жена започва да се превръща в нещо, което Къртис не е виждал досега.
В първият миг убиецът се хвърля срещу него, но той е смъртен, не е свръхестествен. И макар да е изпълнено с ярост, разумът на съществото надделява и то променя траекторията си, стрелва се към високите рафтове с пакетирани храни.
От трите следващи изстреля три улучват крещящия убиец, който се катери нагоре по рафтовете като акробат. Съществото се опитва да се закрепи за купчина консерви, бутилки и пакети, но бута част от тях и отгоре му връхлита лавина. И въпреки това убиецът прави всичко възможно да преодолее препятствията, за да стигне до върха, дори когато четвъртият куршум го улучва.
Докато светкавично се изкачва нагоре, убиецът мутира в повече от една форми, като едновременно от него се раждат рояк убийствени създания, настръхнали от нокти и рога, заби и други остри образувания. Ръце ръкомахат, пипала потръпват, хоботи се протягат, щипци щракат като ножици. Всякакви стърчащи израстъци поникват и в миг изчезват в най-различни сменящи се форми. В сравнение с този биологичен хаос, объркването на Къртис и деформациите му в банята изглеждат като детска шега.
Макар и да е смъртен, звярът няма да умре така лесно, като би умрял Къртис. Духът на всяко зло същество е издръжлив, а в този случай — и плътта му. Раните му няма да зараснат като по чудо, но те не са достатъчни, за да го унищожат.
Къртис не смее да остави зад себе си осакатения, но опасен противник. Само че Кас и Поли са отвън с втория убиец и безпомощни срещу неговата жестокост. В пистолета са останали най-много пет патрона. Той е решен да продължи да отвлича вниманието на втория убиец, за да могат близначките да избягат.
Трескаво си проправя път през падналите от рафтовете стоки и отива до предната врата, като се моли двете благородни и добри Пепеляшки, крехки цветя на Индиана, да не получат като отплата за сърдечното си поведение към него смърт.
Докато дизелът се вливаше в празния търбух на флийтууда, Ърл Бокман продължаваше да дърдори за най-различни пакетирани ястия от макарони, замразени и незамразени, които той и Морийн продавали в магазина. Говореше не като търговец, който се опитва да си продаде стоката, а като някакъв стеснителен жалък социопат, който смята, че разговорът може да се поддържа жив с най-различни теми, включително със списъци от имена от телефонен указател. Сигурно и до тях щеше да стигне, ако зареждането на караваната се проточи повече.
Ако Кас беше някакъв престъпник или яростен активист срещу излишния шум, тя сигурно щеше да застреля Ърл и това да сложи край на мъчението. Но вместо това гледаше количеството дизел на скалата на колонката и благодареше на Бога, че е развила у себе си такава устойчивост към досадата по време на детството си в провинциална Индиана и в семейството си, понеже приятелите на родителите й бяха преподаватели от колежа.
Стрелбата в магазина веднага оживи нощта — не самата стрелба, а ефектът, който тя оказа върху Ърл. Кас не се изненада, когато той реагира с тревога, но действията му бяха съвсем изненадващи. Тя видя как лицето му се промени след изстрелите. Освен ако не беше върколак по време на пълнолуние, това не беше този Ърл, побъркан по пакетираните макарони. По-скоро беше нещо, за което Кас нямаше да е подготвена, ако не бяха осемте й години занимания с уфология.
Беше се подпряла на караваната, пъхнала ръка в широката си чанта. Още при първия изстрел тя рязко се изправи. Когато и петия гърмеж раздра въздуха и отекна във флийтууда, Ърл изведнъж се усети да продължи да играе ролята си на селски глупак и потисна животното у себе си. Но Кас вече знаеше какво да прави.
Лявата й ръка излезе от чантата, стиснала деветмилиметров пистолет, който с ловко движение прехвърли в дясната. Откри огън, а Ърл Бокман стана по-грозен, отколкото беше досаден досега. Тя отново пъхна лявата си ръка в чантата и извади втори пистолет. Започна да стреля с двата с надеждата, че няма да уцели бензиновите колонки и да избухне пожар, а тя самата да се превърне в танцуваща факла.
Когато излезе от караваната с дванайсет зарядната едрокалибрена пушка, Поли чу стрелбата и веднага разбра, че идва от магазина.
Поради общия интерес към огнестрелните оръжия, породен от Кастор и Полукс, митологичните древногръцки воини, на които са кръстени, и поради по-скорошния им общ интерес към самоотбраната и бойните изкуства, породен от трите години, прекарани във висшето филмово общество, Поли и Кас браздяха самотните пътища на Америка с увереност, че могат да се справят с всякакви заплахи.
Поли заобиколи караваната отпред и чу една канонада. Разпозна отчетливия звук на двата пистолета на Кас, които беше чувала доста често през годините по стрелбищата-полигони.
Когато се оказа на сцената, стиснала пушката с готовност, тя с изненада откри, че сестра й е изправена пред заплаха, каквато досега не бяха срещали по пътищата. Злият извънземен, за който Стария Жълтьо писа на лаптопа, изскочил от разкъсаните и смачкани дрехи на Ърл Бокман, отскочи назад между двете бензинови колонки, свиващ се и пищящ от болка и ярост, мятащ се като риба на сухо.
— Този е мой — каза Кас спокойно, макар лицето й да беше смъртнобледо дори и на фона на жълтата и червена светлина и въпреки че беше разтворила широко очи, а косата й се нуждаеше от сресване. — Къртис сигурно е вътре — добави, преди да тръгне към непредсказуемия господин Бокман между колонките.
Уплашена за Къртис, Поли забърза към сградата. По пътя огледа по-добре кабинката на бензиностанцията и си каза, че Ърл й харесваше много повече висок, плешив и досаден. Гърчещ се и виещ, съскащ и мятащ пипала — а сега и издаващ още по-яростни писъци, след като Кас отново откри огън по него — той приличаше на нещо (всъщност беше ужасна плаваща маса от няколко неща), за чието ликвидиране човек би повикал фирма за борба с насекомите, чиито служители-терминатори са въоръжени с автоматични оръжия и огнехвъргачки.
Кучето определено знаеше за какво става дума.
Къртис се претъркулва настрани, за да стигне до предната врата точно навреме, за да види как втория убиец е отблъснат назад към колонките от силен огнестрелен огън. Кас — позна я по голямата чанта, която виси на рамото й — върви след него с два пистолета, чиито дула бълват пламъци. Дори и в спектакъла за десет милиона долара в Лас Вегас тя не е могла да има по-драматично амплоа от това. Дори и да е била гола с шапка от пера. Момчето обаче си пожелава тя да е опитна с оръжията, както с танците и акробатиката. И веднага се изчервява от това си желание — макар и да има проблеми с пълното вживяване като Къртис Хамънд, на дълбоко емоционално равнище той се превръща все повече в човек. Което е добре.
Ето идва Поли с пушка. Изглежда не по-малко драматично от сестра си, макар и да е напълно облечена. Когато вижда Къртис в отворената врата, тя го вика по име, очевидно успокоена.
Може би това за успокоението му се е сторило, защото когато се приближава до него, тя насочва пушката право към главата му и му извиква. Има пълно право да му се сърди и гневи, задето е довел двама убийци в живота й. Не би я винил, ако го застреля направо тук и сега, макар че очакваше тя да прояви малко повече разбиране и макар че ще му е мъчно да си отиде.
Тогава осъзнава, че тя му крещи: „Долу, долу, долу“. Той се просва на пода и тя открива огън по вътрешността на магазина. Стреля четири пъти по мутиралата Морийн, ранена преди това от него. Съществото спира да пищи и крещи.
Изправя се на крака. Къртис е толкова изненадан, когато вижда как Поли вади патрони от гърдите си подобно на фокусник гълъби от цилиндър, че без да съзнава надзърта в магазина, за да види какво е станало. Там лежи нещо, което би създало сериозни затруднения на съдебния лекар при описването. Лежи между разпръснатите пликове от снакс и чипс, с които е поръсен и трупът.
— Има ли още от тия проклетии? — пита го Поли, останала без дъх, вече презаредила пушката.
