даваше признаци, че разбира дори едно изречение от монолозите му. Но той продължаваше докато не му останеха никакви думи.
Продължаваше да вярва, че на някакво много тайнствено ниво въпреки всички доказателства за противното той все пак установяваше връзка с нея. Непреклонната му упоритост през годините беше мотивирана от отчаяна надежда, вяра, която понякога му се струваше наивна, но никога не го напускаше. Нуждаеше се от това, трябваше да вярва, че Бог съществува, че Той се грижи за Лора, че няма да й позволи да страда и да изпадне в пълна изолация, че Той позволява на гласа на Ноа и на неговите думи да проникнат в затвореното сърце на Лора и така й даваше утеха.
За да може да носи бремето на всеки следващ ден и да продължи да живее в тези тежки за него условия, Ноа Фаръл си внушаваше, че грижите му за Лора някой ден ще се възнаградят. Надеждата за възнаграждение по заслуги беше единствената храна за душата, а за възможността за възмездие беше като животворна вода за пустинята в сърцето му.
Ричард Велънд и да искаше, не можеше да я освободи, но поне можеше да помага на буболечките и мишките. Ноа не можеше да освободи нито себе си, нито сестра си. Можеше да получава удовлетворение само от вероятността, че неговият глас, подобно на парцал, с който се бършеше прахът от прозореца, спомага за проникването на повече светлина в мрака, който тя обитаваше.
Глава 18
Тичешком излиза от паркинга за персонала и опасно се излага на показ. Заобикаля пункта за спиране на товарни автомобили и влиза в паркинга за леки коли, където не се разрешава паркирането на големи камиони. Тогава му се струва, че чува спорадична стрелба, но не е сигурен. Тежкото му дишане и шляпането на маратонките заглушават всички останали звуци. Пустинният вятър духа срещу него и в ушите му сякаш бушува отдавна пресъхнало море.
На прозорците на двуетажния мотел повечето завеси са дръпнати настрани. Любопитни и разтревожени наематели надничат предпазливо, за да видят какво става.
Уплашени клиенти се тълпят да излязат през единствената врата на ресторанта. Няма опасност да пострадат като възбудени запалянковци на футболен мач или фенове на рок концерт, но се настъпват по краката и се блъскат с лакти. Попадналите в капан бегълци изскачат от ресторанта, сякаш са изстреляни от мощна пружина. После се втурват към колите си. Някои хвърлят уплашени погледи назад, докато изстрелите — този път Къртис ясно ги чува — не спират. Стрелбата идва някъде от сградата.
Изведнъж обаче дрънченето на оръжия и стрелбата са заглушени от още по-страшното динозавърско ръмжене в тъмната нощ.
С непрекъснат вой на клаксони, за да разчисти пътя си, огромен камион се отправя към изхода за междущатската магистрала направо към района на автосервиза. Шофьорът мига с фаровете, за да покаже, че си е плюл на петите и заедно с осемнайсетколесния си звяр иска да бъде пропуснат с предимство.
Някои от огромните резервоари на бензиностанцията са пълни с дизелово гориво, което е запалимо, но не е взривоопасно. В другите цистерни обаче има бензин, който без съмнение е сигурен пропуска към апокалипсиса. Ако устремилият се камион се сблъска в колонките и ги изтръгне от земята, сякаш са някакви дребни колчета на ограда, тогава експлозиите ще убедят всички в радиус от петнайсет километра, че всемогъщият Господ в най-яростния му вариант от Стария завет вече е решил, че е видял прекалено много човешки грехове и е решил да стъпче своите създания с огнените си ботуши.
Къртис не вижда къде може да се скрие от моторния колос, а и няма време да търси. Рискът носещият се срещу него камион да го сгази не е голям, защото за тази цел камионът ще трябва да изоре прекалено много колонки за зареждане и редици от паркираните коли. Огнени кълба, огнени струи от горящ бензин, хвърчащи във въздуха горящи останки и шрапнели от взривени предмети биха станали по-вероятна причина за смъртта му, която съдебният лекар щеше да впише надеждно.
Хората, които са избягали от ресторанта, изглежда, споделят мрачните му опасения. Почти всички замръзват на мястото си при вида на побеснелия камион, ужасени от наближаващото бедствие.
С ревящ двигател, виещ клаксон и святкащи като драконови очи фалове машината минава покрой празния сервиз, между островчетата с колонките. Служителите от бензиностанцията и шофьори се втурват да бягат в различни посоки. За тях внезапната смърт за щастие ги подминава и след години ще разказват на децата си ужасната история. Големият камион не събаря нито една от колонките, не се блъска в нито една от паркираните коли, а се понася към сградите.
Протестното изсвирване на спирачките, употребени прекалено късно, подсказват, че шофьорът е или пиян, или луд. Под гумите внезапно се извива бледосинкав дим и гумите рязко спират да се въртят. Камионът се поклаща и сякаш всеки момент ще се прегъне на две и ще се претърколи. Спирачките силно изсъскват, докато шофьорът постъпва разумно и неколкократно натиска педала.
Парче гума се откъсва от едното колело и остава на асфалта.
Кучето изскимтява, Къртис — също.
От другата гума също се отделя парче.
Гумата се пръсва, камионът подскача, ремаркетата избумтяват като взривяващи се по вражеските позиции артилерийски снаряди. Другата гума също се пръсва. Налягането пада и спирачките блокират автоматично. Камионът се пързаля по асфалта като с кънки върху лед. С адско скърцане машината успява да спре точно пред ресторанта, като продължава да ръмжи, да съска и да дими.
Кучето отново изскимтява, вдига крак и се изпикава.
Къртис успява да се пребори с желанието да стори същото. Все пак има късмет, че е използвал тоалетната преди малко.
Ремаркето е конструирано странно. Има две големи врати отстрани вместо отзад. Миг след като камионът спира напълно, вратите се отварят с плъзгане о оттам изскачат мъже в бойна екипировка. Не уплашени и объркани, каквито би трябвало да са, а действащи в синхрон и в пълна координация.
Най-малко трийсет души, облечени в черно, изскачат от ремаркето. Група от специален отряд. Не просто група, а цял взвод. Лъскави черни балистични шлемове. Куршумоустойчиви прозрачни предпазители за лицата с вградени микрофони, които позволяват поддържането на координация между всеки от членовете на подразделението. Бронежилетки от кевлар. Тактически жилетки и колани, натъпкани с резервни пълнители с боеприпаси, сълзотворни гранати, белезници. На бедрата си в кобури носят автоматични пистолети, но в ръцете си държат още по-мощни оръжия.
Дошли са тук, за да ритат задници.
Сигурно и задника на Къртис.
Мотелът и бензиностанцията са разположени на сравнително безлюдно и тихо провинциално кътче в Юта и пристигането на толкова многоброен полицейски въоръжен отряд не е случайно. Не би било случайно дори в голям град с тлъст бюджет и кмет, решен да премахне веднъж завинаги престъпността. Синхронът е изключителен — не са минали и пет минути, откакто са се чули първите изстрели в кухнята.
Докато робокопите се изсипват от ремаркето, един мъж без шлем отваря вратата на кабината на камиона и също скача на асфалта. Той е единственият от отряда, който не носи нито дванайсетзарядна пушка-помпа с пистолетна дръжка, нито автомат „Узи“. На главата си има слушалки с микрофон. Макар че другите командоси нямат никакви опознавателни знаци и емблеми по себе си, този е облечен в тъмносиньо или черно яке с бели букви, които са съкращение от „Федерално бюро за разследване“.
От филмите, които е гледал, Къртис знае, че Бюрото разполага с ресурси да проведе операция от подобен мащаб, и то както в провинцията на Юта, така и в гъсто населения Манхатън. Макар че в Ню Йорк нямаше да могат да реагират само за пет минути. Явно са следвали ловците, които преследват Къртис и семейството му. Значи са наясно с цялата история и въпреки че им се струва невероятна, със сигурност са събрали достатъчно доказателства, за да оборят всякакви съмнения.
Ако Бюрото знае какви намерения са имали двамата каубои, тогава агентите на ФБР сигурно знаят и самоличността на гонения: едно малко момче. Къртис е застанал на открито, на не повече от десет метра от тях, под една лампа на паркинга.
Като патица, която чака да я гръмнат.
Той сякаш е пуснал корени в асфалта. Не може да помръдне от страх. Очаква всеки миг да го надупчат с куршуми или в най-добрия случай да метнат по него шокови гранати, да стоварят върху него гумени палки,
