— Не е съвсем точно — възрази Джак. — Думите ми бяха, че мога да представя подкрепящо доказателство, че д-р Бауман не е извършил грешка, както се твърди. Няма проявена лекарска небрежност.
— Това не означава ли, че доказателството е оправдателно? Или играем някаква игра на думи?
— Едва ли е игра — възрази отново Джак. — При тези обстоятелства говорим от една страна за оправдателно, а от друга — за инкриминиращо доказателство.
— Мисля, че трябва да обясните. — Съдията отпусна ръце и се наведе напред.
Джак отвори, без да бърза плика, който държеше, и извади отвътре три документа. Протегна се и ги остави на бюрото.
— Тази първа писмена клетвена декларация е подписана от лицензиран масачузетски погребален агент и потвърждава, че аутопсираното тяло е на Пейшънс Станхоуп. — Джак побутна напред втория лист. — Тази декларация пък потвърждава, че д-р Латаша Уайли, лицензиран масачузетски съдебен патолог, е участвала в аутопсията, оказвайки помощ при вземането на всички проби и транспортирането им до университетската лаборатория по токсикология, където ги е предала на д-р Алън Смитхам.
Съдията взе двата документа и закова очи в тях.
— Похвално… — промърмори той. После вдигна поглед. — И каква е последната декларация?
— Резултатите, до които стигна д-р Смитхам — отговори Джак. — Чували ли сте за отравяне с рибата фуку?
Съдията изпрати към посетителите си кратка, крива усмивка.
— Мисля, че ще е по-добре да говорите по същество, синко — рече той покровителствено. — Отвън ме чакат съдебни заседатели, които в момента мързелуват.
— Става въпрос за отравяне, от което хората умират след ядене на суши, приготвено с особен вид пушена риба. По понятни причини това се смята за почти изключено в Япония.
— Не ми казвайте, че според вас Пейшънс Станхоуп е умряла, понеже е яла суши — изгледа го съдия Дейвидсън.
— Бих искал случаят да е такъв — отвърна Джак. — Въпросната отрова се нарича тетродотоксин и представлява изключително интересно съединение. Много отровно. За да си представите, ще ви кажа само че е сто пъти по-смъртоносна от отровата на паяка „черна вдовица“. Микроскопично количество от нея, поето през устата, е в състояние да причини мигновена смърт. — Джак се протегна напред и плъзна третия лист към съдията. — Тази последна клетвена декларация, подписана от д-р Алън Смитхам, обяснява, че тетродотоксин е бил открит във всички проби, взети от Пейшънс Станхоуп, които той е изследвал, в количества, навеждащи на мисълта, че първоначалната й доза е била сто пъти по-висока от дозата, която би я убила.
Съдия Дейвидсън сканира с поглед документа, след което го подаде на Рандолф.
— Сигурно ще попитате: доколко надеждни са тестовете за тетродотоксин? — продължи Джак. — Отговорът е: изключително надеждни. Шансът за грешка е близък до нула, особено след като д-р Смитхам е използвал два напълно различни метода. Единият е хроматография на течности под високо налягане, последван от масспектрометрия. Другият е радиоимунографски количествен анализ при използване на специфично антитяло за молекулата на тетродотоксина. Резултатите са убедителни и могат да бъдат повторен.
Рандолф подаде декларацията на Тони, който я отблъсна раздразнено. Знаеше много добре какво означава това.
— Значи казвате, че мъртвата не е починала от сърдечна криза? — вдигна вежди съдия Дейвидсън.
— Не е починала от сърдечна криза. Починала е от тетродотоксично отравяне. А тъй като не е лечимо, времето на откарването й в болницата е напълно без значение. По същество от момента, когато е погълнала отровата, тя е била обречена.
На вратата се почука силно. Съдебният репортер отвори, за да провери кой е и съобщи, че журито моли за кафе-пауза.
— Да излязат — махна с ръка съдията. Той прониза Джак с тъмните си очи. — Така. Това беше оправдателната част. Каква е инкриминиращата?
Джак седна в стола си и си пое дълбоко дъх, преди да започне.
— Поради силната си токсичност тетродотоксинът е строго контролирана субстанция, особено в наше време. Но той има едно любопитно свойство. Същият молекулярен механизъм, заради който е толкова токсичен, го прави изключителен инструмент за изследване на натриевите каналчета в нервите и мускулите.
— Какво общо има това със случая?
— Д-р Крейг Бауман има публикувана научна статия и продължава да се занимава с изследване на натриевите каналчета. Използва широко тетродотоксин.
Над стаята падна тежка тишина, когато Джак и съдия Дейвидсън заковаха очи един в друг през бюрото. Другите двама мъже гледаха онемели. В продължение на минута никой не проговори. Най-накрая съдията прочисти гърлото си и рече:
— Освен косвеното доказателство за достъп до отровата, има ли нещо друго, което да свързва д-р Бауман с настоящото дело?
— Има — неохотно отвърна Джак. — Веднага, след като тетродотоксинът беше открит в пробите, аз се върнах в дома на Бауман, където съм отседнал. Знаех, че там има малко шишенце с таблетки, от които д-р Бауман е дал на починалата в деня на смъртта й. Взех опаковката и я занесох в токсикологичната лаборатория. Д-р Смитхам направи бърза проверка, от която се установи, че вътрешността на шишенцето е позитивна за тетродотоксин. Сега, докато разговаряме, той извършва пълно изследване.
— Окей! — каза съдия Дейвидсън. Той потърка ръце и погледна съдебния репортер. Не записвайте нищо, докато не се върнем в залата. — След това се облегна в стария си стол, предизвиквайки шумно скърцане. Лицето му беше мрачно. — Бих могъл да наредя удължаване на процеса, така че да се вземе предвид цялата нова информация, разкрита междувременно, но не виждам смисъл. Тук не става дума за небрежност, а за убийство. Ще ви кажа какво ще направим, господа. Възнамерявам да обявя неправилно проведен съдебен процес. Делото трябва да бъде предадено на областната прокуратура. Някакви въпроси? — Той огледа аудиторията си и спря поглед върху Джак.
— Чудесно разследване, докторе.
Джак само кимна. Но не смяташе, че заслужава похвалата. Помисли си за сестра си и племенничките си — колко щяха да се измъчат, докато се точеше един нов процес с ужасяващи последици. Беше трагедия за всички засегнати, особено за Крейг. Джак бе шокиран от егоизма на този човек и липсата на всякаква съвест. В същото време чувстваше, че Крейг е бил пожертван от високо състезателната академична медицинска система, която пропагандираше алтруизъм и състрадание, а възнаграждаваше тъкмо обратното; макар че ако беше състрадателен и съчувстваше на пациентите, никога не би станал шеф на обслужваща практика. Заради постоянната принуда да работи, която бе изпитвал в началото на практиката си, Крейг се бе отказал от нормално човешко общуване и бе загубил реална представа за добро и зло.
— Добре, господа — каза съдия Дейвидсън. — Да приключим с това фиаско. — Той се изправи, същото сториха и останалите и тръгнаха към вратата. Джак вървеше последен.
Когато влязоха в залата и съдията и адвокатите заеха местата си, Джак се огледа за Крейг, но не го видя. Потръпна при мисълта каква ли ще бъде реакцията му, когато разбере, че тайната му е била разкрита. Чу как съдията казва на пристава да извика обратно журито и въздъхна. Очите му срещнаха тези на сестра му. Тя го гледаше неразбиращо, но изражението й беше изпълнено с надежда. Той си проправи път към нея и седна на съседната седалка. След това стисна ръката й.
— Господин Бингъм — извика съдията. — Забелязах, че обвиняемият не е на мястото си.
— Асистентът ми, господин Кавендиш, каза, че е съобщил, че отива до тоалетната — отвърна Рандолф, изправяйки се.
— Разбирам.
Съдебните заседатели не се бавиха и след малко започнаха да влизат и да сядат по столовете си.
— Какво става? — попита Алексис. — Откри ли някакво престъпление?
— Открих повече, отколкото очаквах.
— Може би някой трябва да уведоми д-р Бауман, че сме в залата — каза съдия Дейвидсън. — За него е
