Не бой се от нищо

Понижавайки глас, сякаш се боеше да не го чуе някой, Стивънсън каза:

— Сънувам ужасни кошмари. Пълни със секс и кръв.

Не знаех какво точно да очаквам от този разговор, но откровенията за лични терзания не бяха между любимите ми теми за разговор в момента.

— Започнаха преди повече от година — продължи той. — Отначало се явяваха само веднъж седмично, но после зачестиха. И в началото, поне за известно време, жените в кошмарите бяха непознати, само плод на фантазията. Приличаха на онези сънища, които те спохождат в пубертета. Страхотни мадами, тръпнещи от желание и нетърпеливи да ти се отдадат… Но насън аз правех не само секс с тях…

Мислите му, изглежда, се понесоха заедно с талазите мъгла към някакви кошмарни дълбини.

Жестокост се излъчваше от слабо осветения му и блестящ от лепкава пот профил. Горещо се надявах, че няма да ме удостои с наградата да го видя и анфас.

— В онези сънища — още по-тихо каза той, — аз ги биех. Удрях ги по лицата, докато ги размажех. Душах ги, докато езиците им се изплезеха от устата…

Когато започна да описва кошмарите си, в гласа му се долови страх. Но наред с това у Стивънсън забелязвах перверзна възбуда, осезаема не само в дрезгавия глас, но и в напрежението, което завладя тялото му.

— Те крещяха от болка и аз харесвах писъците, агонията, изписана на лицата, и цвета на кръвта им. Беше толкова приятно. Възбуждащо. Събуждах се треперещ от удоволствие и надървен от желание. И понякога… макар да съм на петдесет и две, за Бога, изпитвах страхотен оргазъм в съня си.

Орсън се пусна от мрежата и се настани на задната седалка.

И аз исках да се отдалеча от Стивънсън. Тясната патрулна кола сякаш ни притисна. Имах чувството, че ни смачква хидравлична преса в паркинг за бракувани коли.

— После Луиза, съпругата ми, започна да се явява в сънищата ми… и двете ми… дъщери. Джанин и Кира. Страхуваха се от мен в онези кошмари и имаха основателни причини, защото техният ужас ме възбуждаше. Бях отвратен… но и тръпнех от удоволствие от онова, което правех с тях…

В гласа му още звучеше гняв, отчаяние и перверзна възбуда. Дишаше дълбоко и тежко и раменете му бяха прегърбени. Лицето му бе ужасно преобразено. Но сред онези мощни противоречиви желания, които се бореха за контрол върху съзнанието му, имаше и отчаяна надежда, че може да не падне в бездната на умопомрачението и жестокостта, на чийто ръб се крепеше толкова застрашително. И тази надежда стана доловима в гласа и в поведението му също като гнева, отчаянието и перверзната потребност.

— Кошмарите станаха толкова ужасни и нещата, които правех, толкова извратени, мръсни и отвратителни, че се страхувах да заспя. Стоях буден до пълно изтощение. Когато най-после заспивах, сънищата бяха по-емоционални от всякога, сякаш умората ме влачеше към по-дълбок сън, в по-дълбок мрак, там, където живеят най-злите чудовища. Сексуална извратеност и убийства, непрестанни и образни. Това бяха първите ми цветни сънища. Багрите бяха изключително наситени. Имаше и звуци — умоляващите им гласове и безмилостните ми отговори, писъците и плачът им, конвулсиите и предсмъртното пращене и пукане, когато разкъсвах гърлата им със зъби, докато ги обладавах.

Стивънсън, изглежда, си представяше онези ужасни образи там, където аз виждах само лениво стелещите се талази мъгла, сякаш предното стъкло пред него беше екран, на който прожектираха безумните му фантазии.

— След известно време… спрях да се боря със съня. Опитах да се примиря с кошмарите. После — не си спомням точно кога — сънищата престанаха да ме ужасяват и станаха само приятни, докато по-рано предизвикваха повече вина, отколкото удоволствие. Макар че отначало не исках да го призная пред себе си, започнах да очаквам с нетърпение времето за лягане. Много обичах съпругата и дъщерите си, когато бях буден, но щом заспях… тогава изпитвах радостна тръпка от възможността да ги опозорявам, унижавам и измъчвам по невероятни начини. Вече не се събуждах уплашен от тези кошмари… а в странно блаженство. Лежах в мрака и се питах колко ли по-добре ще се почувствам, ако действително извърша тези зверства, отколкото само да ги сънувам. При самата мисъл да ги осъществя усещах, че в мен се влива страховита сила и се чувствах свободен както никога дотогава. Имах чувството, че съм живял в огромни железни окови с тежки каменни блокове. Струваше ми се, че отдавайки се на тези желания, няма да извърша престъпление и те нямат морални измерения. Нито щях да сгреша, нито щях да бъда прав. Нито добър, нито лош. Само абсолютно свободен.

Или въздухът в патрулната кола ставаше все по-задушен, или ми се догади от мисълта, че дишам един и същи въздух със Стивънсън. Устата ми се изпълни с вкус на метал, сякаш смучех монети. Стомахът ми се сви и сякаш ледена ръка сграбчи сърцето ми.

Не разбирах защо ченгето разголва изтерзаната си душа пред мен, но имах предчувствието, че тази изповед е само прелюдия към ужасно откровение, което ще пожелая никога да не бях чувал. Исках да му затворя устата, преди да е споделил последната си тайна, но разбирах, че той е принуден насила да ми разкаже тези отблъскващи фантазии — вероятно защото бях първият, пред когото се бе осмелил да се разкрие. Нямаше друг начин да го накарам да млъкне, освен да го убия.

— После — продължи той с изпълнен с копнеж шепот, който щеше да ме преследва насън до края на живота ми, — сънищата се съсредоточиха върху внучката ми, Ребека. Тя е на десет години. Хубаво момиченце. Слабичко и много хубаво. Какви неща само й правя насън! Бедна ти е фантазията. Такава безмилостна бруталност! Такава изтънчена зла изобретателност. И когато се събудя, аз съм в състояние на нещо повече от възторг. Екстаз. Опиянение. Лежа в леглото до съпругата си, която спи, без да подозира какви ужасни мисли ме обсебват, и кипя от енергия и от убеждението, че онази абсолютна свобода е постижима за мен винаги, когато пожелая да се възползвам от нея. По всяко време. Следващата седмица. Утре. Веднага.

Мълчаливото лаврово дърво над главите ни заговори и сякаш десетки заострени зелени езичета затрептяха от голямата тежест на кондензираната мъгла. Сепнах се от внезапното барабанене на едрите капки, които се посипаха върху колата, и изпитах облекчение, че струйките по предното стъкло са само вода, а не кръв.

Стиснах пистолета в джоба на якето. След онова, което Стивънсън ми бе разказал, не можех да си представя, че ще ме пусне да изляза жив от колата. Размърдах се леко на седалката. Първото от няколкото незабележими движения, които не биваше да предизвикват подозрителността му, но щяха да ми позволят да го застрелям през джоба на якето, без да изваждам пистолета.

— Миналата седмица — прошепна шефът на полицията, — Кира и Ребека дойдоха на вечеря у нас и аз не можах да откъсна очи от момиченцето. Погледнех ли я, представях си я гола, както в сънищата ми. Толкова слаба. Крехка. Уязвима. Възбудих се от уязвимостта, от нежността, от слабостта й и се наложи да прикривам състоянието си от Кира и Ребека. От Луиза. Исках… Изпитвах потребност…

Внезапното му ридание ме стресна. Отново го завладяха вълни на тъга и отчаяние. Неестествените му потребности и извратени желания бяха удавени от този прилив на мъка и самоненавист.

— От една страна, искам да се самоубия, но това желание е незначително и слабо, частица от човека, който бях преди. Хищникът, в който се превърнах, никога няма да се самоубие. Твърде е жизнен.

Той сви лявата си ръка в юмрук и я захапа ожесточено, до кръв. Хапеше и сподавяше най-изтерзаните ридания, които бях чувал.

У този нов човек, в който се бе превърнал Луис Стивънсън, нямаше и следа от предишното спокойно и уравновесено поведение, което винаги го бе правило внушаваща доверие фигура, символ на власт и справедливост. Не и тази нощ, в това потиснато настроение, което го измъчваше. Той непрестанно трепереше под напора на силните чувства, които го смазваха.

Страхът ми от Стивънсън намаля и отстъпи място на съжаление. Едва не протегнах ръка да го потупам успокоително по рамото, но се въздържах, защото усетих, че чудовището, което слушах до преди миг, не беше нито победено, нито дори оковано във вериги.

Той престана да хапе юмрука си и се обърна към мен. Лицето му беше изкривено от такава неизмерима душевна мъка, че извърнах очи.