Заключено.
Къртис натисна вратата по-силно, волята срещу материята. На теория би трябвало да победи — както победи вратата във фермата на Хамънд в Колорадо, както победи вратата на джипа върху автовоза в Юта…
Той няма шесто чувство, нито свръхсили като тези на супергероите от комиксите. Неговата основна разлика се крие в разбирането му на квантовата механика. Не така половинчато както в този свят, а по- пълно изследвана и систематизирана като в другите.
На фундаменталното структурно ниво на вселената материята е енергия. Всичко е енергия, изразена в най-различни форми. Съзнанието е движеща сила, която изгражда всички неща от това необятно море от енергия. Най-вече всеобхващащото съзнание на Създателя, игривото Присъствие в сънищата на кучето. Но дори един простосмъртен, дарен с интелект и съзнание, притежава силата да влияе върху формата и функцията на материята само като упражни волята си. Това не е великата сила на игривото Присъствие, която създава светове и галактики, а една по-низша сила, с чиято помощ можем да постигнем само ограничен ефект.
Дори на този свят, в неговия ранен стадий на развитие, учените, занимаващи се с квантова механика, знаят, че на атомно микроравнище вселената прилича повече на мисъл, отколкото на материя. Те също така знаят, че очакванията и мислите им могат да повлияят на резултата от някои експерименти с елементарни частици като електрони и фотони. Те разбират, че Вселената не е само механично понятие, както са смятали до скоро, и вече са започнали да подозират, че тя съществува и като форма на волята. Че тази сила на волята — божествено съзидателното съзнание на игривото Присъствие — е организиращата сила във физическата Вселена и че тази сила намира отражение в свободата на всеки смъртен да формира и опредяла съдбата си чрез силата на своята воля.
На Къртис тази теория му е до болка позната.
Въпреки това той остава уплашен.
Страхът е неотменен елемент от смъртоносното състояние. Творението в цялото си великолепие и красота, с безкрайния си чар и оригиналност, с всичките си чудеса, както на Създателя, така и на създадените, с цялата си пленителна загадъчност и с цялата радост и щастие, които получаваме от тези, които обичаме, до такава степен ни омайва, че на нас ни липсва въображение да си представим какъв много по-изумителен и великолепен свят ни чака отвъд. И затова, ако вярваме, упорито се придържаме към познатото и тривиалното, уплашени, че въображаемият рай може да се окаже само илюзия.
Заключено. Задната врата на магазина е заключена.
Но не е.
Вътре има малък склад, осветяван не от голата крушка на стената, а от светлината, идваща от другата стая.
Къртис пристъпва навътре. Тихо затваря външната врата след себе си, за да не я блъсне вятърът.
Тишината по принцип успокоява, но тази изнервя. Това е тишината на студената стомана на острието на гилотината, надвиснало на върха, а вратът на жертвата вече е вкаран в отвора отдолу. Плетеният кош чака главата да тупне в него.
Без да губи никога надежда, дори и в страха си, Къртис тръгва към притворената врата, от която се процежда светлина.
В спалнята на караваната Поли грабна едрокалибрената дванайсетзарядна пушка-помпа с пистолетна дръжка от гардероба, където оръжието седеше зад дрехите.
Кучето гледаше.
Поли отвори едно от чекмеджетата и извади кутия с патрони. Вкара един в цевта и още три в пълнителя.
Кучето изгуби интерес към оръжията и започна любопитно да души обувките на пода в гардероба.
Панталоните й нямаха никакви джобове. Поли пъхна три резервни патрона в сутиена, между гърдите, благодарна на природата, че й е дала достатъчно пищни форми.
Кучето я последва от спалнята през банята към кухнята, но се разсея от миризмата на някаква вкусна храна в шкафа.
Докато Стария Жълтьо душеше трескаво процепа между вратичките на шкафа, Поли пристъпи в дневната и се втренчи в лаптопа на пода.
Компютърът беше прибран в шкафа под телевизора. След трика с картите кучето се изправи на задните си лапи и задраска с предните по шкафа, докато Поли не извади лаптопа, сложи го на пода и го включи.
Изумена, но готова да се подчини на животното, Поли бързо стартира компютъра, а в това време Жълтьо отиде до банята. След малко кучето се върна с четката за зъби на Кас. Използвайки четката като писец, Стария Жълтьо изписа някакво съобщение на клавиатурата.
Минута след като кучето свърши да пише, Поли стоеше онемяла, вперила поглед в монитора на лаптопа, на който пишеше:
БЯГАЙ!
МЪЖ ЗЛО.
ИЗВЪНЗЕМЕН.
ЗЪЛ ИЗВЪНЗЕМЕН.
БЯГАЙ!
Думите бяха абсурдни, несвързани. Ако те бяха написани от някое невръстно дете, Поли нямаше да им обърне такова внимание и нямаше да грабне веднага пушката. Но това, което я накара да предприеме незабавни и драстични мерки, беше фактът, че ги беше написало куче с помощта на четка в зъбите си! Тя не беше ходила в колеж и без съмнение беше изгубила доста мозъчни клетки през трите години в Холивуд, но знаеше какво е истинско чудо. А ако пишещо с четка за зъби куче не е чудо, тогава не е чудо нито отдръпването на Червено море пред Моисей, нито възкръсването на Лазар.
Освен това с неговите странности Ърл Бокман приличаше повече на зъл извънземен, отколкото на прост бензинджия и продавач на дъвки от Невада. Това беше едно от онези неща, които човек усеща интуитивно още от самото начало.
Тя не възнамеряваше да изтича навън и да пръсне главата на Ърл. Сегашното й състояние нямаше да е достатъчно, за да оправдае лед това постъпката си пред съда. Всъщност тя не знаеше какво да прави с пушката, но се чувстваше по-сигурно в компанията на мощното оръжие.
Някакво изпукване я накара рязко да се обърне и да насочи по посока на шума дванайсет зарядната пушка. Слава Богу, източник на звука беше Стария Жълтьо. Кучето си беше заклещило главата в плика от пуканки, който Къртис остави до пътническата седалка.
Поли издърпа целофановия плик. Кучето гледаше глупаво. Не би и предположила, че това създание ще изпише съобщението за извънземната заплаха. Обърна се отново към компютъра в очакване да види празен екран, но думата БЯГАЙ! Все още гореше с бели букви на син фон, а надолу следваха още четири реда тревожна информация.
Стария Жълтьо облиза муцунката си с език. Поли реши да не поставя под съмнение чудесата, нито да пренебрегва съобщението заради глуповатия вид на неговия автор, а с Божия помощ да действа според ситуацията.
И тогава изведнъж се сети:
— Къде е Къртис?
Кучето наостри уши и изскимтя.
Поли отиде с пушката до вратата, пое си дълбоко дъх, както правеше, преди да изскочи гола от летящата чиния и да слезе по неоновите стъпала по време на спектакъла в Лас Вегас, и излезе навън в прерийната вечер.
