ви е имала сърдечна криза. Ще се изненадате ли, ако ви кажа, че д-р Бауман никога не е използвал думите „сърдечна криза“ във вашия разговор?
— Говорихме за това. Спомням си го.
— Вие сте говорили. Той е казал единствено: „Тази възможност трябва да се изключи“. Изобщо не е употребил термина „криза“.
— Да, може и така да е станало, но каква е разликата?
— Уверявам ви, че разликата е много голяма. Смятате ли, че когато някой — например самият вие — получи гръдни болки и е извикан лекар, той би могъл и да изключи вероятността от сърдечна криза?
— Така предполагам.
— Значи, когато сте казали на д-р Бауман, че Пейшънс има гръдни болки, не е изненадващо, че д-р Бауман би могъл да си помисли, че тази вероятност трябва да се изключи, макар и шансовете да са много, много малки.
— Предполагам, че не.
— А онези предишни домашни посещения, когато д-р Бауман е дошъл да прегледа Пейшънс в отговор на оплакване от гръдни болки — каква беше крайната диагноза при всяко от тези посещения?
— Чревни газове.
— Точно така! Чревни газове в разположения до далака мускул на дебелото черво, за да сме точни. Не е било сърдечна криза, нито сърдечна болка, тъй като електрокардиограмата и ензимите са били нормални и са оставали нормални при следващите изследвания.
Не е имало сърдечна криза.
Д-р Бауман е посещавал многократно Пейшънс. Всъщност, болничните картони показват средно едно посещение седмично за период от осем месеца. Спомняте ли си?
Джордан кимна, което предизвика напомняне от страна на съдията:
— Свидетелят да говори ясно и високо за пред протокола.
— Да — извика Джордан.
— Предпочиташе ли Пейшънс да бъде преглеждана в къщи?
— Да. Не обичаше да ходи в лекарския кабинет.
— Обичаше ли болниците?
— Ужасяваше се от тях.
— Значи като е правел домашни посещения, д-р Бауман е удовлетворявал нуждите и желанията на съпругата ви?
— Да, така е.
— Тъй като прекарвате по-голямата част от времето си вкъщи, сте имали често възможност да контактувате с д-р Бауман при многобройните му домашни посещения.
— Наистина — съгласи се Джордан. — Разговаряли сме при всяко негово идване и бяхме доста близки.
— Предполагам, че винаги сте присъствали, когато д-р Бауман е посещавал съпругата ви.
— Или аз, или домашната ни прислужница.
— При всеки от тези разговори с д-р Бауман, които — предполагам — са се отнасяли главно до Пейшънс, споменаван ли е терминът
Джордан погледна по посока на Тони, след което се върна върху Рандолф.
— Да, споменаван е.
— Предполагам, че знаете какво означава.
Мъжът сви рамене.
— Мисля, че да.
— Има се предвид човек, прекалено съсредоточен върху нормалните усещания и функции на организма си и убеден, че показват тежки проблеми, които изискват лекарско внимание. Това ли е вашето разбиране на термина?
— Не съм в състояние да го дефинирам по същия начин, но да, така го разбирам.
— Употребявал ли е някога д-р Бауман термина по отношение на Пейшънс?
— Да.
— Използвал ли е термина в пренебрежителен контекст?
— Не, не го е правил. Каза, че е важно да се помни винаги, че хипохондриците могат да имат и реални заболявания, така както и психологически и че дори въображаемите им болести да не са реални, те въпреки това страдат.
— Преди малко, когато господин Фасано ви разпитваше, вие казахте, че състоянието на Пейшънс не се е променило драматично в периода между телефонния разговор и пристигането на д-р Бауман.
— Точно така.
— По време на разговора ви сте казали на д-р Бауман, че сте убеден, че Пейшънс има затруднения с дишането. Спомняте ли си?
— Да, спомням си.
— Казахте също, че е изглежда посиняла. Това спомняте ли си го?
— Не знам дали това са точните ми думи, но смисълът е този.
— Аз твърдя, че казахте точно това. В показанията си се съгласихте, че е било изключително близо до думите ви. Искате ли да прочетете тази част?
— Ако съм казал, че е било изключително близо до думите ми, значи е било така. Но не си спомням.
— Когато д-р Бауман е пристигнал, е заварил Пейшънс напълно посиняла и трудно дишаща. Бихте ли казали, че положението се е различавало силно от описанието, което сте дали по телефона?
— Опитвах се да направя най-доброто, което мога в трудна ситуация. Казах му съвършено ясно, че тя е много зле и че трябва да бъде прегледана в болницата.
— Още едни въпрос — каза Рандолф и изправи рамене, което подчерта внушителния му ръст. — Като вземем предвид дългата хипохондрична история на Пейшънс заедно с безброй предишни епизоди с гръдни болки, предизвикани от чревни газове, смятате ли, че вечерта на осми септември 2005-а година, д-р Бауман е предполагал, че съпругата ви е имала сърдечна криза?
— Възражение! — изкрещя Тони и скочи на крака. — Предположения.
— Приема се — съгласи се съдията. — Въпросът може да бъде поставен на самия подсъдим по време на неговия разпит.
— Нямам повече въпроси — каза Рандолф.
— А вие? — обърна се съдия Дейвидсън към Тони.
— Не, Ваша чест.
Когато Джордан слезе по стъпалата от свидетелската ложа, Джак се обърна и погледна съдебните заседатели. По-голямата част, приведени допреди малко напред в столовете си, сега се бяха облегнали и седяха със скръстени пред гърдите ръце, с изключение на помощник адвоката. Той изглеждаше направо бесен.
— Ищецът, можете да извикате следващия свидетел! — нареди съдия Дейвидсън.
Тони се изправи и изрева:
— Госпожица Лиона Ратнър зад катедрата, моля.
12.
Бостън, Масачузетс
Сряда, 7 юни 2006 г.
3:25 след обед
Джак се изви. Проявяваше умерен интерес към тази кучка, която — отхвърлена от любовника си — се бе превърнала в заядлива кавгаджийка. След като прочете пикантните й клетвени показания, той беше сигурен, че разпитът й ще бъде истинско шоу.
Лиона прекоси залата и заобиколи, без да се колебае, централните редове. В контраст с описанията, които Крейг бе направил на секси дрешките й, сега тя демонстративно бе облякла тъмносин панталон и сако
