Вместо това побърза да излезе от съдебната зала и натисна бутона за връзка.
За съжаление в този момент отсреща изключиха. Той бързо взе асансьора за първия етаж и след като излезе, набра номера. Миг по-късно чу ясния глас на Харолд от другата страна на линията.
— Имам добри новини — уведоми го мъжът. — Документите са готови, разрешителното е подпечатано, всичко е уредено.
— Страхотно! — не се сдържа Джак. — Кога започваме. Днес следобед?
— Не! Това ще е направо чудо. Ще започнем утре, преди обяд. Това е най-доброто, което можах да направя. И катафалката, и багерът днес са заети.
Разочарован, Джак поблагодари на директора и затвори. Остана така няколко минути, колебаейки се дали да позвъни на Лори, за да я уведоми за деня на предстоящата аутопсия. Макар да знаеше, че моментът е подходящ, не беше особено ентусиазиран, тъй като предполагаше каква ще е реакцията й. Хрумна му по-малодушна идея. Вместо да й звъни на стационарния телефон, можеше да й остави съобщение на клетъчния, тъй като тя рядко го поглеждаше през деня. Така щеше да избегне непосредствения й въпрос и да й даде възможност да свикне с новината, преди да й се обади през нощта. Когато връзката се осъществи, той изпита облекчение, че е попаднал на гласовата поща.
След като свърши тази не особено приятна задача, той се върна на мястото си в съдебната зала и седна до Алексис. Джордан Станхоуп седеше в ложата на свидетелите, Тони беше на подиума, но никой не говореше. Тони ровеше из документите си.
— Какво пропуснах? — наведе се Джак към Алексис.
— Нищо. Джордан току-що се закле и всеки момент ще започне да дава показания.
— Аутопсията ще е утре преди обяд. Трупът ще бъде ексхумиран сутринта.
— Това е добре — кимна Алексис, но реакцията й не беше онова, което Джак очакваше.
— Не ми звучиш особено ентусиазирано.
— И как бих могла? Както Крейг каза на обяд: утре може да е твърде късно.
Джак сви рамене. Правеше всичко, каквото можеше.
— Знам, че ви е трудно — извика Тони с патетичен глас, така че всички в залата да могат да го чуят. — Ще се опитам да съм кратък и да го направя колкото е възможно по-безболезнено, но журито трябва да чуе показанията ви.
Джордан кимна. Вместо изправената стойка, с която до преди малко се извисяваше на масата, сега раменете му бяха сведени надолу, а неутралното му до преди миг изражение вече изглеждаше унило и отчаяно. Беше облечен в черен копринен костюм, бяла риза и черна вратовръзка. От малкото джобче на сакото му се подаваше върхът на черна кърпичка.
— Предполагам, че усещате липсата на съпругата си? — започна Тони. — Била е чудесна, любяща, културна жена, която е обичала живота, нали?
— Как пък не! — прошепна Джак. — Когато го посетих вкъщи, направо ме отврати. Но Рандолф ме изненадва. Не съм адвокат, но това са определено насочващи въпроси. Защо не направи възражение?
— Каза ми, че показанията на един вдовец или вдовица са винаги най-проблематичните за защитата. Той смята, че най-добрата стратегия е да бъдат оставени на свидетелската банка за възможно най-кратко време, което означава, че адвокатът на защитата ще получи доста свобода.
Джак кимна. Болката от загубата на член на семейството беше емоция, която всеки в един или друг момент от живота си бе изпитал.
Джордан започна да преувеличава качествата на Пейшънс — колко чудесна била, как съвместният им живот приличал на роман и колко много я обичал той. Тони задаваше допълнителни насочващи въпроси, когато Джордан се запънеше.
Когато досадната тирада продължи да се точи, Джак обърна глава и огледа галерията с наблюдателите. Видя Франко, но мъжът се бе втренчил в свидетеля, което бе слабо облекчение. Очите му преминаха по- назад и тогава я забеляза. Чарлийн. Жената изглеждаше очарователна в черния си сутрешен тоалет. Джак поклати глава. Имаше случаи, когато направо не можеше да повярва до каква степен може да деградира едно човешко същество. Макар само за лице, тя не би трябвало да е тук в този момент.
Той усети, че вече не издържа. Не можеше да стои тук и да слуша глупостите на Джордан. Потърси с очи Крейг. Зет му седеше неподвижен, като в транс и Джак си помисли какво ли е да попаднеш в такъв кошмар. Отмести очи към сестра си. Изглеждаше концентрирана и само очите й бяха леко присвити. Искаше да й помогне и съжаляваше, че не може да й предложи повече.
Точно когато реши, че е крайно време да напусне залата, Тони смени посоката.
— А сега нека да поговорим за осми септември 2005-а година — каза той. — Предполагам, че съпругата ви не се е чувствала много добре в онзи ден. Бихте ли ни разказали със свои думи какво точно се случи?
Джордан прочисти гърлото си. Изпъна рамене и се изправи.
— Беше някъде преди обяд, когато разбрах, че не се чувства много добре. Извика ми да отида в спалнята й. Заварих я в тежко състояние.
— От какво се оплакваше?
— Болки в корема, газове и подуване. Каза ми, че кашляла повече от обичайното, че не била спала цяла нощ и че не издържа повече. Поръча ми да телефонирам на д-р Бауман. Каза, че искала той да дойде веднага и че не е в състояние да отиде до кабинета му.
— Имаше ли и някакви други симптоми?
— Боляла я главата и й било топло.
— Значи така, да обобщим симптомите: коремни болки, газове, кашлица, главоболие и горещина.
— В най-общи линии да. Искам да кажа — тя винаги се оплакваше от много неща, но това беше основното.
— Бедната жена — произнесе съчувствено Тони. — Било е трудно и за вас, предполагам.
— Правехме всичко по силите си, за да се справим — каза Джордан сковано.
— Така, извикахте доктора и той дойде.
— Да, дойде.
— И какво се случи?
— Д-р Бауман я прегледа и й препоръча да взема лекарствата, които вече й бе предписал за храносмилателната система. Препоръча й също така да стане от леглото и да спре пушенето. Каза й, че му изглежда по-неспокойна от друг път и предположи, че е взела малка доза от антидепресанта, който трябва да взема вечер преди сън. Каза също така, че това било добре.
— Беше ли удовлетворена Пейшънс от тези препоръки?
— Не. Тя искаше антибиотик, но д-р Бауман отказа. Обясни, че нямало нужда.
— Тя спази ли лекарските препоръки?
— Аз не знам какви лекарства е вземала, но в края на краищата тя стана от леглото. Помислих си, че прави добре. След това, около пет, тя ми каза, че отива отново да си легне.
— Какво се случи после?
— Към седем внезапно ме извика в спалнята си. Искаше отново да се обадя на доктора, тъй като се чувствала ужасно.
— Имаше ли същите оплаквания, както сутринта?
— Не, бяха определено по-различни.
— Какви? — попита Тони.
— Гръдна болка, каквато бе получила час преди това.
— Различна от коремната болка, от която се е оплаквала сутринта?
— Съвсем различна.
— И какво друго?
— Беше вяла, повръщаше й се. Едва успя да седне, каза че се сковава и има чувството, че се носи в безтегловност и че диша трудно. Беше много зле.
— Положението изглежда наистина е било лошо. Сигурно сте се изплашили.
— Чувствах се объркан и разтревожен.
— Така-а-а — проточи Тони за повече драматизъм. — Вие се обадихте на доктора и какво ви каза той?
