— … въпроси. Цялата тази работа е…
— … много странна — завършва изречението Поли, а Кас продължава:
— Не искахме…
— … да говорим за това…
— … докато карахме…
— … защото трябва да помислим…
— … за да проумеем добре случилото се.
Сестрите си предават една на друга цели масиви информация с помощта на телеметричните погледи, след което двата чифта сини очи се съсредоточават върху Къртис. Чувства се така, сякаш го сканират с такъв електронен лъч, който не само може да разкрие състоянието на органите и артериите му, но съща така дава пълна картина на неговите тайни и на истинското състояние на душата му.
— Ще поспим осем часа — казва Поли, — а на вечеря ще обсъдим положението.
— Може би тогава — добавя Кас — някои неща няма да звучат толкова объркващо колкото сега.
— Може би — съгласен е Къртис, — но може би не. Когато нещата са объркващи, те обикновено си остават такива докрай. Има неща, които винаги ни озадачават и звучат объркващо. Аз открих за себе си, че е най-добре да приемеш объркването и да си продължиш по-нататък.
Парализиран от двойния изпитателен поглед на сестрите, Къртис се стреми да обясни това, което току- що е казал. Когато възпроизвежда думите си наум, те не му се струват толкова логични и убедителни, колкото преди няколко секунди. Усмихва се, защото според мама усмивката може да постигне това, което думите не могат.
Но не е толкова лесно да заблудиш Кастория и Полуксия. Усмивката му не предизвиква аналогична реакция от тяхна страна.
— По-добре поспи, Къртис — казва Поли. — Бог знае какво ни предстои. Каквото и да е то, ще трябва да сме отпочинали, за да се оправим с него.
— И не отваряй вратата — предупреждава го Кас. — Алармата няма да познае дали някой влиза, или излиза от караваната.
Те са прекалено уморени да обсъждат последните събития с него в момента, но са се погрижили да не може да се измъкне, преди да го разпитат хубаво.
Сестрите се оттеглят в спалнята.
В дневната Къртис се пъхва под завивките. Кучето е доста мръсно, но момчето му разрешава да се качи при него на дивана, където животното се свива на кълбо върху одеялото.
Като използва воля срещу материята, на микроравнище, където волята може да победи, той може и да успее да изключи алармата. Но чувства, че дължи на близначките някои отговори, и не иска да ги оставя в пълно неведение.
Освен това той най-накрая е открил истински приятели. Уменията му за общуване може и да не са така изтънчени, както смята, но в лицето на сестрите Спелкънфелтър е спечелил страхотни спътници, а никак не му се иска да се изправя сам срещу света отново, само с духовната си сестра до себе си. Кучето също е желан е ценен спътник, но само неговата компания не е достатъчна. Макар и търсена и обичана от поетите, самотата е изолация и разяжда душата както червея — ябълката. Унищожава надеждата и оставя празнота след себе си.
Още повече, че сестрите му напомнят за майка му. Не на външен вид. Въпреки всичките й добродетели мама никога не е била танцьорка в Лас Вегас. Духът на близначките, техният висок интелект, твърдост и решителност, тяхната нежност — всички тези качества притежаваше и майка му. В компанията на Кас и Поли той е обладан от блаженото чувство, че принадлежи към едно семейство, към тяхното семейство.
Умореното куче спи.
Къртис усеща тупкането на благородното му сърце. Влиза в сънищата му и отново съзира игривото Присъствие, от което простите същества като кучето никога не се дистанцират. На разстояние светове далеч от родния си дом осиротялото момче тихо плаче, по-малко от тъга за загубата и повече от радост за майка си. Тя е прекрачила великия праг и е отишла при светлината. И сега в присъствието на Бог тя е познала радостта, подобна на тази, която синът й винаги е изпитвал в нейно присъствие. Той не може да спи, но за известно време открива малко покой на тази страна от Рая.
Глава 52
Слънцето гореше като ярко петно в небето на запад. Лекият вятър сякаш идваше от това петно, горещ и сух, смесен с миризмата на разтопен метал.
Петък следобед, само пет часа след като Мики се срещна с Ноа Фаръл, тя натовари само един куфар в багажника на камарото си.
Беше заредила с бензин, беше сменила филтрите, ремъците, маслото и беше сложила четири нови гуми. Като смяташе и парите, дадени на детектива, повече от половината й банков кредитен лимит беше изхарчен.
Взе дръзко решение да потърси Лейлъни в Нънс Лейк, Айдахо. Дори да откриеше накъде е тръгнал Мадок оттам, едва ли щяха да й стигнат парите да го преследва обратно до Калифорния.
Когато Мики се върна вкъщи, леля Джен беше в кухнята и слагаше два плика с лед в хладилната чанта за пикници, вече пълна със сандвичи, сладки, ябълки и кутии с диетична кола. С тези провизии Мики нямаше да си губи времето да спира, за да хапне, а освен това щеше да спести и средства.
— И не се опитвай да шофираш цяла нощ — предупреди я леля Джен.
— Не се притеснявай.
— Преднината им е по-малко от ден. Бързо ще ги настигнеш.
— Ще трябва да съм минала през Сакраменто до полунощ. Там ще пренощувам в мотел за шест часа, след което ще се опитам да стигна до Сиатъл до утре вечер. После, късно в неделя — в Нънс Лейк, Айдахо.
— На сами жени на път могат да им се случат неприятни неща — тревожи се Дженива.
— Вярно е, но на сами жени могат да им се случат неприятни неща и в собствения им дом.
Дженива затвори капака на хладилната чанта и каза:
— Скъпа, ако служителят от мотела прилича на Антъни Пъркинс или пък човекът на бензиностанцията прилича на Антъни Хопкинс, или ако срещнеш мъж, който изглежда като Алек Болдуин, направо го ритни в слабините и бягай.
— Мислех, че си застреляла Алек Болдуин в Ню Орлийнс.
— Да ти кажа, този човек е бил бутан от висока сграда, давили са го, наръгвали са го, мечка го е осакатила, застрелвали са го — но той все продължава да се връща здрав и невредим.
— Непременно ще го чакам да дойде — обеща Мики и взе хладилната чанта от масата. — Що се отнася до Антъни Хопкинс, бил той Ханибал Лектър или не, той ми изглежда добродушен.
— Може би трябва да дойда с теб, скъпа, с пушка в скута. — Дженива придружи племенницата си до вратата.
— Може би идеята би била добра, ако имахме пушка. — Присви очи заради ярката слънчева светлина, която се отразяваше в бялото камаро. — Както и да е, все пак трябва да останеш тук, в случай че се обади Ноа Фаръл.
— Ами ако изобщо не се обади?
— Ще се обади — отвърна Мики и сложи чантата на предната седалка. — Къде отиде моята леля Слънце изведнъж?
— Може би трябва да се обадим в полицията.
Мики затвори вратата на колата.
— В коя полиция да се обадим? Тукашната или тази в Санта Ана? Мадок вече не попада под тяхната юрисдикция. Да повикаме ченгетата във всеки град в Калифорния, Орегон или Невада, през който минава той? Дори и да беше Хитлер, ако само минаваше през градовете, полицията нямаше да даде и пет пари. Да повикаме ФБР? Аз, бившата затворничка, да им се обадя, докато те са заети с преследването на наркобосове?
— Може би докато стигнеш до Айдахо, този господин Фаръл ще има доказателства и ти ще можеш да се
