интелектуалци. Общо взето, хората, които се мислят за умни. Като професор Тревър Пен Роудс, баща ми. И като професор Холдън Колфийлд, бащата на Скийт.
Кучето изпръхтя.
— Точно така.
Валит скочи на предната седалка на микробуса, защото обичаше да гледа през стъклото, докато пътува. Дъсти му сложи предпазния колан, затвори вратите, после включи двигателя, изкара микробуса от гаража и рече:
— Хората, които правят новините, развалят света, докато се опитват да го спасят. Знаеш ли колко струват великите им мисли? Колкото онова, което събираме в сините пликчета, като те разхождаме.
Валит се ухили.
Дъсти натисна дистанционното управление, за да затвори вратата на гаража и се замисли защо не бе казал всичко това на жената, която позвъни, за да го абонира за „Таймс“. Непрестанните обаждания на отговорниците на абонамента на „Таймс“ бяха един от сериозните недостатъчни в живота в Южна Калифорния, наред със земетресенията, горските пожари и калните свлачища. Ако Дъсти бе казал всичко това на представителя им, може би най-после щяха да зачеркнат името му от списъка на потенциалните абонати.
Докато изкарваше микробуса на улицата, Дъсти изведнъж осъзна, че не може да си спомни дали от „Таймс“ му се бе обадил мъж или жена. Всъщност нямаше сериозна причина да си спомня това, защото бе чул само началото на речта и после бе затворил.
Не си спомняше и дали бе казал нещо — например „Не, благодаря“ или „Престанете да ме безпокоите“.
Странно. В паметта му не бе останало нищо от онова обаждане.
Очевидно беше по-загрижен от мисли за Скийт, отколкото съзнаваше.
15.
Китайската храна несъмнено беше вкусна, както Сюзан бе обещала, но макар да я похвали, Марти всъщност установи, че е безвкусна. А и бирата днес беше твърде горчива.
Нито храната, нито бирата бяха виновни. Безпокойството на Марти я лиши от способността да изпитва удоволствие от всичко.
Тя се хранеше с пръчици отначало мислеше, че при вида на вилицата на Сюзан отново ще изпадне в пристъп на паника. Но този път острите зъбци не я уплашиха. Марти не се страхуваше от самата вилица, а от онова, което може да направи,
Чувството, че в нея се крие тъмен потенциал за насилие беше тревожно и Марти се опита да прогони тази мисъл. Това беше най-необяснимият от всички страхове, защото дълбоко в душата и сърцето си тя знаеше, че не е способна да извърши кръвопролитие. И все пак, когато отварачката беше в ръцете й, Марти бе изгубила доверие в себе си…
Като се има предвид колко е нервна и колко усилено се опитва да не покаже това пред Сюзан, Марти би трябвало да загуби на карти. Но играта й вървеше, вероятно защото отвличаше вниманието й от мрачните мисли и тя непрекъснато печелеше.
— Днес ти си шампионът — каза Сюзан.
— Обула съм си чорапите, с които ми върви.
— Дългът ти намаля от шестстотин хиляди на петстотин и деветдесет хиляди.
— Страхотно. Сега може би Дъсти ще спи спокойно.
— Как е той?
— По-мил и от Валит.
— Имаш съпруг, който е по-мил от куче — въздъхна Сюзан. — А аз се омъжих за егоцентрична свиня.
— По-рано защитаваше Ерик.
— Той е свиня.
— И аз така мисля.
— Благодаря.
Навън вятърът свистеше по стъклата на прозорците и стенеше в стрехите.
— Защо промени мнението си за него? — попита Марти.
— Агорафобията може би се корени в проблемите между Ерик и мен. И до преди две години не исках да призная това.
— Така ли ти каза доктор Ариман?
— Той не ме насочва пряко към подобни идеи, а ми дава възможност… сама да стигна до тях.
— Не си споменавала, че между теб и Ерик има проблеми. Не и докато се оказа, че той не може да се справи с… това.
— Но предполагам, че сме ги имали.
—
— Добре, не предполагам. Наистина имахме проблем.
— Какъв проблем?
— Жена.
Марти остана поразена. Тя и Сюзан бяха по-близки и от сестри. Макар че се уважаваха достатъчно, за да не споделят интимни подробности за сексуалния си живот, те не криеха големи тайни една от друга. Но въпреки това Марти за пръв път чуваше, че между Сюзан и Ерик е имало жена.
— Онзи нещастник ти е изневерявал?
— Подобно откритие изведнъж те кара да се чувстваш уязвима — каза Сюзан, но без да влага емоции, а сякаш цитираше учебник по психология. — И точно това представлява агорафобията — завладяващо и обездвижващо чувство на уязвимост.
— Дори не си намеквала за такова нещо.
Сюзан сви рамене.
— Може би съм се срамувала.
— Срамувала си се? Но от какво?
— Ами, не знам… — Сюзан изглеждаше озадачена. — Да, защо да се срамувам?
Странно, на Марти й се стори, че Сюзан за пръв път разсъждава по този въпрос.
— Ами, предполагам, че защото… не бях достатъчно добра за него. Имам предвид в леглото.
Марти отвори широко уста от изумление.
— Ти си толкова красива, Сюзан. И излъчваш сексуално привличане…
— Може би не съм го подкрепяла достатъчно в емоционално отношение.
Марти блъсна картите, без да запише резултата.
— Не мога да повярвам на ушите си.
— Съвсем не съм съвършена, Марти. — В гласа й прозвуча нотка на тъга. Сюзан наведе глава, сякаш се почувства неудобно. — Сигурно съм го разочаровала по някакъв начин.
Разкаянието й беше абсолютно неуместно и думите й ядосаха Марти.
— Ти му даде всичко — тялото, душата, сърцето и живота си. При това страстно, пламенно и безкористно, в характерния си стил. После той ти е изневерил, а ти обвиняваш
Сюзан се намръщи, започна да върти в ръцете си празната бирена бутилка и се втренчи в нея, сякаш беше талисман, който можеше по чудо да я осени с прозрение.
— Може би ти посочи причината, Марти. Може би характерният ми стил го е… задушавал.
— Да го е задушавал? Я стига.
— Не. Може би…
— Престани с това „може би“. Защо съчиняваш поредица от извинения за онази свиня? Какво беше
Сюзан въртеше все по-бавно бирената бутилка. Накрая спря и озадачено се намръщи.
