— Какво беше
Сюзан отмести настрана бутилката, скръсти ръце на масата и се загледа в пръстите си.
— Неговото извинение ли? Ами… не знам.
— Няма да стигнем доникъде — отчаяно заяви Марти. — Как така не знаеш? Миличка, ти си го хванала, че ти изневерява, а не искаш да знаеш
Сюзан се размърда неспокойно на стола.
— Не разговаряхме много за това.
— Сериозно ли говориш? Не мога да те позная. Ти не си стеснителна.
Сюзан говореше по-бавно от обикновено, сякаш току-що се бе събудила и още не се бе разсънила.
— Е, разговаряхме малко и може би това е причината за агорафобията ми, но не обсъждахме мръсните детайли.
Разговорът стана толкова странен, че Марти усети скрита и опасна истина в него, убягващо прозрение, което изведнъж щеше да обясни проблемите на обърканата Сюзан, ако само можеше да ги разбере.
Твърденията на Сюзан бяха скандални и неясни. Обезпокоително мъгляви.
— Как се казва онази жена? — попита Марти.
— Не знам.
— Мили Боже. Ерик не ти ли каза?
Най-после Сюзан вдигна глава. Погледът й беше разфокусиран, сякаш не гледаше Марти, а се бе вторачила в някакво друго място и време.
— Ерик?
Сюзан произнесе името толкова учудено, че Марти се обърна да види дали Ерик не е влязъл безшумно в стаята. Той не беше там.
— Да, Сюзан. Спомняш ли си Ерик? Съпругът ти. Развратникът. Свинята.
— Не го научих от Ерик — прошепна Сюзан. Лицето й беше странно безизразно и безжизнено като на кукла.
— Тогава кой ти каза?
Сюзан не отговори.
Вятърът утихна, но студеният му шепот и свистене въздействаха върху нервите по-силно, отколкото пронизителният му вой.
— Сюзан? Кой ти каза, че Ерик спи с друга жена?
Безупречната кожа на Сюзан бе загубила кремавия си оттенък и бе станала бледа и прозрачна. На челото й се появи капка пот.
Марти се пресегна през масата и размаха ръка пред очите й.
Сюзан явно не я видя. Тя гледаше
— Кой? — настоя Марти.
Изведнъж челото на Сюзан се осея с капки пот. Тя стисна ръце толкова силно, че кожата на кокалчетата й побеля. Ноктите на дясната й ръка се впиха в плътта на лявата.
По гърба на Марти полазиха ледени тръпки.
— Кой ти каза, че Ерик спи с друга жена?
Сюзан се опита да каже нещо, но не можа да пророни нито дума. Устните й се разтрепериха, сякаш щеше да се разплаче.
Изведнъж Марти осезаемо почувства нечие присъствие, макар да знаеше, че двете са сами в стаята.
Тя вдигна ръка пред лицето на Сюзан и щракна с пръсти.
Сюзан трепна и мигна. Тя погледна картите и се усмихна.
— Скъса ме от бой. Искаш ли още една бира?
Държанието й мигновено се промени.
— Не отговори на въпроса ми — каза Марти.
— Какъв въпрос?
— Кой ти каза, че Ерик спи с друга жена?
— О, Марти, тази тема е толкова скучна.
— За мен не е скучна. Ти…
— Няма да говоря за това — заяви Сюзан, но не беше нито ядосана, нито смутена, а това бе странно. Тя махна с ръка, сякаш прогонваше досадна муха. — Съжалявам, че го споменах.
— Господи, Сюзан, не можеш да кажеш нещо толкова важно и после да…
— В добро настроение съм. Не искам да го развалям. Хайде да клюкарстваме. — Сюзан енергично скочи от стола, тръгна към кухнята и попита:
— Какво реши за бирата?
Денят беше един от онези, в които да се напиеш изглежда съблазнително, но Марти отказа втора бира.
Сюзан започна да пее старата класическа мелодия „Ново отношение“ на Пати Лабел. Гласът й беше хубав и тя пееше жизнерадостно и убедено, особено там, където текстът гласеше: „Владея положението. Нямам грижи.“
Дори да не знаеше нищо за Сюзан Джагър, Марти бе сигурна, че би доловила нотката на неискреност в привидно веселото й настроение. Само преди минута Сюзан беше в унес, не беше в състояние да говори, лицето й беше бледо като на мъртвец, челото — осеяно с капки пот, очите — втренчени в някакво далечно време и място, — а ръцете — вкопчени една в друга. Рязката промяна от кататония във въодушевление беше най-малкото странна.
— „Чувствам се добре от главата до петите“ — изпя Сюзан.
„Може би в петите, но не и в главата“ — помисли Марти.
16.
Дъсти винаги се изненадваше, когато влезеше в апартамента на Скийт. Трите малки стаи и банята бяха безукорно подредени и чисти. Скийт беше развалина във физическо и психическо отношение и Дъсти очакваше, че в апартамента ще цари пълен хаос.
Докато стопанинът му слагаше дрехи и тоалетни принадлежности в две чанти. Валит обикаляше стаите, душеше пода и мебелите и се наслаждаваше на острия мирис на почистващи препарати, които се различаваха от онези в дома на семейство Роудс.
Дъсти отвори хладилника, където нямаше почти нищо. Прясното мляко беше вкиснато и той го изля в тоалетната. После изхвърли в кофата за смет остатъка от белия хляб и разваленото италианско сирене. Бирата, безалкохолните напитки и подправките щяха да бъдат в добро състояние, когато Скийт се върнеше вкъщи.
На плота до телефона в кухнята Дъсти намери няколко откъснати страници от тефтерче. Докато ги събираше, той забеляза, че на всички е написано едно и също име, на някой само веднъж, но на повечето — по три-четири пъти. На четиринайсетте страници трийсет и девет пъти бе написано
Почеркът беше на Скийт. На някои места беше равен и четлив, но на други ръката му сякаш бе треперила или бе натискал твърде силно химикалката. На половината страници „доктор Йен Ло“ бе написано с очевидна емоционалност и дори хартията бе пробита.
На плота имаше и евтина химикалка, счупена на две.
Дъсти се намръщи и събра на купчина остатъците от химикалката.
Той подреди четиринайсетте страници, започвайки с най-прегледно написаните. По-нататък почеркът ставаше все по-неясен. На последната страница химикалката явно се бе счупила и имаше само две-три букви.
Очевидният извод беше, че Скийт се бе ядосвал все повече и безпокойството му бе нараствала, докато накрая ожесточено бе натиснал химикалката и я бе счупил.
Сигурно го бе направил не от гняв, а от безпокойство.
Скийт нямаше проблеми с гнева. Напротив.
