поведенческите промени — промиване на мозъци и така нататък. Някои от тях смятат, че страховата бариера може да се преодолее, ако субектът — или ти, в нашия случай — бъде подложен на страх, по-голям от онзи, върху който е изградена бариерата. Не е особено лесно да се открие страх, който е по-силен от страха смърт. За повечето хора той е номер едно. Но в КГБ са следвали много сериозно живота ти, преди да решат да те отвлекат и когато са разгледали отново досието ти, решили, че знаят къде е слабото ти място. Потърсили са събитие от миналото ти, което да може да се възстанови и да се преиграе като жив, истински кошмар, да се превърне в нещо, което би те уплашило повече от смъртта.
— Гръмотевичният дом — сковано промълви тя. — Ърнест Харч.
— Да — кимна Макгий. — Решили, че там е разковничето за плана им. След като те изучавали известно време, в КГБ дошли до мнението, че ти си изключително подредена, организирана и рационална личност, че би ненавиждала безпорядъка и небрежното мислене. Всъщност целият ти живот изглеждал почти натрапчиво и маниакално подреден.
— Маниакално подредена? Да — съгласи се тя. — Сигурно съм такава. Или поне бях.
— В КГБ решили, че най-добрият начин да те накарат да се спукаш по шевовете е да те запратят в един кошмарен свят, в който всичко лека-полека става все по-нерационално, в който мъртвите са оживели, а никой и нищо не е онова, което изглежда. Така че те довеждат в Уилоуок, затварят едното крило на болницата за изследвания на човешкото поведение и я превръщат в сцена за старателно изготвения си спектакъл. Възнамеряваха да те докарат постепенно до състояние на психически и (или) емоционален срив, чиято връхна точка да бъде във фалшивия Гръмотевичен дом. Бяха замислили наистина една твърде гадна процедура. Изнасилване. Многократно изнасилване и мъчение от страна на четиримата „мъртъвци“.
Сюзан смаяна тръсна глава:
— Но да ме докарат до състояние на психически и емоционален срив… С какво бих могла да им помогна тогава? Дори ако страховата бариера бъде преодоляна, аз изобщо не бих била в състояние да им дам данните, които ги интересуват. Бих се превърнала в лигавещ се идиот… или катакотик.
— Това не би било постоянно. Психическите и емоционалните сривове, предизвикани от краткосрочни дразнители, са най-лесното за лечение психическо разстройство — възрази Макгий. — Веднага след като те поставят на колене, биха премахнали страховата ти бариера с обещанието, че ще те спасят от ужаса в замяна на пълното ти покорство и сътрудничество. След това веднага биха се заели с възстановяването ти, с възвръщането ти към психическо равновесие или поне към нещо близко до него. Биха те довели до състояние, при което да могат да те разпитват и да вярват на данните, които ще им съобщиш.
— Но чакай — спря го тя. — Чакай малко. Събирането на двойниците, изготвянето на сценария за цялата ужасна история, подготовката за неочакваните случаи, приспособяването на крилото на болницата… за всичко това е било нужно много време. А съм била отвлечена само преди няколко, седмици… нали?
Той не отговори веднага.
— Нали? — настоя тя.
— Ти се намираш в Съветския съюз вече повече от година — призна Макгий.
— Не. О, не. Не, не може да бъде.
— Така е. През цялото време просто си стояла затворена в Любянка и си чакала нещо да се случи. Но не си спомняш за това. Всичко това е изтрито от паметта ти преди да те преместят в Уилоуок.
Объркването й се замени от гняв:
— Изтрито? — Изправи се на седалката и сви ръце в юмруци. — И го казваш така спокойно. Изтрито. Говориш като че ли съм някакъв загубен магнетофон! Господи, прекарала съм цяла година в смрадлив затвор, а после са ми откраднали тази година, принудили са ме да преживея всичко това с Харч и останалите… — Гневът я задави.
Но вече осъзна, че му вярва. Почти напълно. Вече не изпитваше почти никакви съмнения, че това е истината.
— Имаш право да си вбесена. — Макгий я погледна, но очите му не се виждаха в светлината на таблото. — Но моля ти се, не се сърди на мене. Аз нямам нищо общо с онова, което ти се е случило тогава. Нямах нищо общо, докато накрая не те доведоха в Уилоуок, а тогава просто трябваше да изчакам благоприятен случай, за да мога да те измъкна оттам.
Пътуваха известно време, без да говорят, докато гневът на й премина от точката на кипенето към тихо къркорене.
Стигнаха до края на огряното от луната море и завиха надясно по крайбрежното шосе, където накрая не бяха единствената кола по пътя. Останалите превозни средства бяха най-вече камиони.
— Кой, по дяволите, си ти? — накани се накрая да попита Сюзан. — И какво е участието ти във всичко това?
— За да разбереш това — отвърна й, — трябва първо да научиш какво представлява Уилоуок.
У нея отново се надигнаха объркване и подозрение:
— Дори и за цяла година не биха могли да построят града. Освен това не ми казвай, че са си направили този труд само за да разпитат мене за работата на „Майлстоун“.
— Права си — съгласи се той. — Уилоуок е построен в началото на петдесетте. Проектиран е да изглежда като съвършен модел на обикновен малък американски град и от тогава непрекъснато се усъвършенства и подновява.
— Но защо? Защо е нужно да се издига модел на американски град в средата на СССР?
— Уилоуок е учебен център. В него бъдещите дълбоко законспирирани съветски агенти се подготвят да изглеждат като американци, да бъдат американци.
— Какво е… дълбоко законспириран агент? — попита тя, докато Макгий задминаваше един муден съветски камион, чийто ауспух пушеше.
— Всяка година — продължи той — между триста и четиристотин подбрани, особено умни три- четиригодишни деца идват в Уилоуок. Отнемат ги от родителите им, на които не се обяснява за какво са отделени децата и които вече никога няма да ги видят. На децата се отреждат специални осиновители в Уилоуок. Оттук нататък с тях се случват две неща. Първо, преминават интензивни, всекидневни курсове по индоктриниране, които трябва да ги превърнат във фанатични съветски комунисти. И повярвай ми, аз не използвам думата „фанатични“ току-така. Много от тези деца се превръщат във фанатици, които биха накарали последователите на аятолах Хомейни да изглеждат като сериозни и разумни оксфордски професори. Двучасовите лекции по индоктриниране се провеждат всяка сутрин от живота им; още по- лошо — нощем са подложени на подсъзнателно внушение чрез специални записи, които им се пускат, докато спят.
— Звучи като че ли са създавали малка армия от деца-роботи — замисли се Сюзан.
— Точно това правят. Деца-роботи, шпиони-роботи. Както и да е, на второ място децата се научават да живеят като американци, да мислят като американци и да бъдат американци — поне на външен вид. Трябва да са в състояние да създават впечатлението, че са американски патриоти, без някога да разкриват основната си, фанатична преданост към съветската кауза. В Уилоуок се говори само американски английски. Децата израстват, без да знаят и дума руски. На английски са всичките им книги. Филмите, които се прожектират, също са американски. Записват се телевизионните програми от три американски канала и от много независими програми — забавни и спортни предавания, новини — и се пускат във всяка уилоуокска къща по кабелната телевизия. Тези деца израстват със същите средства за масова информация и със същите преживявания като истинските американски деца. Всяка група от питомците е възпитана да отговаря на обществените стандарти на съответното поколение истински американци. Накрая, след многогодишна подготовка, когато уилоуокските деца са погълнали цялата американска култура, когато всекидневните подробности от американския живот са напълно усвоени от тях, ги изпращат с безукорни документи в САЩ — обикновено на възраст между осемнайсет и двайсет и една години. Някои от тях постъпват в колежи и университети с помощта на изкусно подправени семейни биографии и свидетелства от гимназиите, които не могат да се оспорят, особено, когато се потвърдят от мрежата съветски поддръжници в самите САЩ. Инфилтраторите постъпват на работа в различни промишлени предприятия, много от тях отиват на правителствена работа, където прекарват десет, петнайсет, двайсет или повече години и постепенно достигат престижни и авторитетни длъжности. На някои от тях никога няма да се наложи да се заемат с мръсната работа на съветските си шефове; ще живеят и ще умрат като американски патриоти — макар в сърцата си, в истинската си същност, да знаят, че са добри руснаци. А други ще бъдат използвани за
