макарони. Правят чудесни вермичели ал песто. Хубаво вино.
Тя се усмихна.
— С най-голямо удоволствие.
— Забравих да спомена за чесновия хляб.
— О, обичам чеснов хляб.
— Забальоне за десерт.
— Ще трябва да ни изнесат на ръце — каза тя.
— Ще уредим и ръчна количка.
Разговаряха още няколко минути, разтоварвайки се от напрежението и накрая и на двамата им се доспа.
Кап.
В тъмното служебно помещение, където тялото на Стю Уоргъл лежеше на една маса, водата отново започна да капе в металната мивка.
Кап.
Нещо продължаваше да се движи тайнствено в мрака, обикаляйки около масата. Издаваше звук като от шляпане в кал.
Това не бе единственият шум в стаята; имаше много други, всичките тихи. Задъханото дишане на изтощено куче. Съскането на разярена котка. Тих, звънлив, преследващ смях; смехът на малко дете. Сетне женски болезнен стон. Охкане. Въздишка. Цвърченето на лястовица — ясно, ала тихо, за да не привлече вниманието на караула от фоайето. Предупреждението на гърмяща змия. Бръмченето на пчели. И високото, заплашително жужене на оси. Ръмжене на куче.
Звуците изчезнаха така внезапно, както бяха започнали.
Отново настана тишина.
Кап.
Тишината продължи може би около минута, прекъсвана на равни интервали само от капещата вода.
Кап.
В тъмната стая прошумя плат. Покривката върху тялото на Стю Уоргъл. Покривката се бе плъзнала от мъртвия мъж и бе паднала на пода.
Отново хлъзгане.
И звук от цепене на сухо дърво. Кратък, приглушен, но груб звук. Силно, остро хрущене.
Отново тишина.
Кап.
Тишина.
Кап. Кап. Кап.
Докато Тал Уитмън чакаше да заспи, той си мислеше за страха. Това бе ключовата дума; това бе чувството, което го човъркаше. Страхът. Животът му представляваше едно дълго убедително опровержение на страха, отхвърляне на съществуването му. Той не позволяваше да бъде засегнат — потискан или преследван — от страха. Той не би признал, че нещо може да го уплаши. Като малък, суровият опит го научи, че дори само признанието за страха може да те изложи на неутолимия му апетит.
Тал беше роден и израснал в Харлем, където страхът бе навсякъде: страх от улични банди, страх от наркомани, страх от случайно насилие, страх от лишенията на бедността, страх от това да не бъдеш изключен от основното течение на живота. В тези евтини жилища, по тези сиви улици, страхът дебнеше да те налапа в самия миг, когато дадеш най-малкия знак, че го признаваш.
В детството си Тал не бе в безопасност дори в апартамента, който делеше с майка си, брат си и трите си сестри. Бащата на Тал бе един социопат, който се показваше един-два пъти месечно, само заради удоволствието да набие жена си до безсъзнание и да тероризира децата си. Разбира се, Мама не беше по- добра от татко. Тя пиеше прекалено много вино, вземаше прекалено много наркотици и бе почти толкова безмилостна към децата си, колкото техният баща.
Когато беше на девет години, в една от редките вечери, когато баща му бе у дома, сградата се запали. Тал единствен от семейството оцеля. Майка му и баща му умряха в леглото, задушени в съня си от дима. Братът на Тал, Оливър, и сестрите му — Хеди, Луиза и бебето Франческа — загинаха. Сега, след толкова години, понякога му бе трудно да повярва, че те наистина са съществували някога.
След пожара него го прибра сестрата на майка му, леля Ребека. Тя също живееше в Харлем. Беки не пиеше и не вземаше наркотици. Тя нямаше собствени деца, но имаше работа, ходеше на вечерно училище, вярваше в самостоятелността и имаше големи надежди. Често повтаряше на Тал, че няма от какво да се страхува, освен от Самия Страх, а Самия Страх е нещо като призрак, просто една сянка, от която изобщо не си заслужава да се страхуваш. „Господ те е надарил със здраве и добър ум, Талбърт. Така че ако се забъркаш в нещо, вината ще е само твоя.“ С любовта, дисциплината и напътствията на леля Беки, младият Талбърт в края на краищата започна да се смята за буквално непобедим. Той не се страхуваше от нищо в живота; не се страхуваше и от смъртта.
Ето защо, след години, след като оцеля в престрелката в денонощния магазин в Санта Майра, Тал можеше да каже на Брайс, че това е било просто едно забавление.
Сега, за пръв път след толкова много години, той се бе сблъскал със страха.
Тал си мислеше за Стю Уоргъл и възелът на страха все по-здраво се затягаше, изцеждайки волята му.
Очите бяха изядени направо от черепа.
Самия Страх.
Но този призрак беше истински.
Половин година след тридесет и първия си рожден ден Тал Уитмън откриваше, че все още можеше да се плаши, без значение колко упорито не признаваше това. Безстрашието му го бе отвело далеч в живота. Ала обратно на всичко, в което бе вярвал преди, той осъзна, че има моменти, когато да си изплашен значи просто да бъдеш разумен.
Малко преди разсъмване, Лайза се събуди от някакъв кошмар, който не успя да си спомни.
Тя погледна към Джени и другите двама спящи, после извърна очи към прозореца. Навън Скайлайн роуд бе измамно спокойна с приближаването на края на нощта.
На Лайза й се доходи до тоалетната. Стана и тихо се промъкна между двете редици от матраци. При сводестата врата тя се усмихна на охраняващия и той й намигна.
В трапезарията имаше един друг мъж, който разлистваше някакво списание.
Във фоайето, двама охраняващи бяха разположени до вратите на асансьора. Двете лакирани дъбови входни врати на хотела, всяка с овален прозорец в средата, бяха заключени, но до този вход се бе разположил трети мъж. Той държеше пушка и гледаше навън през едното от стъклата, наблюдавайки подстъпите към сградата.
Един четвърти мъж се намираше във фоайето. Лайза го бе виждала и преди — плешив, червендалест полицай на има Фред Търпнър. Той седеше зад голямото бюро и наглеждаше телефона. Трябва да бяха звънели често през нощта, защото няколко големи листа хартия бяха изпълнени със съобщения. Докато Лайза минаваше покрай телефона, той иззвъня отново. Фред вдигна ръка за поздрав и после грабна слушалката. Лайза отиде право към тоалетните, които бяха закътани в единия ъгъл на фоайето:
СЪРНИЧКИ ЕЛЕНИ
Тя влезе през вратата с надпис СЪРНИЧКИ. Тоалетните бяха преценени за безопасна територия, защото нямаха прозорци и в тях можеше да се влезе само през фоайето, където винаги имаше охрана. Помещението на женската тоалетна бе обширно и чисто, с четири отделения и мивки. Подът и стените бяха покрити с бяла теракота, а около краищата на пода и около горната част на стените имаше тъмносиня теракота.
Лайза използва първото отделение и сетне най-близката мивка. Когато привърши с миенето на ръцете си и погледна нагоре в огледалото над мивката, тя го видя. Него. Мъртвия полицай. Уоргъл.
