— Карат след нас, откакто излязохме от града.
— Може да е случайно.
След около осемстотин метра стигнаха до дългата алея, водеща към ранчото на семейство Джеймисън. От двете страни растяха високи борове. Фей пое по алеята и намали, за да види какво ще направи другата кола. Плимутът спря пред пътя за ранчото на Джеймисън.
— Кафяво-зелен. Автомобилът явно е правителствен — отбеляза Фей.
— Много са дръзки, а?
— Ако са ни подслушвали със самонасочващи се микрофони, както каза Джак, и чрез телефоните, може да са решили, че няма смисъл да са предпазливи с нас.
— А може би се готвят да ни задържат. Вероятно следят всеки от нас и чакат заповед да ни хванат едновременно.
Сенките под преплетените клони на боровете бяха тъмни като нощен мрак.
Докато се движеха по двулентовото шосе, минаващо през голямата, покрита със сняг поляна и водещо към масивните, противобомбени врати, полковник Фолкърк мислеше за катастрофата, която би последвала, ако тайната на Тъндър Хил се разкриеше.
Политическото сътресение щеше да бъде безпрецедентно. В потулването на истината бяха замесени множество конкуриращи се правителствени институции — ФБР, ЦРУ, Агенцията за национална сигурност, армията, военновъздушните сили и други. Фактът, че тези организации можеха да работят заедно без засечка и изтичане на информация в продължение на осемнайсет месеца, беше доказателство за степента на потенциалната опасност. Но ако тайната излезеше наяве, скандалът щеше да разклати вярата на американския народ в управниците му. Разбира се, истината знаеха малцина — не повече от шест човека във ФБР и още по-малко в ЦРУ — и повечето участници в конспирацията не подозираха какво всъщност крият. Ето защо, нямаше изтичане на информация. Но шефовете на тези организации — директорите на ФБР и на ЦРУ и главнокомандващият армията — знаеха всичко. И началникът на генералния щаб. И държавният секретар. И президентът, и най-близките му съветници, и вицепрезидентът. И множество видни личности щяха да изпаднат в немилост, ако историята се разчуеше.
Политическият срив щеше да бъде само малка част от катастрофата. ГИПК — мозъчен тръст, състоящ се от физици, биолози, антрополози, социолози, теолози, икономисти и други учени — бе обмислил задълбочено такава криза, години преди да възникне ситуацията в Невада. ГИПК бяха написали строго секретен доклад от хиляда двеста и двайсет страници за изводите си. Документът представляваше обезпокоително четиво. Лийланд го знаеше наизуст, защото беше представителят на военните в ГИПК и бе помогнал в написването на няколко мнения и заключителния текст. Членовете на ГИПК бяха единодушни, че светът никога вече няма да бъде същият, ако се случи такова събитие. Всички общества и култури щяха драстично да се променят, а смъртните случаи през първите две години щяха да наброяват милиони.
Лейтенант Хорнър, който караше военната кола, удари спирачки на пет-шест метра от гигантските противобомбени врати, вградени в стръмния склон на хълма. Той не изчака огромните бариери да се вдигнат, защото не отиваше направо в Тъндър Хил. Хорнър зави надясно и влезе в малък паркинг, където имаше три микробуса, четири джипа, един ландроувър и още няколко превозни средства.
Двойните противобомбени врати бяха високи три, широки два метра и половина и толкова дебели, че се отваряха бавно и издавайки грохот, който се чуваше на километър и половина и се
Нямаше по-добро подземие от Тъндър Хил, където да бъде скрита тайната от шести юли. Военният склад беше непревземаема крепост.
Фолкърк и лейтенант Хорнър забързаха към малката стоманена врата, която имаше електронна ключалка, отваряща се само ако се наберяха правилните четири цифри. Кодът се сменяше на всеки две седмици и посветените трябваше да го запаметят. Лийланд натисна кода и вратата се плъзна встрани.
Двамата влязоха в ярко осветен, бетонен тунел, дълъг четири метра и с диаметър три метра. Проходът завиваше наляво. В дъното имаше друга врата, която се отваряше, едва когато първата се затвореше. Фолкърк докосна копчето на топлинния сензор до входа на тунела и външната врата се затвори зад него и лейтенант Хорнър.
В същия миг се включиха две видеокамери, монтирани на тавана в двата противоположни края на тунела. Камерите проследиха двамата мъже, които се приближиха до вътрешната врата.
Полковникът и лейтенантът не бяха следени от човешки очи, защото системата действаше изцяло с помощта на компютъра „Бдителност“ като предпазна мярка срещу вероятността предател в Тъндър Хил да отвори базата на вражески сили. „Бдителност“ не беше свързан с главния компютър, нито с външния свят, затова беше неуязвим за саботьори, които биха поискали да поемат контрола над склада с помощта на модем или на други електронни устройства.
Пазачът по периметъра на оградата бе уведомил „Бдителност“, че полковник Лийланд Фолкърк и лейтенант Томас Хорнър ще дойдат. И сега, докато те се приближаваха към вътрешната врата под зоркия поглед на обективите на двете видеокамери, компютърът бързо сравни лицата им със запаметените в базата данни холографични образи. Беше невъзможно да излъжеш „Бдителност“ с грим или прилика с вече одобрен посетител. Ако Фолкърк или Хорнър бяха неканени гости, „Бдителност“ щеше да вдигне тревога и в същото време да напълни входния тунел с упойващ газ.
На стената до вратата беше монтирано квадратно стъкло с размери трийсет на трийсет сантиметра. Лийланд вдигна дясната си ръка, после се поколеба и долепи до него дланта на лявата. Стъклото светна и се чу приглушено бръмчене. „Бдителност“ сканира отпечатъците му и ги сравни с онези във файловете си.
— Все едно влизаме в рая — подхвърли Хорнър.
— Тук се влиза още по-трудно — отговори Фолкърк.
Светлината зад млечнобялото стъкло угасна и Лийланд махна ръката си. Вътрешната врата се отвори.
Двамата влязоха в огромен, създаден от природата тунел, модернизиран от човешки ръце. Скалният свод чезнеше в мрака. Лампите бяха окачени на метално скеле и създаваха илюзията, че таванът е само на шест-седем метра. Тунелът беше широк осемнайсет метра и водеше сто и двайсет метра навътре в планината. Тук-там скалните стени бяха запазили естествените си контури, но другаде носеха отпечатъка на взривове с динамит, пневматични чукове и други инструменти, използвани за разширяване на по-тесните участъци. По бетонния под можеха да минават камиони, които разтоварваха стоката си пред огромните асансьори в дълбините на подземния склад.
От другата страна на вратата, през която Лийланд и Хорнър влязоха, седеше пазач. Като се имаше предвид отдалечеността на Тъндър Хил, свръхмодерните охранителни системи и усърдността, с която „Бдителност“ проверяваше всеки посетител, Фолкърк смяташе, че един пост е достатъчен.
Пазачът явно беше на същото мнение, защото не бе подготвен за неприятности. Револверът му беше в кобура. Мъжът ядеше шоколадов десерт и с нежелание вдигна глава от книгата, която четеше.
Беше облечен с палто, защото отворените пространства в склада не се отопляваха. Парно имаше само в жилищните помещения и работните кабинети. Енергията се осигуряваше от малка хидроелектрическа централа, която използваше водите на подземна река, и от два резервни генератора. Пазачът козирува и рече:
— Полковник Фолкърк, лейтенант Хорнър, можете да се срещнете с доктор Бенел. Знаете как да го намерите, нали?
— Разбира се — отговори Фолкърк.
На три метра вляво, на светлината на флуоресцентните лампи, блестяха лъскави стоманени, противобомбени врати. Лийланд и Томас завиха надясно и тръгнаха към асансьорите.
Военният склад на Тъндър Хил имаше хидравлични товарни асансьори, които наред с другите неща, можеха да пренасят самолети. Освен снаряжението и материалите на стойност два и половина милиарда долара — дълбоко замразена суха храна, лекарства, преносими полеви лазарети, дрехи, одеяла, палатки,
