Без да бързам и за да успокоя нервите си, подпрях велосипеда на парапета на верандата, минах покрай вилата и отидох в края на носа. Двамата с Орсън застанахме на върха на склона, спускащ се от десет метра към плажа.
Прибоят беше много муден, почти като отлив, макар да имаше пълнолуние. Духаше лек крайбрежен бриз, който в града бе утихнал.
Вятърът над океана е най-добър. Заглажда повърхността на водата и издухва пръските от гребените на вълните, позволявайки им да се задържат по-дълго и да хлътнат, преди да се разбият.
Боби и аз караме сърф от единайсетгодишни. Той — през деня, а двамата — нощем. Мнозина сърфисти карат на лунна светлина, малцина — в безлунни нощи, а Боби и аз най-много обичаме бурните вълни, когато на небето няма дори звезди.
Любовта ни към сърфа граничи с мания. Станахме специалисти, преди да навършим четиринайсет, и майстори, когато Боби завърши гимназия, а аз получих зрелостно свидетелство като частен ученик. Сега Боби е нещо повече от запалянко. Той е фанатик и хора от цял свят се обръщат към него, за да разберат къде ще има големи вълни.
Господи, колко обичам морето нощем! Мрак, пречистен до течност. Никъде не се чувствам повече у дома си, както сред тези черни диплещи се вълни. Единствената светлина, появяваща се в океана, е на биолуминесцентния планктон, който започва да сияе, когато го обезпокоят, и макар да може да озари цяла вълна в наситено бледозелено, яркостта му е безвредна за очите ми. Нощем морето не съдържа нищо, от което трябва да се крия или дори да извръщам поглед.
Когато се върнах при вилата, Боби стоеше на прага на отворената външна врата. Тъй като сме приятели, всички лампи в къщата му имат регулатори за светлината и той ги бе намалил до мъждукането на свещи.
Нямах представа как е разбрал, че съм дошъл. Нито аз, нито Орсън издадохме звук. Но Боби винаги разбира.
Беше бос, макар да беше март, но си бе сложил джинси, а не бански или шорти. Ризата му беше хавайска. Той не носи други модели. Но беше направил отстъпка пред сезона, като бе облякъл бял памучен пуловер с дълги ръкави под ризата, изрисувана с пъстри любопитни папагали и палми. Докато изкачвах стъпалата на верандата, Боби ми направи „шака“, знака на сърфистите, нещо подобно на знака, който си показват в „Стар Трек“. Сгъваш средните три пръста, протягаш палеца и кутрето и лениво поклащаш ръка. Това означава много неща — здравей, какво става, спокойно, страхотни вълни, — всичките дружелюбни и никога не се приема като обида, освен ако не го покажеш на човек, нямащ нищо общо със сърфа — например гангстер от Лос Анджелис, който може и да те застреля.
Изгарях от нетърпение да му разкажа всичко, което се беше случило след залез слънце, но Боби цени мудния подход към живота. Ако беше още по-муден, щеше да е умрял. Дори когато кара сърф, той цени спокойствието. Съхранява го. Ако искаш да станеш приятел на Боби Халоуей, трябва да се научиш да възприемаш неговия възглед за живота: нищо от онова, което става по-далеч на километър от плажа, не е достатъчно важно, за да се тревожиш за него и няма достатъчно тържествено или елегантно събитие, което да оправдава носенето на вратовръзка. Боби реагира по-добре на ленивия разговор, отколкото на бъбренето, и на загатнати, отколкото на преки твърдения.
— Ще ми дадеш ли бира? — попитах аз.
— „Корона“, „Хайнекен“, „Лоуенбрау“?
— За мен „Корона“.
Боби влезе в хола и извика оттам:
— Онзи с опашката ще пие ли тази вечер?
— Да, „Хайнекен“.
— Светла или тъмна?
— Тъмна.
— Нощта сигурно е била тежка за кучета.
— Направо ужасна.
Вилата се състои от голям хол, кабинет, където Боби хваща вълни от цял свят, спалня, кухня и баня. Стените са облицовани в тъмен дъб, прозорците са големи, подовете — с плочки и мебелите — удобни.
Украсата — освен естествената обстановка — се свежда до осем удивителни акварела от Пиа Клик, жена, която Боби още обича, макар че го изостави, за да отиде в Уаймеа Бей, на северния бряг на Оаху. Той искаше да замине с нея, но Пиа каза, че искала да бъде сама. Уаймеа бил духовният й дом. Хармонията и красотата на онова място й давали душевен покой, който й бил необходим, за да реши дали да живее със съдбата си или не. Не знам какво означават думите й. Боби също. Пиа рече, че заминава за един-два месеца. Това беше преди три години. Прибоят край Уаймеа излиза от изключително дълбоки води. Вълните са високи и приличат на стени. Пиа каза, че били зелени като прозрачен нефрит. От време на време мечтая да се разхождам по онзи бряг и да слушам бученето на вълните. Веднъж месечно Боби се обажда на Пиа или тя на него. Понякога говорят няколко минути, друг път — часове. Тя не живее с друг мъж и наистина обича Боби. Пиа е един от най-милите, добри и умни хора, които познавам. Не разбирам защо постъпва така. Боби също не може да разбере. Дните минават. Той чака.
Боби извади бутилка „Корона“ от хладилника в кухнята и ми я подаде.
Отворих я и пийнах глътка.
Той отвори „Хайнекен“ за Орсън и попита:
— Половината или цялата?
— Имахме тежка нощ, та затова нека да е цялата.
Въпреки скръбната вест аз бях потънал дълбоко в тропическите ритми в Страната на Боби.
Той изля бирата в дълбоката купа от емайлиран метал, която държи за Орсън. На купата с печатни букви е написал „РОУЗБЪД“, така както се казваше детската шейничка във филма „Гражданинът Кейн“ на Орсън Уелс.
Боби няма намерение да кара кучето ми да става алкохолик. Орсън не получава бира всеки ден и обикновено дели бутилката с мен. Въпреки всичко той има своите удоволствия и аз не смятам да му отказвам онова, което му харесва. Като се има предвид теглото му, Орсън не се напива от една-единствена бира. Ако обаче му дам две, го хваща и прави разни купонджийски номера.
Кучето започна шумно да лочи бирата, а Боби отвори „Корона“ и за себе си и се опря на хладилника.
Облегнах се на плота до мивката. В кухнята имаше маси и столове, но Боби и аз предпочитаме да се облегнем някъде.
Приличаме си в много отношения. Еднакви сме на ръст и имаме почти едно и също телосложение. Макар че Боби има тъмнокестеняви коси и черни като гарван очи, които сякаш имат сини точици, понякога са ни взимали за братя.
И двамата имаме колекция от мазоли от карането на сърф. И както се беше облегнал на хладилника, Боби разсеяно потърка с единия си крак мазолите на другия. Това са малки, възлести отлагания на калций, които се образуват от постоянния натиск върху сърфа. Получават се и когато гребеш в полулегнало положение.
Аз, разбира се, нямам слънчев загар като на Боби. Той изглежда като плажен бог през цялата година, а през лятото прилича на силно препечена филия. Танцува мамбо с кожния рак и може би някой ден и двамата ще умрем от същото слънце, което той търси, а аз отбягвам.
— Днес имаше хубави вълни — каза той. — Два метра. С идеална форма.
— Струва ми се, че сега са утихнали.
— Да. Намаляха около залез слънце.
Смучехме бирите, а Орсън доволно облизваше муцуна.
— И така, баща ти е починал — рече Боби.
Кимнах. Сигурно Саша му се беше обадила.
— Добре — добави той.
Боби не е жесток или безчувствен. Само имаше предвид, че е добре, задето страданията бяха свършили за баща ми.
Когато сме двамата, ние често си казваме много с няколко думи. Хората ни мислят за братя не само
