КОЛИ В ЧЕРВАТА — ЗАРАЗЕНА ПРОБА.
КЛОСТРИДИУМ ГЕНУС
НАЛИЧНИ ФОРМИ: НЯМА
ЗАБЕЛЕЖКА: АНОРМАЛНИ ДАННИ.
ЗАБЕЛЕЖКА: НЕВЕРОЯТЕН ВАРИАНТ — НЯМА ЖИВИ К.
ВЕЛХИИ В ЧЕРВАТА — ЗАРАЗЕНА ПРОБА.
ПРОТЕУС ГЕНУС
НАЛИЧНИ ФОРМИ: НЯМА
ЗАБЕЛЕЖКА: АНОРМАЛНИ ДАННИ.
ЗАБЕЛЕЖКА: НЕВЕРОЯТЕН ВАРИАНТ — НЯМА ЖИВИ П.
ВУЛГАРИС В ЧЕРВАТА — ЗАРАЗЕНА ПРОБА.
Разпечатката продължаваше със списъка на бактериите, които компютърът и доктор Бетънби бяха търсили. Резултатите бяха все същите.
Джени си спомни какво бе казала доктор Ямагучи, заявлението, което я бе учудило и за което искаше да разпита: нито доброкачествени бактерии, нито други. И ето тук се намираха данните, всичките анормални, както се изразяваше компютърът.
— Странно — рече Джени.
Брайс каза:
— За мен това не означава нищо. Ще ми преведеш ли?
— Виждаш ли, мъртвото тяло е чудесна среда за развитието на всякакви видове бактерии — поне за известно време. В часовете след смъртта тялото на Гари Уечлъс е трябвало да изобилства с клостридиум велхии, които са свързани с газовата гангрена.
— А не е ли?
— Не са открили дори една единствена К. велхии в капката вода, която е била заразена с чревна материя. А това е точно пробата, която трябва да гъмжи от тях. Трябвало е да изобилства и с протеус вулгарис — това са сапрофитни бактерии.
— Ще ми преведеш ли? — търпеливо помоли той.
— Извинявай. Сапрофитни означава, че се развиват в мъртва или разлагаща се материя.
— А Уечлъс несъмнено е мъртъв.
— Абсолютно. И все пак няма П. вулгарис. Трябва да има и други бактерии. Може би микрококус албус и бацилус мезентерикус. Както и да е, няма нито един микроорганизъм, свързан с разлагането, никоя от формите, които се очаква да има. Още по-странното е, че няма живи ешерихия коли в тялото. По дяволите, трябва да има, дори преди Уечлъс да е бил убит. И сега трябва да я има, все още виреещи. Е. колите обитават дебелото черво. Твоето, моето, на Гари Уечлъс, на всекиго. Докато са в червата, те обикновено са доброкачествени организми. — Тя прелисти доклада. — Ето, виж тук. Когато са използвали обикновени и диференциални петна за търсене на мъртви микроорганизми, откривали са голям брой Е. коли. Но всички образци са мъртви. В тялото на Уечлъс няма живи бактерии.
— Какво ни казва това? — попита Брайс. — Че трупът не се разлага както трябва?
— Изобщо не се разлага. И не само това. Има нещо много по-странно. Причината, поради която не се разлага е, че вероятно е инжектиран с огромна доза стерилизиращ и стабилизиращ агент. Консервант, Брайс. Тялото изглежда е инжектирано с невероятно ефикасен консервант.
Лайза донесе до масата поднос с четири чаши кафе, лъжици, салфетки. Момичето поднесе кафе на доктор Ямагучи, Джени и Брайс; четвъртата чаша остави за себе си.
Седяха в трапезарията на Хилтоп, близо до прозорците. Отвън улицата бе обляна в червеникавата слънчева светлина на късния следобед.
След един час отново ще се мръкне, помисли си Джени. Очакваше ги още една дълга нощ.
Потръпна. Наистина се нуждаеше от горещо кафе.
Сара Ямагучи сега носеше кафеникави кадифени джинси и жълта блуза. Дългата й копринена черна коса се спускаше на раменете й.
— Е — възкликна тя, — предполагам, че всички сте гледали от онези стари документални филми на Уолт Дисни за дивата природа и знаете, че някои паяци и земни пчели — както и някои други насекоми — инжектират консерванти в жертвите си и ги оставят някъде за по-късна консумация или за храна на малките си. Консервантът в тялото на г-н Уечлъс е донякъде сходен с тези субстанции, но е много по-силен и по- сложен.
Джени си помисли за невероятно грамадната пеперуда, която бе нападнала и убила Стюарт Уоргъл. Но не това същество бе унищожило населението на Сноуфилд. Определено не. Дори ако стотици от тези същества се носеха някъде из града, нямаше да стигнат до всички. Нито пък пеперуда с такива размери би могла да влезе в заключени коли и къщи, в барикадирани стаи. Навън имаше нещо друго.
— Искате да кажете, че някакво насекомо е убило хората? — попита Брайс Сара Ямагучи.
— Всъщност нямаме такива данни. За да убие и инжектира консерванта, насекомото би употребило жило. Трябва да има дупчица, макар и миниатюрна. Но Сет Голдстейн изследва цялото тяло на Уечлъс с увеличително стъкло. Буквално всеки сантиметър от кожата. Дори два пъти. Използва депилаторен крем и отстрани всички косми от тялото, за да изследва кожата по-щателно. И въпреки това не откри дупчица или друго нарушение на кожата, през което да е инжектирано нещо. Помислихме, че данните са нетипични или неточни. Така че бе извършена втора аутопсия.
— На Керън Оксли — каза Джени.
— Да. — Сара Ямагучи се наклони към прозорците и надникна към улицата, гледайки за генерал Копърфилд и останалите. Когато се обърна пак към масата, продължи: — Обаче резултатите бяха същите. Нито една жива бактерия в тялото. Разлагането е спряно по някакъв неестествен начин. Тъканите са наситени с консервант. Отново данните са странни. Но сме доволни, че поне данните не са нетипични или неточни.
Брайс се обади:
— Ако консервантът не е бил инжектиран, как е бил вкаран?
— Най-удобните ни предположения са, че е лесно усвоим и навлиза в тялото през кожата, после се разпространява в тъканите за секунди.
— Все пак възможно ли е да е нервнопаралитичен газ? Може би консервиращото действие е само страничен ефект — попита Джени.
— Не — отвърна Сара Ямагучи. — Няма никакви следи по дрехите на жертвите, а непременно трябва да има, ако си имаме работа с газово насищане. И въпреки че веществото има токсичен ефект, химичният анализ показва, че по начало не е отровно като нервнопаралитичните газове; по начало е консервант.
— Но това ли е причината за смъртта? — попита Брайс.
— Допринесло е. Но не можем да установим точно причината. Дължи се отчасти на токсичността на консерванта, но други фактори ни карат да вярваме, че смъртта е резултат от недостиг на кислород. Жертвите са претърпели или продължителен задух, или блокиране на трахеята.
Брайс се наклони напред:
— Удушване? Задушаване?
— Да. Но не знаем със сигурност кое от двете.
— Но как би могло да е някое от двете? — попита Лайза. — Говорите за неща, които стават за минута- две. А тези хора са умрели много бързо. За една-две секунди.
— Освен това — каза Джени, — доколкото си спомням сцената в кабинета на Оксли, нямаше никакви признаци на борба. Задушавани до смърт хора биха изпотрошили всичко наоколо…
— Да — кимна генетичката. — Не е логично.
— Защо всички тела са издути? — попита Брайс.
— Смятаме, че е токсична реакция от консерванта.
— И посиняването ли?
