Подобно на командос Къртис Хамънд се е съсредоточил в тишината, докато безшумно се опитва да отвори вратата на магазина. Дава си сметка, че е повече поет, отколкото воин, но се концентрира върху незабележимото движение. Влиза вътре и си налага волята да не изкрещи от ужас и да не избяга. Върви приведен в търсене на фалшивата Морийн.
Рафтовете със стока са подредени успоредно на стените на магазина и затова редовете са дълги, а витрините не му позволяват да гледа през предните прозорци на магазина.
Очевидно хората от прерията не държат много на здравословната храна, защото тук не се продават никакви пресни плодове и зеленчуци, а само най-различни пакетирани храни. До задната стена са подредени хладилни шкафове с бира, безалкохолно, мляко и натурални сокове.
В края на първия ред Кътис се поколебава, заслушан за звук, който да издаде позицията на Морийн. Но явно убиецът се е съсредоточил в тишината също толкова старателно, колкото и Къртис.
Накрая се навежда напред и надзърва зад ъгъла към витрината с батерии и газови запалки. Този ред с рафтове е по-къс от другите и води направо към предната част на магазина. А там има само три дълги реда високи рафтове.
Оттук има изглед само към част от покритото с прах стъкло, но не може да види дали Кас и Поли са се качили на флийтууда. За тази цел ще трябва да стане. Рафтовете са по-високи от него, което означава, че ако лошата Морийн се върти някъде отпред, тя няма да го забележи. Въпреки това той остава приведен.
Скоро ще обяви открито присъствието си, за да отвлече вниманието на двойката ловци от близначките. Успехът обаче зависи от избора на най-подходящия момент да се разкрие.
Придвижва се покрай батериите и запалките и внимателно надниква към средния ред. Чисто е.
Продължава към следващия ред витрини — бръснарски ножчета, нокторезачки, джобни ножчета, за съжаление няма никакви сериозни оръжия. Отново спира, за да се ослуша.
Тишината е дълбока, необятна. От това мъртвило на Къртис му се иска да извика само за да докаже, че още е жив.
Внезапно го побиват ледени тръпки. Оглежда се назад, тръпнещ в очакване на дебнещ го убиец. Едва не извиква, когато вижда, че зад него няма никого. Засега.
Протяга се и оглежда реда, който се намира най-близо до предната част на магазина. Веднага забелязва лошата Морийн. Тя стои на около метър от отворената врата и прилича на единия от труповете в джипа.
По-вероятно е тези ловци да се част от глутницата, която го преследва още от Колорадо. Макар че е възможно и да са други. Защото те не пътуват в крадена кола, не използват местен транспорт. Съмнява се, че това са двамата, които, маскирани като каубои, го преследваха на паркинга за камиони в сряда вечер.
Нови или не, ловците са също толкова свирепи и опасни като останалите. Те не са просто някакви отделни типове, а членове на смъртоносен рояк. Цял легион.
Привлечена от движението при бензиновите колонки, Морийн се приближава до отворената врата, след което се показва на прага. В момента тя не може да види Къртис.
Между Къртис и предната врата, върху щанда близо до касата лежи пистолет. Сигурно или мъжът, или жената, които сега са мъртви в джипа, са имали време да извадят оръжието, но не са успели да го употребят. А лошият Ърл го е оставил, когато е излязъл да посрещне караваната.
Въпреки че ловецът отиде при близначките невъоръжен, опасността за тях не е по-малка. Тези убийци са жестоки, бързи като змийско ухапване, по-свирепи и от изгладнели крокодили. Те предпочитат да убиват без подръчни средства, затова често го правят само с голи ръце. Нито красотата на сестрите, нито любезността, нито интелигентността и жизнерадостното настроение ще ги спрат, ако решат да ги унищожат.
Загледат в пистолета, който се намира на около четири метра от него, Къртис решава да използва дадената му възможност. Дори не е необходимо да си припомня предупрежденията на майка си за издебването на подходящия миг. Стрелва се покрай витрините към касата, все още приведен, като белязан от смъртта войник на фронта, покрай който свирят куршуми. Стигнал е наполовина до крайната цел, когато си помисля дали не са му устроили капан.
Лошата жена би могла да се обърне, да се нахвърли срещу него и да го обели като кора на портокал, преди да е успял да изохка.
Къртис обаче не се отказва. Защото той е Рой Роджърс, без да пее, Индиана Джоунс без шапката си, Джеймс Бонд без разбитото мартини, изпълнен с целия героизъм от девет хиляди шестстотин петдесет и осемте филма, които с удоволствие е гледал през двата дни на интензивно триседмично директно пренасяне на данни в мозъка му, преди да пристигне на тази планета. Всъщност голяма част от филмите той още не може да проумее и невинаги може да отличи истината от измислицата от видяното върху сребристия екран в мозъка му. Но понеже филмите го вдъхновиха за свобода и силна страст по този странен свят, той с готовност приема последиците от временния умствен дисбаланс като цената на двудневния, с нищо несравним период на развлечение, обучение и попиване на данни.
Наистина, примерите от филмовите герои са точно това, което му е необходимо в момента, защото стига до мястото на касата и се изправя в цял ръст, без да го забележи Морийн. Тя продължава да стои на вратата, облечена в дрехите на мъртвата жена, обърната към колонките.
Прозорецът зад мястото на касиера е покрито с прах, но Къртис вижда флийтууда. Кас се е подпряла на него и гледа към лошия. Изглежда, не съзнава опасността.
Минали са две минути откакто Поли получи съобщението чрез кучето. Без съмнение тя скоро ще предприеме нещо. Дойде време Къртис да отвлече вниманието.
Когато взима пистолета от щанда, забелязва роман на любимата писателка на Габи Нора Робъртс. Явно всички я четат. Предполага обаче, че книгата е принадлежала на един от двамата мъртъвци, а не на убийците. Едва ли популярността на госпожа Робъртс е стигнала и до другите планети.
Хваща оръжието с дясната и ръка и се навежда напред, за да е готов за отката. Поколебава се обаче, защото мишената до вратата изглежда досущ като обикновена уязвима жена. Къртис е сигурен деветдесет и девет процента, че не е по-уязвима от брониран танк и че изобщо не е жена, нито пък обикновена. Но въпреки това не може да си наложи волята да натисне спусъка.
Този един процент съмнение го измъчва, макар че майка му винаги е повтаряла, че нищо в този живот не може да бъде напълно сигурно. И че когато отказваш да действаш, защото нямаш сто процента гаранция, просто проявяваш морален страх — оправдание, което никога не издържа проверката на времето. Сеща се за Кас и Поли и си задава въпроса, дали мъртвата жена в джипа има еднояйчна близначка, която в момента стои с гръб към него. Смешно притеснение, като се има предвид извънземната машина, маскирана като корвет, като се имат предвид жертвите с пречупени вратове. И все пак момчето е обзето от нерешителност, защото макар да е син на майка си и макар заедно с нея да е участвал в тежки битки и да е виждал много насилие, никога не е убивал досега, не се е обучават да борави с оръжие и никога не е стрелял по живо същество. И тук, в този малък магазин на кръстопътя, той разбира, че убийството, дори и в името на героична цел, е трудно, много по-трудно, отколкото майка му го предупреждаваше. И много по-трудно отколкото във филмите.
Дали благодарение на интуицията или усетила нещо, жената при вратата обръща главата си назад толкова бързо и рязко, че вратът и едва не изпуква. И веднага разпознава Къртис. Очите й са отворени широко като на всяка нормална изненадана жена. Тя вдига ръка, сякаш за да се предпази от куршумите, но в същия миг усмивката й я издава. Усмивката тук е неуместна: усмивка на хищник или на влечуго, което отваря паст, за да погълне жертвата си. Или на леопард, приготвил се за смъртоносен скок.
И в този миг решителността на Къртис се връща, а съмненията се разсейват. Той натиска спусъка веднъж, два пъти, разтърсен от откатите. Вместо да се изплаши от ужасните писъци на убиеца и да падне назад, той не само че се задържа на крака, но тръгва напред. Върви и стреля — отново и отново.
Страхът, че тази жена е злокобна близначка на мъртвата, се изпарява, когато първият куршум се забива в гърдите й. Макар че човешкото тяло добре се представя във войните на този свят, то не е най-идеалната физиология за воин от извънземния биологичен вид. И преди първият куршум да излезе от цевта, лошата
