ПОЯСНИ.
ВСИЧКИ СТЕ МЪРТВИ.
Брайс видя, че ръцете й треперят. Въпреки това се движеха по клавишите бързо и точно:
ЗАЩО ИСКАШ ДА НИ УБИЕШ?
ЗАЩОТО СТЕ ЗА ТОВА.
ИСКАШ ДА КАЖЕШ, ЧЕ СЪЩЕСТВУВАМЕ САМО ЗА ДА БЪДЕМ УБИТИ?
ДА. ВИЕ СТЕ КОТИЛО. ВИЕ СТЕ СВИНИ. ВИЕ СТЕ БЕЗПОЛЕЗНИ.
КАК СЕ КАЗВАШ?
ПРАЗНОТА.
ПОЯСНИ.
НЕБИТИЕ.
КАК СЕ КАЗВАШ?
ЛЕГИОН.
ПОЯСНИ.
ПИСНА МИ НА ОНАЯ РАБОТА, ТЪПА КУЧКО.
Сара се изчерви и каза:
— Това е лудост.
— Усещам го тук около нас — каза Лайза.
Джени притисна окуражително сестра си през раменете и рече:
— Скъпа? Какво искаш да кажеш?
Гласът на момичето бе напрегнат, треперещ:
— Можеш да усетиш присъствието му. — Погледът й обходи лабораторията. — Въздухът изглежда плътен — не усещате ли? И студен. Като че нещо ще… ще се материализира точно тук пред нас.
Брайс знаеше какво иска да каже тя.
Тал улови погледа на Брайс и кимна. Той също го чувстваше.
Обаче Брайс бе сигурен, че това което чувстваха, е субективно усещане. Нищо всъщност нямаше да се материализира. Въздухът не бе по-плътен отколкото преди минута; просто изглеждаше така заради напрежението, а когато си вдървен от напрежение, напълно естествено е да поемаш по-трудно въздух. А ако въздухът е хладен… е, това се дължи на настъпването на нощта.
Екраните отново се изчистиха. После се появи:
КОГА ИДВА ТОЙ?
Сара написа: ПОЯСНИ.
КОГА ИДВА ЗАКЛИНАТЕЛЯТ?
— Господи — каза Тал. — Какво значи това?
ПОЯСНИ — написа Сара.
ТИМОТИ ФЛАЙТ.
— По дяволите — възкликна Джени.
— Това нещо познава Флайт — каза Тал. — Но как? Дали се страхува от него — или не?
СТРАХУВАШ ЛИ СЕ ОТ ФЛАЙТ?
ГЛУПАВА КУЧКА.
СТРАХУВАШ ЛИ СЕ ОТ ФЛАЙТ? — упорстваше тя.
НЕ СЕ СТРАХУВАМ ОТ НИЩО.
ЗАЩО СЕ ИНТЕРЕСУВАШ ОТ ФЛАЙТ?
ОТКРИХ, ЧЕ ТОЙ ЗНАЕ.
КАКВО ЗНАЕ ТОЙ?
ЗА МЕН.
— Очевидно — каза Брайс, — трябва да отхвърлим предположението, че Флайт е мошеник.
Сара натискаше клавишите: ФЛАЙТ ЗНАЕ ЛИ КАКВО СИ ТИ?
ДА. ИСКАМ ГО ТУК.
ЗАЩО ГО ИСКАШ ТУК?
ТОЙ Е МОЯТ МАТЕЙ.
ПОЯСНИ.
ТОЙ Е МОЯТ МАТЕЙ, МАРКО, ЛУКА И ЙОАН.
Мръщейки се, Сара спря да пише и погледна към Брайс. После пръстите й полетяха по клавишите; ИСКАШ ДА КАЖЕШ, ЧЕ ФЛАЙТ Е ТВОЙ АПОСТОЛ?
НЕ. ТОЙ Е МОЯТ БИОГРАФ. РАЗКАЗВА ЗА МОИТЕ ДЕЛА. ИСКАМ ДА ДОЙДЕ ТУК.
ИСКАШ ДА УБИЕШ И НЕГО?
НЕ. ЩЕ МУ ПРЕДОСТАВЯ БЕЗОПАСЕН ДОСТЪП.
ПОЯСНИ.
ВИЕ ЩЕ УМРЕТЕ. НО НА ФЛАЙТ ЩЕ МУ БЪДЕ ПОЗВОЛЕНО ДА ЖИВЕЕ. ТРЯБВА ДА МУ КАЖЕТЕ. АКО НЕ ЗНАЕ, ЧЕ ИМА БЕЗОПАСЕН ДОСТЪП, НЯМА ДА ДОЙДЕ.
Ръцете на Сара трепереха повече от всякога. Пропусна клавиш, натисна грешна буква, трябваше да изтрие думата и да я напише отново. Тя запита: АКО ДОВЕДЕМ ФЛАЙТ В СНОУФИЛД, ЩЕ НИ ОСТАВИШ ЛИ ЖИВИ?
ВИЕ СТЕ МОИ.
ЩЕ НИ ОСТАВИШ ЛИ ЖИВИ?
НЕ.
До този момент Лайза се бе държала смело за годините си, но да види съдбата си изписана толкова безцеремонно на екрана, бе прекалено много за нея. Започна тихо да плаче.
Джени успокояваше момичето доколкото можеше.
— Каквото и да е — рече Тал, — наистина е надменно.
— Е, все още не сме мъртви — каза Брайс. — Има надежда. Винаги има надежда докато си жив.
Сара отново написа на клавиатурата: ОТКЪДЕ ИДВАШ?
ОТ ВЕКОВЕТЕ.
ПОЯСНИ.
ОТЕГЧИТЕЛНА КУЧКА.
ИЗВЪНЗЕМЕН ЛИ СИ?
НЕ.
— Толкова за Аркхъм и Айли — каза Брайс, след което осъзна, че и двамата вече са мъртви.
— Освен ако не лъже — каза Джени.
Сара се върна на въпроса, който бе задала по-рано: КАКВО СИ ТИ?
ОТЕГЧАВАШ МЕ.
КАКВО СИ ТИ?
ТЪПА УЛИЧНИЦА.
КАКВО СИ ТИ?
РАЗКАРАЙ СЕ.
КАКВО СИ ТИ? — отново написа тя, удряйки клавишите толкова силно, че Брайс помисли, че може да ги счупи. Гневът й изглежда бе станал по-силен от страха й.
АЗ СЪМ ГЛАЗИАЛАБОЛАС.
ПОЯСНИ.
ТОВА Е МОЕТО ИМЕ. АЗ СЪМ КРИЛАТ МЪЖ С КУЧЕШКИ ЗЪБИ. АЗ СЪМ БЕСЕН. ОСЪДЕН СЪМ ДА БЕСНЕЯ ВЕЧНО.
Брайс гледаше в екрана неразбиращо. Сериозно ли беше това? Крилат мъж с кучешки зъби? Не е възможно. Сигурно си играеше с тях, забавлявайки се отново. Но какво толкова забавно имаше?
Екранът се изчисти.
Настъпи пауза.
Появиха се нови думи, въпреки че Сара не бе задала въпрос.
АЗ СЪМ ХАБОРИМ. АЗ СЪМ ТРИГЛАВ ЧОВЕК — С ЕДНА ЧОВЕШКА, ЕДНА КОТЕШКА И ЕДНА ЗМИЙСКА ГЛАВА.
