— Дъсти, защо я гледа непрекъснато?
— Защо я гледам непрекъснато? — повтори Дъсти, отговаряйки на въпроса с въпрос, както се изискваше да прави в това състояние на програмиране.
— Погледни ме, Дъсти. Право в очите.
Дъсти насочи погледа си към Ариман.
Марти отново се втренчи в ръцете си.
— Марти! — заповяда психиатърът.
Тя покорно го погледна в очите.
Ариман се вгледа изпитателно в нея, после в Дъсти и каза с по-разтреперан глас, отколкото би желал.
— Няма бързо движение на очите. Очите ви не потрепват.
— Сериозно? — рече Дъсти и стана.
Държанието им се промени. Безизразните им изражения изчезнаха. Както и хрисимия, покорен вид.
Бързото потрепване на очите не можеше да се имитира убедително, затова те не се и опитваха да го правят.
— Какъв си ти? Що за гнусно същество си? — попита Марти, ставайки от стола.
Тонът на гласа й никак не му хареса. Омразата. Презрението. Хората не му говореха по този начин. Такова неуважение беше недопустимо.
— Реймънд Шоу — опитвайки се да установи контрол, каза Ариман.
— Целуни ме по задника — отговори Марти.
Дъсти тръна към психиатъра.
Ариман почувства потенциал за насилие и извади беретата от кобура под мишницата си.
Пистолетът ги спря.
— Не може да сте депрограмирани — настоя Ариман. —
— Защо? — попита Марти. — Защото не се е случвало досега?
— Какво имаш против Дерек Ламптън? — попита Дъсти.
Хората не задаваха такива въпроси на доктора. Искаше му се да застреля между очите това глупаво, облечено в евтини дрехи нищожество. Да пръсне черепа на този
Но, разбира се, тук стрелбата би имала неприятни последици. Полицаите с техните безкрайни въпроси. Репортерите. Петната от кръв, които може би никога нямаше да бъдат почистени от персийския килим.
За миг Ариман заподозря предателство в института.
— Кой ви депрограмира?
— Марти — заяви Дъсти.
— А Дъсти освободи мен — каза тя.
Психиатърът поклати глава.
— Лъжете. Това не е възможно. И двамата лъжете.
Той долови паниката в гласа си и се засрами, после си напомни, че е Марк Ариман, единственият син на великия режисьор, по-велик в областта си, отколкото татко беше в Холивуд. Кукловод, а не кукла.
— Знаем много неща за теб — каза Марти.
— И ще научим още — обеща Дъсти. — Всеки грозен, малък детайл.
Убеден, че те са активирани и достъпни, Ариман им бе казал твърде много. Сега те имаха предимство и можеше да намерят начин да го използват успешно. Точка на противника.
— Ще разберем какво имаш против Дерек Ламптън — закле се Дъсти. — И когато сме наясно с мотива ти, това ще бъде един гвоздей в ковчега ти.
— Моля ви — каза психиатърът, потрепервайки от въображаема болка. — Не ме измъчвай с клишета. Ако ще се опитваш да ме плашиш, отиди и се образовай по-добре, обогати речника си и се върни с подходящи метафори.
Така беше по-добре. За миг Ариман бе изменил на героя си. Ролята му беше взискателна, сложна, интелектуална и с богати нюанси. От актьорите, спечелили „Оскар“ за участието си в сълзливите филми на татко, никой не би се вживял в тази роля толкова силно и убедително, колкото докторът. Случайното отклонение от героя беше разбираемо, но той отново беше господарят на паметта.
— Щом сте поели този кръстоносен поход, за да ме изправите пред съд, може би трябва да се преместите за известно време при добрата стара мама. В сряда през нощта странната ви къщичка изгоря до основи.
Горките, тъпи деца останаха озадачени, защото не знаеха дали това е лъжа или истина.
— Боя се, че чудесната ви колекция от евтини, вехтошарски мебели изгоря. Както и изобличаващата касета, за която споменахте. Със съобщението на Сюзан. Каква трагедия. Застраховката никога не покрива неща със сантиментална стойност, нали?
Сега вече Дъсти и Марти повярваха. На лицата им се изписа изумление. И докато бяха емоционално объркани, Ариман отново нанесе удар.
— Как се казва онзи идиот с очилата, при когото оставихте Скийт?
Те пак се спогледаха и Дъсти отговори:
— Чешита.
Психиатърът се намръщи.
— Чешита?
— Фостър Нютън.
— Аха, разбирам. Е, Чешита е мъртъв. Прострелян е четири пъти в стомаха и гърдите.
— Къде е Скийт? — попита Дъсти.
— И той е мъртъв. Също с четири куршума в стомаха и гърдите. Скийт и Чешита. С един камък два заека, така да се каже.
Дъсти отново тръгна към бюрото и Ариман насочи беретата към лицето му. Марти хвана съпруга си за ръката, за да го спре.
— За съжаление не можах да убия кучето ви — каза психиатърът. — Това би било чудесен драматичен щрих. Както във филмите. Но действителността е различна.
Ариман отново владееше положението.
Плебеите бяха завладени от силни чувства, защото подобно на всички като тях, се ръководеха не от разума, а от първични емоции, но беретата ги принуждаваше да се контролират и с всяка изминала секунда те осъзнаваха, че пистолетът не е единственото оръжие на доктора. Щом е признал за убийствата на Скийт и Чешита, Ариман явно не се страхуваше, че може да бъде съден. Всъщност той се смяташе за недосегаем. С нежелание и огорчение, те стигнаха до извода, че колкото и енергично да се стремят да го победят, той ще ги простреля с превъзходното си майсторство в играта, интелигентност, пренебрежение към всички правила, освен неговите и с изключителния си талант да заблуждава. Всъщност пистолетът беше най- слабото му оръжие.
Докторът им даде минута, за да могат рехавите им, сиви, мозъчни клетки да проумеят истината и после доведе до край безизходното им положение.
— Мисля, че сега е най-добре да си вървите. И ще ви дам един съвет, който ще направи играта малко по-справедлива.
— Игра? — учуди се Марти.
Презрението и отвращението в гласа й не въздействаха на Ариман.
— Какво искаш от нас? — развълнувано попита Дъсти. — Институтът…
— О, сигурно разбирате, че е полезно от време на време да се премахва някой, който пречи на важната публична политика. Или да се контролира някой, който може да я промени. А понякога… бомбен атентат на крайнодесен или крайно ляв фанатик или драматично масово убийство, дело на самотен стрелец, или зрелищна влакова катастрофа, или разливане на петрол… Тези неща се отразяват широко от медиите, съсредоточават вниманието на нацията върху определен въпрос и тласкат законодателите да осигурят по- стабилно общество, което ще ни позволи да избягваме крайностите в политическия спектър.
