До падането на нощта оставаше по-малко от три четвърти час. Слънцето пръскаше над града последните си кървави лъчи. Сенките бяха невероятно издължени, деформирани. Прозорците блестяха с отразен слънчев пламък, напомняйки на Брайс очите на тиквените фенери по време на празника на Вси светии.
Улицата изглеждаше дори по-зловещо тиха, отколкото миналата нощ. Стъпките им ехтяха, като че прекосяваха огромна пуста катедрала.
Завиха предпазливо.
По средата на улицата лежаха заплетени и празни три защитни костюма. Друг празен костюм лежеше наполовина на улицата и наполовина на тротоара. Два от шлемовете бяха разбити.
Наоколо бяха разпръснати автомати, а покрай бордюра на тротоара бяха наредени неизползвани „коктейли Молотов“.
Камионът бе отворен отзад. Вътре имаше купчина празни костюми и разхвърляни автомати. Никакви хора.
Брайс закрещя:
— Генерале? Генерал Копърфилд?
Гробна тишина.
Лунна тишина.
— Сет! — извика Сара Ямагучи. — Уил? Уил Бетънби? Гейлън? Обадете се, моля ви!
Нищо. Никой.
Джени промълви:
— Не са успели да дадат дори един изстрел.
— Или да извикат — каза Тал. — Охраната на предната врата на хотела щеше да ги чуе, дори само да бяха викнали.
Горди каза:
— О, по дяволите.
Задните врати на двете лаборатории бяха открехнати.
Брайс имаше чувството, че вътре ги очаква нещо.
Искаше му се да се обърне и да избяга. Не можеше. Беше водачът. Ако се паникьоса, всички ще се паникьосат. Паниката е покана за смърт.
Сара тръгна към задната врата на първата лаборатория.
Брайс я спря.
— Те са мои приятели — възкликна тя.
— Зная. Но нека първо огледам — каза той.
За момент обаче не можеше да помръдне. Беше прикован от страха.
Не можеше да помръдне и сантиметър. И тогава най-накрая успя.
31
КОМПЮТЪРНИ ИГРИ
Брайс бе извадил и заредил служебния си револвер. Хвана дръжката на вратата с другата си ръка и я отвори широко. Едновременно с това отскочи назад и насочи оръжието си към лабораторията.
Беше празна. Два смачкани предпазни костюма лежаха на пода на лабораторията, а друг бе проснат на въртящия се стол пред компютъра.
Брайс отиде до задната врата на другата лаборатория.
Тал каза:
— Остави на мен.
Брайс поклати глава.
— Остани на мястото си. Пази жените; те не са въоръжени. Ако нещо изскочи оттук, когато отворя вратата, бързо изчезвайте.
Със силно биещо сърце Брайс спря зад втората полева лаборатория. Сложи ръка на вратата. Отново се спря. Сетне я отвори, по-предпазливо от първата.
И тази лаборатория бе пуста. Два защитни костюма. Нищо друго.
Когато Брайс надникна в лабораторията, всички осветителни тела на тавана премигнаха и угаснаха. Той трепна изненадано от внезапно настъпилата тъмнина. След миг обаче светлината отново се появи, въпреки че не беше от лампите на тавана; беше необичайна светлина, зеленикав блясък, който го учуди. Тогава видя, че това просто са трите компютъра, които се бяха включили едновременно. После изгаснаха. Отново светнаха. Изгаснаха, светнаха, изгаснаха, светнаха, изгаснаха… Отначало мигаха едновременно, после последователно, отново и отново. Накрая всичките се включиха и останаха в това положение, изпълвайки иначе тъмната стая с тайнствена светлина.
— Влизам — каза Брайс.
Другите се възпротивиха, но той вече бе изкачил стълбата и влязъл през вратата. Отиде до първия монитор, където на тъмнозеления фон светеха пет думи от светлозелени букви.
ИСУС МЕ ОБИЧА — ЗНАЯ ТОВА.
Брайс погледна другите два екрана. На тях бяха написани същите думи.
Премигване. Сега имаше нови думи:
ТАКА МИ КАЗВА БИБЛИЯТА.
Брайс се намръщи.
Що за програма беше това? Това бяха думите на една от песните, които излизаха от канала на кухненската мивка в хотела.
БИБЛИЯТА Е ПЪЛНА С ГЛУПОСТИ, написа компютърът.
Премигване.
ИСУС СЕ ЧУКА С КУЧЕТА.
Последните три думи останаха няколко секунди на екрана. На Брайс му се стори, че от зелената светлина на екраните на терминалите сякаш лъха хлад. Както светлината от огнището носи суха топлина, така това излъчване носеше хлад, който го пробождаше.
На тези монитори не се изпълняваше обикновена програма. Не беше нещо вкарано в компютъра от хората на Копърфилд, нито някакъв код, нито логическо упражнение, нито проверка на системата.
Премигване.
ИСУС Е МЪРТЪВ. ГОСПОД Е МЪРТЪВ.
Премигване.
АЗ СЪМ ЖИВ.
Премигване.
ИСКАШ ЛИ ДА ИГРАЕМ НА 20 ВЪПРОСА?
Взирайки се в монитора, Брайс почувства как в него се надига примитивен, суеверен ужас; ужас и страхопочитание, свиващи стомаха и парализиращи гърлото. Но не разбираше защо. На дълбоко, почти несъзнателно ниво усещаше присъствието на нещо демонично, древно и… познато. Но как би могло да е познато? Дори не знаеше какво е. И все пак… вероятно го знаеше. Дълбоко в себе си. Инстинктивно. Само ако можеше да проникне в самия себе си, под цивилизованото лустро, включващо много скептицизъм, ако можеше да проникне в паметта на дедите си, може би щеше да открие истината за нещото, което изби хората в Сноуфилд.
Премигване.
ШЕРИФ ХАМЪНД?
Премигване.
ИСКАШ ЛИ ДА ИГРАЕШ НА 20 ВЪПРОСА С МЕН?
Използването на името му го потресе. И тогава последва много по-голяма и шокираща изненада.
ЕЛЪН.
Името светеше на монитора, името на починалата му съпруга и всеки мускул на тялото му се напрегна, чакаше да се появи още нещо, но за известно време нямаше нищо друго освен скъпото за него име. Не можеше да откъсне поглед от името и тогава…
ЕЛЪН ГНИЕ.
