Изглеждаха ядосани, но по-смирени, отколкото Ариман очакваше. Той им направи знак да седнат на двата стола срещу бюрото.
— Докторе — започна Марти, — нямаме представа, какво става, по дяволите, но знаем, че има нещо много гнило и искаме отговори.
Ариман себе втренчил в екрана на компютъра. Съдейки по отсъствието на нискочестотно електронно поле, свидетелстващо за активиращо се с глас предавател, тя не носеше подслушвателно устройство.
— Един момент, моля — каза той.
— Виж какво — гневно каза Дъсти, — няма да чакаме, докато ти…
— Ш-шт — предупреди го психиатърът и допря пръсти до устните си. — Само за миг, моля. Искам абсолютна тишина.
Двамата се спогледаха, а Ариман прочете доклада на екрана.
— Марти, в тази стая има високочувствителни микрофони, които долавят характерния звук на въртенето на главините на касетофон. Виждам, че чантата ти е отворена и я държиш леко наклонена към мен. Имаш ли касетофон? — попита Ариман.
Тя се поколеба, сетне извади касетофона.
— Сложи го на бюрото ми, моля.
Марти се подчини.
Психиатърът изключи касетофона и извади миниатюрната касета.
— Е, добре, взе тази касета — гневно каза Марти, — но ние имаме запис на Сюзан Джагър…
— Реймънд Шоу — прекъсна я Ариман.
— Слушам — отговори тя и се скова.
Психиатърът се обърна към Дъсти и каза:
— Вайъла Нарвили.
— Слушам — отговори Дъсти.
Достъпът до двамата едновременно щеше да бъде сложен, но възможен. Ако изминеха повече от шест секунди от произнасянето на имената и на активиращите стихчета хайку, Марти и Дъсти щяха да се върнат в съзнание. Следователно Ариман трябваше да говори ту на единия, ту на другия.
— Западен вятър…
— Ти си западът и вятърът — каза Марти.
— Мълния блясва…
— Ти си мълнията — каза Дъсти.
— Сухи листа събира…
— Листата са инструкциите ти.
— А нощна чапла кряска…
— Крясъците са инструкциите ти.
— На изток вее.
— Аз съм изтокът.
— И лети в марка.
— Аз съм мракът.
И двамата чакаха инструкции.
Идеално.
Изумен и същевременно доволен, Ариман се облегна назад и се учуди колко рязко се е обърнал късметът му. Сега играта можеше да бъде завършена почти изцяло по първоначалната му стратегия. Всичките му проблеми бяха решени.
Е, с изключенията на жената, обсебена от Киану Рийвс. Но сега, след като звездите бяха благосклонни към него, психиатърът предполагаше, че до края на деня въпросът ще бъде решен в негова полза.
Ариман изгаряше от любопитство да разбере как тази странна двойка, бояджията и дизайнерката на видеоигри, бяха оцелели в Ню Мексико. Всъщност той имаше стотици въпроси и можеше да ги разпитва цял ден как се бяха досетили за толкова много неща за него само с няколко произволни карти, които бяха случайно раздадени в тяхна полза.
Но колкото и важни да бяха детайлите, човек не трябваше да забравя наградата. А в случая това беше успешното довършване на най-важната игра в кариерата на Ариман. Макар че отначало бе решил да си поиграе с Марти, преди да използва нея и Дъсти в Малибу, той вече не искаше да чака месеци, седмици нито дори час, за да постигне пълно удовлетворение.
В края на краищата, колкото и да бяха умни, Марти и Дъсти бяха само двама плебеи и обикновени, незначителни хора, отчаяно стремящи се да се издигнат над социалната си класа, с мечти, много по-големи от възможностите им да ги осъществят. Несъмнено някои от детайлите на патетичната им детективска работа сигурно бяха забавни, но в крайна сметка лудориите им несъмнено бяха безразсъдни като действията на Скийт и безименния му приятел. Всички участници не бяха интересни заради самите тях, а единствено от това как можеше да бъдат контролирани.
Преди да се е обадила ли появила обсебената от Киану Рийвс, за да усложни нещата, Ариман трябваше да инструктира Дъсти и Марти и да ги изпрати да убиват — финалът на настоящата игра.
— Марти, Дъсти, обръщам се и към двамата. Ще ви инструктирам едновременно, за да не губим време. Разбирате ли?
— Разбираме ли? — в един глас попитаха те.
— Кажете дали разбирате или не какво ви казах.
— Разбирам — отново едновременно отговориха двамата.
Ариман се приведе, наслаждавайки се на мига. Зави му се свят от удоволствие. Дори не съжаляваше, че няма да има възможността да чука Марти няколко пъти.
— По-късно днес ще отидете в Малибу…
— Малибу — измънка Марти.
— Да, точно така. Знаете адреса. Ще посетите майката на Дъсти, Клодет, и съпруга й… онова алчно, самовъзхваляващо се лайно, доктор Дерек Ламптън.
— Разбирам — каза Дъсти.
— Да, сигурен съм, че разбираш — развесели се Ариман, — след като е трябвало да живееш под един покрив със смърдящия дрисльо. Когато отидете в Малибу, ако Клодет или Дерек са излезли някъде, трябва да изчакате и двамата да се приберат вкъщи. Всъщност и синът им трябва да е там. Онзи твой злобен природен брат Дерек Младши, който е също толкова противен и досаден като баща си. Малкото копеле вероятно ще бъде вкъщи, когато пристигнете, защото е частен ученик. Противният ти втори баща има собствени скарани теории за образованието, някои от които вероятно е натъпкал и във вашите глави със Скийт. Както и да е, всички трябва да са там, преди да започнете да действате. Ще обезвредите всички, но няма да ги убивате веднага. Ще ги осакатите, разчлените в следния ред — първо Клодет, после Младши и накрая лайното Дерек Ламптън. Той трябва да бъде последен, за да гледа какво правите с Клодет и Младши. Марти, в сряда ти показах снимките на онова момиче, чиито отрязани части на тялото бяха наредени по особено творчески начин и те помолих да се съсредоточиш върху картината. След като нарежете Клодет на парчета, ти и Дъсти ще ги наредите по същия начин, но с една разлика, отнасяща си до очите й…
Ариман млъкна, осъзнавайки, че във вълнението си е избързал. Той пое дълбоко въздух и после отпи голяма глътка от газираната вода с аромат на череши.
— Извинете. Трябва да се върна малко. Преди да отидете в Малибу, ще спрете в един склад в Анахайм, за да вземете сак, пълен с хирургически инструменти. И трион за аутопсии с няколко отлични остриета, които ще разрежат
Тези думи се въртяха в главата му и за миг психиатърът не разбра защо.
Изведнъж той скочи от стола, блъскайки го назад, встрани от пътя си.
— Погледни ме, Марти.
След кратко колебание тя вдигна глава.
