Не можеше да диша.
Как би могло да знае за Елън?
Премигване.
ЕЛЪН ХРАНИ ЧЕРВЕИТЕ.
Що за глупости? Какъв беше смисълът на всичко това?
ТИМИ ЩЕ УМРЕ.
Предсказанието светеше, зелено върху зелено.
Той ахна. „Не“ — промълви тихо. През последната година бе мислил, че е по-добре Тими да умре. По- добре, отколкото да изтлее бавно. Преди няколко дни би казал, че ще е по-добре синът му да почине. Но не и сега. Сноуфилд му доказа, че няма по-лошо от смъртта. В прегръдките на смъртта нямаше надежда. Но докато Тими бе жив, имаше шанс да се възстанови. Все пак лекарите бяха казали, че момчето няма големи поражения на мозъка. Следователно, ако Тими се събудеше някога от неестествения си сън, имаше добър шанс да възвърне нормалните си способности и функции. Шанс, обещание, надежда. И Брайс каза „Не“ на компютъра. „Не.“
Премигване.
ТИМИ ЩЕ ИЗГНИЕ. ЕЛЪН ГНИЕ. ЕЛЪН ГНИЕ В АДА.
— Кой си ти? — попита Брайс.
В момента, в който го изрече, се почувства глупаво. Не можеше да говори на компютър като на друго човешко същество. Ако искаше да задава въпроси, трябваше да ги напише.
ЩЕ СИ ПОГОВОРИМ ЛИ?
Брайс се извърна от монитора. Отиде до вратата и се показа навън.
Другите облекчено си отдъхнаха при появата му.
Окашля се, опитвайки се да потисне тревогата си, и каза:
— Доктор Ямагучи, нуждая се от помощта ви.
Тал, Джени, Лайза и Сара Ямагучи влязоха в лабораторията. Франк и Горди останаха отвън до вратата, напрегнато оглеждайки улицата, където дневната светлина бързо избледняваше.
Брайс показа на Сара компютърните екрани.
ЩЕ СИ ПОГОВОРИМ ЛИ?
Той й разказа какво се бе появило на екрана и преди да довърши, Сара го прекъсна:
— Но това е невъзможно. Компютърът не разполага нито с програма, нито с лексиката, за да има възможност да…
— Нещо контролира компютъра — каза Брайс.
Сара се смръщи.
— Контролира? Как?
— Не зная.
— Кой?
— Не кой — каза Джени, прегръщайки сестра си през раменете. — По-скоро какво.
— Да — рече Тал. — Това нещо, този убиец, каквото по дяволите и да е, то контролира компютъра ви, доктор Ямагучи.
Явно озадачена, генетичката седна пред единия от терминалите и натисна някакъв бутон на принтера.
— Добре ще е да отпечатваме, в случай че наистина излезе нещо. — Деликатните й, почти детски ръце за момент останаха неподвижни над клавиатурата. Брайс наблюдаваше през рамото й. Тал, Джени и Лайза се извърнаха към останалите два терминала — и точно тогава всичките монитори се изчистиха. Сара се загледа в зеления екран пред себе си и най-после написа кода към програмата и зададе въпрос.
ИМА ЛИ НЯКОЙ?
Принтерът изтрака и започна да печати. Изведнъж се появи отговор.
ДА.
КОЙ СИ ТИ?
НЕИЗБРОИМ.
— Какво означава това? — попита Тал.
— Не зная — отвърна генетичката.
Сара написа отново въпроса и получи същия неясен отговор: НЕИЗБРОИМ.
— Попитай го за името — каза Брайс.
Сара се подчини и думите, които написа, се появиха моментално на трите екрана:
ИМАШ ЛИ ИМЕ?
ДА.
КАК ТИ Е ИМЕТО?
МНОГО.
ИМАШ МНОГО ИМЕНА?
ДА.
КАКВО Е ЕДНО ОТ ИМЕНАТА ТИ?
ХАОС.
КАКВИ ДРУГИ ИМЕНА ИМАШ?
ТИ СИ ОТЕГЧИТЕЛНА, ГЛУПАВА КУЧКА. ЗАДАЙ ДРУГ ВЪПРОС.
Видимо шокирана, генетичката погледна нагоре към Брайс.
— Това определено не е дума, която може да се намери в компютърните езици.
Лайза се обади:
— Не го питай кой е. Попитай го какво е.
— Да — каза Тал. — Да видим дали ще ти даде физическо описание.
— Ще помисли, че му искаме диагностичен тест — каза Сара. — Ще започне да изписва диаграми.
— Не, няма — отвърна Брайс. — Забрави ли, че не разговаряш с компютъра, а с нещо друго. Компютърът е само средство за връзка.
— О, разбира се — каза Сара. — Въпреки думата, която то употреби току-що, иска ми се да мисля за него като за добрата стара Меди.
След кратък размисъл, тя написа:
ДАЙ НИ ФИЗИЧЕСКО ОПИСАНИЕ ЗА СЕБЕ СИ.
АЗ СЪМ ЖИВ.
БЪДИ ПО-ОПРЕДЕЛЕН.
ПО ПРИРОДА СЪМ НЕОПРЕДЕЛЕН.
ЧОВЕК ЛИ СИ?
СЪДЪРЖАМ И ТАЗИ ВЪЗМОЖНОСТ.
— Той си играе с нас — каза Джени. — Забавлява се.
Брайс изтри лицето си с ръка.
— Попитай какво се е случило с Копърфилд.
КЪДЕ Е ГЕЙЛЪН КОПЪРФИЛД?
МЪРТЪВ.
КЪДЕ Е ТЯЛОТО МУ?
НЯМА ГО.
КЪДЕ Е?
ОТЕГЧИТЕЛНА КУЧКА.
КЪДЕ СА ДРУГИТЕ, КОИТО БЯХА С ГЕЙЛЪН КОПЪРФИЛД?
МЪРТВИ.
ТИ ЛИ ГИ УБИ?
ДА.
ЗАЩО ГИ УБИ?
ТИ
Сара написа на компютъра: ПОЯСНИ.
ТИ СИ
