Изражението им кара Къртис да се замисли какво толкова е казал. Хваща се, че им е разкрил повече за истинската си природа и произхода си, отколкото изобщо е възнамерявал да стори пред някого. Двете го гледат изумени. Както с Донела и Габи, изумлението най-вероятно ще го обърка и ще го накара да си глътне езика.
За да ги заблуди, Къртис продължава с откровената лъжа:
— Освен това разни търговски агенти ни преподаваха библии и различни енциклопедии.
Кас взима вестник от масата и го подава на Поли.
Поли ококорва очи. Сините пламъчета в очите й сякаш блестят като огньове, докато казва на Къртис:
— Не те познах, сладък.
Тя обръща вестника към Къртис, за да види той три фотографии под голямо заглавие с големи букви: ЖЕСТОКИ УБИЙЦИ ОТ КОЛОРАДО, СВЪРЗАНИ С НАРКОБОСОВЕ — БЕГЪЛЦИ В ЮТА.
Фотографиите са на членовете на семейство Хамънд. Господин и госпожа Хамънд, снимани на страницата, определено са хората, които спяха в леглата си в тихата ферма, когато момчето-беглец засрамено взе от нощното шкафче двайсет и четири долара.
Третата снимка е на Къртис Хамънд.
— Ти не си мъртъв — казва Кас.
— Не — отвръща Къртис, което поне на пръв поглед е самата истина.
— Избягал си.
— Не още.
— С кого си тук?
— С никого, само с кучето. Доста пътувахме на автостоп из Юта.
— Убийството на родителите ти в Колорадо свързано ли е с шума в Юта? — пита го Поли.
Той кимва.
— Да.
Кастория и Полуксия се споглеждат, след което едновременно задават следващия въпрос:
— Значи не само…
— … шайка…
— … наркобосове…
— … както твърди правителството…
— … така ли, Къртис?
— Не, не.
Близначките отново многозначително се споглеждат. Изглежда, не просто си разменят някаква важна мисъл, а цели реплики, чувства и мнения. В утробата на майка си, захранвани от една и съща кръв, успокоявани с една и съща приспивна песен, гледащи се в очите една друга в очакване да се появят на белия свят, двете сигурно многократно са упражнявали този телепатичен поглед.
— Там в Юта…
— … правителството…
— … опитва ли се да прикрие…
— … контакт с…
— … извънземни?
— Да — отговаря Къртис, защото те очакват да чуят този отговор и само в него са убедени. Ако излъже и каже, че няма извънземни, или ще решат, че ги будалка, или че просто е глупак и че правителството му е промило мозъка като на повечето хора.
Нещо го привлича към Кас и Поли. Харесва ги, отчасти защото и Стария Жълтьо ги харесва, отчасти защото гените на Къртис Хамънд са програмирани да ги харесва. Но и защото в тях има някаква особена нежност, отделно от ослепителната им женска красота, която той намира за много привлекателна. Не иска да си помислят, че е глупак или че ги лъже.
— Да, извънземни.
Кас и Поли за пореден път обменят с очи информация. Тогава Поли казва:
— Ама сериозно, къде са родителите ти?
— Те са мъртви, сериозно. — Очите му се насълзяват. Плаче от вина и от жал. Рано или късно ще бъде принуден да се спре някъде, ако не във фермата на Хамънд, то в някоя друга, за да намери дрехи, пари и нова подходяща самоличност. Но ако знаеше колко близо до него са преследвачите, щеше да избере да се предаде още в къщата на Хамънд. — Мъртви. Във вестника пише.
Плаче, а сестрите започват да го утешават. Чувства, че ще припадне. Не разбира кога и как Каси и Поли го завеждат до масата и пред него се изправя нещо, равносилно на чудното явяване на светец — висока чаша със студена бира, в която плува топка ванилов сладолед.
Стария Жълтьо също не е забравен. Сервират му чиния с пилешко и купа с вода и лед. След като омита пилешките мръвки като прахосмукачка, кучето благодарно задъвка леда.
Като някакво чудо и неговото вълшебно отражение Кас и Поли сядат срещу него на масата. Блестят четири сребърни обици, четири сребърни верижки, четири сребърни гривни… и четири пищни гърди, гладки като сметана, изпълнени със съчувствие и загриженост.
На масата са подредени карти за игра. Поли ги събира и казва:
— Не искам да те натъжавам повече, скъпи, но ако ще помагаме, трябва точно да знаем каква е ситуацията. Твоите родители бяха убити, защото са видели прекалено много, а властите се опитват да покрият случая, така ли?
— Да, госпожо, нещо такова.
Поли цепи картите.
— И очевидно ти също си видял прекалено много.
— Да, госпожо, нещо такова, госпожо.
— Викай ми Поли, моля те.
— Добре, го… Добре, Поли.
Докато Къртис шумно пие от бирата със сламка, Кас се навежда заговорнически напред и тайнствено прошепва:
— Видя ли извънземен космически кораб, Къртис?
Той облизва устните си и също прошепва:
— И не само един, госпожо.
— Викай ми Кас — отвръща шепнешком тя. — Кастория звучи повече като лекарство за запек.
— Според мен е красиво, Кас.
— Къртис ли да те наричам?
— Да. Това е името на… Това съм аз.
— Значи си видял няколко извънземни кораба. А видя ли… извънземни?
— Много.
Развълнувана от това разкритие, тя се навежда над масата и с конспираторски тон прошепва:
— Видял си извънземни и затова правителството иска да те убие, за да не проговориш.
Къртис е напълно омаян от примигващия поглед. Не иска да я разочарова.
— Правителството сигурно ще ме затвори, за да ме изследва, което може да е по-лошо от убийство.
— Защото си имал контакт с извънземни?
— Нещо такова.
Поли гледа притеснено през прозореца. Тя се протяга над главата на сестра си и спуска капаците.
— Къртис, родителите ти също ли имаха контакт с извънземни? — пита тя.
— Да, имаха.
— От трети вид ли? — шепне Каси.
— От най-лошия вид.
— Защо правителството не поиска да изследва и тях? — пита Поли. — Защо ги убиха?
— Не ги уби правителството — обяснява им той.
— Кой тогава? — пита Кас.
