Поли и Кас мълчат. После Кас казва:
— Къртис, рядко ми се случва, но в момента изобщо не те разбирам за какво говориш.
— Аз също — признава Поли. — Изобщо не мога да схвана.
— Там в ония фургони продаваха студени напитки, тениски и други неща — отговаря момчето. — На етикета за бабиния сос пишеше, че е достатъчно лют, за да ти отнесе главата.
Близначките отново мълчат, този път в продължение на половин километър.
Тогава Поли заключва:
— Странно момче си ти, Къртис Хамънд.
— Вече ми казаха, че не съм съвсем наред, прекалено съм сладък за този свят и че съм глупак. Но много бих искал някой ден да се оправя.
— На мен ми приличаш на „Рейнман“ — казва Кас.
— Хубав филм! — възкликва Къртис. — Дъстин Хофман и Том Круз. Знаете ли, че Том Круз е приятел със сериен убиец?
— Не знаех — отговаря Поли.
— Един мъж на име Върн Тътъл, достатъчно стар да ви е дядо, колекционера зъбите на жертвите си. Чух го да говори на Том Круз в огледалото. Много се уплаших. Не знаех, че огледалото може да служи като средство за комуникация между господин Круз и него. Като огледалото на злата кралица в „Снежанка и седемте джуджета“. Сигурен съм, че Том Круз не знае, че Върн Тътъл е сериен убиец, защото ако знаеше, щеше да го предаде на правосъдието. Кой е любимият ви филм с Том Круз?
— „Джери Макгуайър“ — отвръща Кас.
— „Топ Гън“ — казва Поли.
— А с Хъмфри Богарт?
— „Казабланка“ — отговарят едновременно близначките.
— И на мен. А с Катрин Хепбърн?
— „Жена на годината“, „Филаделфийска история“ — изброява Кас, след което и двете изричат: — „Да родиш дете“.
И така те продължават в мрака на север, общувайки си като стари приятели. Изобщо не говорят за престрелката при бензиностанцията, за убийците мутанти или за странните способности на кучето и за предупреждението на лаптопа.
Къртис не се залъгва, че бързо усъвършенстващото му се умение да завързва запознанства и да общува ще накарат сестрите да забравят завинаги случилото се. Кастория и Полуксия никак не са глупави и рано или късно ще поискат обяснение.
Всъщност, като си припомнят бързината и хладнокръвието, с което се справиха със ситуацията, те със сигурност ще поискат обяснение от него, когато отново се върнат към темата. Тогава ще трябва да реши до каква степен да им разкрие истината. Те са негови приятели, а той мрази да лъже приятелите си. Колкото повече обаче те знаят, в толкова по-голяма опасност ще са.
След като зареждат догоре резервоара в Джакпот, без да починат и да хапнат в някой от бюфетите, те прекосяват границата на щата Айдахо и продължават на север към град Туин Фолс, който е обграден от два милиона декара обработваема плодородна земя, напоявана от водите на Снейк Ривър. Къртис знае много неща за геологическата и човешката история на града, за района на „Вълшебната долина“ и за обширните плата от застинала лава на север от Снейк Ривър. Сестрите направо са изумени и шашнати от осведомеността му.
С население над двайсет и седем хиляди души Туин Фолс предлага известно прикритие. Там момчето няма да е така лесно откриваемо, както когато пристигна в Колорадо и се превърна в Къртис Хамънд. Тук е в по-голяма безопасност, но не напълно.
Още не са минали и два часа от изгрева, когато Кас паркира флийтууда в един къмпинг. Безсънието и продължителното шофиране си казват своето, макар че сестрите все още изглеждат ослепителни и привлекателни. Служителят на къмпинга, който им помага да се настанят, е изплезил език.
Къртис не се нуждае от сън, но престорено се прозява, докато близначките разтягат дивана в дневната и постилат бели чаршафи. Стария Жълтьо наскоро е научил повече за тъмната страна на вселената, отколкото е необходимо на едно куче да знае, и е малко изнервен след престрелката. На него сънят ще му дойде добре, а Къртис ще сънува заедно с него известно време, след което през останалата част от деня ще планира бъдещето си.
Докато сестрите приготвят леглото, те включват телевизора. Всеки по-голям телевизионен канал предава надълго и нашироко за преследването на наркобосовете, които може да са въоръжени с тежки оръжия. Най-накрая властите признават, че трима агенти на ФБР са загинали при престрелка в паркинга за камиони в Юта, а други трима са ранени.
Съобщава се и за по-ожесточен сблъсък в един реставриран исторически град на запад от този паркинг. Но говорителите на ФБР и на военните отказват да коментират подобни слухове.
Всъщност правителството дава толкова малко информация за кризата, че телевизионните репортери не могат да запълнят времето на навините. Те се интервюират едно други и обменят мнения, опасения и версии.
Властите дори е са дали снимки или компютърни фотороботи на издирваните. Това кара някои от репортерите да мислят, че властите изобщо не знаят самоличността на престъпниците.
— Идиоти — казва Поли. — Изобщо няма никакви наркобосове, само зли извънземни. Нали, Къртис?
— Да.
— Федералните само теб ли търсят… — пита Кас.
— Да.
— … защото си видял извънземните и знаеш твърде много…
— Точно така.
— … или те преследват и извънземните?
— Ами, и едните и другите, предполагам.
— Ако знаят, че си жив, защо ще пишат тогава, че си бил убит от наркобосовете в Колорадо? — чуди се Поли.
— Не знам. — Мама го съветваше, че в крайна сметка във всяка история-легенда за прикритие се появяват противоречия и че вместо да измисля сложни подробности, за да запуши пробойните, което ще доведе до нови противоречия, той трябва само да изразява учудване и объркване винаги, когато е възможно. От лъжците се очаква да се държат уверено и спокойно, докато объркването обикновено е по- убедително. — Изобщо не знам. Не изглежда смислено, нали?
— Ако кажат, че си оцелял, ще разпространят навсякъде физиономията ти и хората ще им помогнат да те открият — казва Кас.
— Направо съм озадачен и объркан. — Къртис е горд със себе си и с лекотата, с която прилага съвета на майка си. Успява да овладее ситуация, при която има опасност да възникне подозрение. — Наистина съм объркан. Не знам защо не са направили така. Странно, не мислите ли?
Сестрите си отправят един от онези подобни на сини лазери погледи, чрез които сякаш могат да си предават тонове информация за отрицателно време.
Те отново се впускат в хипнотизиращ диалог, който кара очите на Къртис да се местят с ритъма на метроном ту към едните яркочервени устни, ту към другите. Докато оправя завивките, Поли казва:
— Е, сега не е…
— … време — продължава Кас.
— … да се занимаваме с тия…
— … истории за НЛО…
— … и за това, което се случи…
— … при бензиностанцията. — Кас слага чиста калъфка на възглавницата. — Много сме уморени.
— … и отвеяни…
— … за да мислим ясно…
— … но когато седнем, за да си поговорим…
— … искаме да сме с бистър ум…
— … защото имаме много…
