осъден и му беше забранено да се доближава до сина си. Дани беше поставен под попечителството на родителите на Уайнет. Те подозираха, че Фаръл се е заел със случая, макар и на загуба, защото има слабост към децата.
Все още твърдо поставила крака си между вратата и рамката, Мики каза:
— Едно малко момиче може да умре, ако не й помогна. А аз не мога да сторя нищо сама.
Думите й имаха обратен на очаквания ефект. Досадата и безразличието на детектива се замениха с гняв. Гневът обаче не беше насочен към нея.
— Госпожо, аз съм този, който не ви трябва. Трябва да се обърнете към истинските ченгета.
— Те няма да ми повярват. Случаят е много странен. А и това момиче… то също е особено и специално.
— Всички са специални. — Гласът му беше равен, почти студен. На Мики й се стори, че улови в думите му известно примирение. Но очите му бяха изпълнени с болка, а не с гняв. Блясъкът в тях като че прикриваше именно гнева, който той дълго беше крил в себе си. — На вас ви трябват ченгетата. Знам, защото и аз бях такъв.
— Аз съм бивша затворничка. Бащата на момичето, кучият му син, е богат и има много връзки. Освен това е уважаван, главно от една шепа глупаци, но тези глупаци оформят общественото мнение. Дори и да накарам ченгетата сериозно да се заемат със случая, те едва ли ще се разбързат и може да стане твърде късно.
— Не мога да сторя нищо за вас — настоя той.
— Вече ви казах — отвърна упорито Мики. — Или ще ме изслушате, или ще трябва да ме изхвърлите по стълбите. А ако се опитате да ме изхвърлите, ще ви трябват бинтове, йод и леден компрес за топките ви.
Той въздъхна:
— Подобна агресивност няма нищо общо с отчаянието, госпожо.
— Никога не съм казвала, че съм отчаяна. Но се радвам, че ме приемате сериозно и ме наричате госпожа.
— Защо ли отворих вратата — горчиво изрече той.
— Да не би да очаквахте да ви поднесат рози?
Фаръл отстъпи назад.
— Каквато и да е вашата история, ако обичате, говорете просто и ясно. Не ме занимавайте с глупости и не се опитвайте да засягате емоционални струни.
Холът му служеше за кабинет. Отляво имаше бюро, два стола за клиенти и един шкаф за папки. Отдясно беше фотьойлът, обърнат към телевизора. До фотьойла имаше малка масичка и една лампа. Голи стени. Натрупани по ъглите книги.
Старите мебели сигурно бяха купени от магазина за стоки втора употреба на ъгъла. Килимът явно беше от най-евтините. Всичко в помещението обаче беше чисто и лъснато до блясък, а въздухът миришеше на лимон и препарати за чистене с боров аромат. Тук живееше монах аскет, обсебен от мисълта вечно да поддържа всичко в идеална чистота.
Отвъд две от вратите се виждаше тясна кухня. Третата врата сигурно водеше към спалнята и банята.
Фаръл седна на бюрото, а Мики се настани на твърдия стол за клиенти. Столът беше толкова неудобен, че спокойно можеше да се използва като затворническа мебел.
Преди тя да дойде, детективът беше работил на компютъра на бюрото си. Вентилаторът на принтера бучеше монотонно. От мястото си тя не можеше да види монитора.
В девет часа сутринта Фаръл си беше отворил и кутия бира „Будвайзър“. Взе я и отпи от нея.
— Рано обядвате или късно закусвате? — поинтересува се Мики.
— Закусвам. Ако така ще се издигна в очите ви като отговорен гражданин, изядох и една суха паста.
— Запозната съм с подобен тип диети.
— Ако нямате нищо против, да приключим с празните приказки. Просто ми разкажете историята и ме оставете да се върна към почивката си.
Мики се поколеба в началото, защото искаше разказът й да направи силно впечатление. Тя си спомни пророческите слова на леля Джен от понеделник вечерта. Не бяха минали и четири дни оттогава.
— Понякога животът на един човек може да се подобри и коренно да се промени само в един миг, като по чудо. Някакъв човек може да се появи неочаквано и да те преобърне в противоположна посока, да те промени завинаги. Чували ли сте подобно нещо, господин Фаръл?
Той направи гримаса.
— Вие май продължавате да се опитвате да ми продадете Библия?
Тогава възможно най-сбито тя му разказа за Лейлъни Клонк, за старата Синсемила, за пастрока, който преследва извънземни лечители. Разказа му и за Лукипела, пренесъл се при звездите.
Не му спомена обаче името Престън Мадок, защото се побоя, че и той като Ф. Бронсън може да изпитва възхищение към убиеца. Ако му кажеше името, можеше напълно да го загуби за каузата.
Докато Мики говореше, Фаръл често поглеждаше към компютъра, сякаш написаното на екрана, каквото и да беше то, привличаше повече вниманието му от разказа.
Не зададе никакви въпроси и не показа никакъв интерес. От време на време се облягаше назад в стола си, затваряше очи и сякаш се унасяше в сън. В други моменти чертите на лицето му отново придобиваха суровия вид и той я поглеждаше в очите с такава изпитателна настойчивост, че Мики си мислеше, да не би да е загубил търпение и да я изхвърли по стълбите, независимо от нейните предупреждения, че ще се съпротивлява.
Той отмести поглед и рязко стана.
— Колкото повече чувам, толкова повече се убеждавам, че не съм подходящ за случая. Дори и още да се занимавах с частни разследвания, пак нямаше да съм подходящ. Не разбирам какво изобщо искате от мен.
— Още не съм стигнала до това.
— Да, гледам, че настоявате да стигнете дотам. За да понеса по-лесно срещата, ми трябва още една бира. Вие искате ли?
— Не, благодаря.
— Не казахте ли, че ви е познат този вид диета?
— Вече скъсах с нея.
— Браво на вас.
— Вече пропилях достатъчно години от живота си.
— Хубаво, но не и аз.
Фаръл отиде в кухнята. Куражът внезапно напусна Мики, докато го гледаше как излиза. След като взе бира от хладилника, той отвори кутията и на един дъх изпи половината. После я сложи на масата и разреди останалото в нея количество бира с уиски.
Върна се на бюрото, но не седна на стола. Фаръл сякаш трепереше от ярост, но Мики не каза нищо, за да не му противоречи. Остана прав, вперил поглед в нея. Гласът му беше тих и спокоен, по-скоро морен, отколкото ядосан, но също така и изпълнен с напрежение, което не можеше да прикрие:
— Губите ми времето, госпожо Белсонг, а и вашето. Моето не е толкова скъпо. Така че ако искате, ме изчакайте да отида до тоалетната. Или вече решихте да си вървите?
Тя беше готова да си върви. Ноа Фаръл не прояви никакъв интерес към проблема й.
Все пак продължи да седи на коравия стол, защото гневът в очите му до известна степен надделя на безразличието. Явно думите й бяха подействали на някакво подсъзнателно равнище, макар че той изобщо не искаше да се заема.
— Още не сте ме изслушали докрай.
— Докато стигнем до края, ушите ми сигурно ще са изтръпнали.
Той отиде в тоалетната, като затвори вратата след себе си. Взе и кутията с бира.
Сигурно изобщо не му се ходеше по нужда и определено не му трябваше втора кутия за закуска. Това бяха все оправдания, за да прекъсва разказа на Мики и така да намали въздействието. Тъжната участ на
