причина за тази вечеря, само усили любопитството на Джак. То бавно започна да се размесва и с известна доза притеснение, вероятно защото Лори и Пол открито демонстрираха близостта помежду си. То личеше в поредица от дребни неща — например начинът, по който тя докосваше ръката му, или пък салфетката, с която той отстрани някакъв остатък от храна върху горната й устна. Според Джак подобни прояви на интимност бяха не на място, просто защото нямаше начин двамата да се познават от по-дълго време.
Накрая, след като сервираха и кафето, Лори почука с вилицата си по чашата за вода. Пол пусна една самодоволна усмивка и се облегна назад. Беше ясно, че предвкусва добро забавление.
— Предполагам отдавна се питате защо ви поканих тази вечер — започна Лори.
И през ум не ми е минавало да се питам, възрази мислено Джак, но пулсът му започна да се ускорява.
— Не знам как точно да се изразя, но… — Лори млъкна и хвърли безпомощен поглед към Пол, който само сви рамене.
— Или изплюй камъчето, или започвам да лая! — тръсна глава Джак.
— Преди всичко дължа извинение и на двама ви — възвърна самообладанието си Лори и ги изгледа в бавна последователност. — Съжалявам, че ви позвъних толкова рано, поне по тукашно време…
Джак объркано примигна. Защо й е да внушава, че се движи по друго време, а не по местното?
— Обяснението е просто — обадих ви се от Париж, Франция. Двамата с Пол отскочихме дотам за уикенда, а аз ви звъннах от летището, малко преди да се качим на конкорда за обратния полет до Ню Йорк…
Пол само кимна, сякаш за да потвърди коректността на увода.
— Пол имаше работа в Париж и беше така любезен да ме покани — продължи с обясненията Лори. — Прекарахме един разкошен уикенд. — Ръката й се протегна през масата и мургавият мъж с благоговение я пое.
Джак се усмихна през стиснати зъби. Изведнъж разбра каква е работата. Този тип просто се е появил навреме с офертата си за един уикенд в Париж.
— Една от случките за този отрязък от време беше доста неочаквана, поне за мен — добави Лори.
Лявата й ръка най-сетне напусна скута, където бе престояла почти през цялото време на вечерята. Беше свита в юмрук, който стигна средата на масата и бавно се отвори.
Джак и Лу премигнаха почти едновременно. На безименния пръст на Лори блестеше диамант, който беше голям почти колкото топка за голф. Светлината в залата го докосна и той засия в синкави пламъци.
— Вие двамата ще се жените! — установи стреснато Лу, сякаш съобщаваше за опасността от природно бедствие.
Двойката насреща му прие интонацията му като израз на уважение, а не на ужас.
— Така изглежда — кимна усмихнато Лори. — Все още не съм дала окончателното си съгласие, но както виждате Пол вече успя да ме убеди да приема този пръстен… Не сме предупредили родителите си. Вие сте първите, които научават…
— Много мило — съумя да се усмихне Джак, но в главата му се вдигна вихрушка от неочаквания развой на събитията. До този момент беше мислил за Лори като за зрял човек, напълно неспособен да взема детински решения.
— Всичко стана много бързо — добави Лори и отново погледна избраника си.
— Бих казал като виелица — добави Пол.
После и двамата започнаха да разказват за романтичните неща, които бяха преживели по време на кратката си ваканция, а и няколко седмици преди нея. Джак и Лу се оказаха в ролята на безмълвни слушатели, които само кимат с глава и пускат по някоя усмивка на подходящите места.
Когато историите най-сетне започнаха да пресъхват, Пол се извини и тръгна към тоалетните. Лори го проследи с очи, после се обърна към старите си приятели и въздъхна.
— Чудесен е, нали?
Джак и Лу се спогледаха, всеки очакваше другият да отговори.
— Е, какво ще кажете? — настоя Лори.
Двамата отвориха усти едновременно, спогледаха се отново и пак млъкнаха.
— Вие какво, комедия ли ми играете? — угасна усмивката на Лори. — Става ли ви нещо?
— Ситуацията ни хвана неподготвени — най-сетне успя да промърмори Джак. — И двамата мислехме, че си получила оферта за нова работа и възнамеряваш да се местиш. През ум не ни е минавало, че може да се жениш!
— Това звучи почти обидно! — хладно го изгледа Лори. — Толкова ли съм стара?
— Нямах предвид това — тихо промълви Джак.
— От колко време познаваш този човек? — намеси се Лу.
— От два месеца — зае защитна позиция Лори. — Знам, че това не е много, но не е и толкова важно. Той е интелигентен, добър, щедър, уверен в себе си, всеотдаен човек. Все неща, които са важни за мен Особено увереността и всеотдайността.
Джак и Лу се спогледаха с чувството, че някой току-що ги е оплюл.
— Не мога да повярвам — поклати глава Лори, местейки очи от единия на другия. — Бях сигурна, че поне вие ще се радвате за мен!
— С какъв бизнес се занимава той? — попита Джак.
— А що за въпрос е това? — пожела да узнае Лори.
— Съвсем обикновен.
— Честно казано, не знам — отвърна тя. — И не ме интересува. Аз държа на него, а не на това, с което си изкарва препитанието. Вие, мъжете, сте много странни…
— Запозна ли го с родителите си? — попита Лу.
— Естествено. Всъщност, те ме запознаха с него…
— Е, това вече е нещо — поклати глава Лу.
Младата жена ги огледа още веднъж и разочаровано поклати глава.
— Не мислех, че вечерята ни ще протече по този начин — промълви тя.
Двамата й приятели не знаеха какво да кажат. Завръщането на Пол ги извади от неудобното положение. Той беше в превъзходно настроение и очевидно не подозираше какво се е случило в негово отсъствие. Лори стана на крака в момента, в който той се готвеше да седне.
— Мисля, че е време да тръгваме — обяви тя.
— Без да пием по едно последно на бара? — вдигна вежди Пол.
— Мисля, че всички пихме достатъчно — поклати глава Лори. — А и вечерта беше поучителна, както би казал Джак…
Джак направи опит да се усмихне. Усещането, че е разочаровал Лори го накара да се почувства още по-зле. Затова скочи на крака и с пресилено жизнерадостен тон заяви:
— Приемете нашите поздравления! И двамата много се радваме! Позволете ни по този случай да оправим сметката.
— Тя вече е оправена — с чувство на превъзходство махна Пол. — Вие сте наши гости.
— Все пак предпочитам да си платя — настоя Джак. — Мисля, че така ще е по-честно.
— Забрави — усмихна се Пол и разтърси ръката му. По същия начин постъпи и с Лу: — Наистина ми беше много приятно да се запозная с двамата най-близки приятели на Лори. Тя много ви цени и непрекъснато говори за вас. На моменти дори ревнувам… — От устата му се изтръгна висок смях.
— Ще се видим утре на работа — махна с ръка Лори, обърна се и започна да си пробива път към изхода. Пол вдигна ръка за последен път, после забърза след нея.
Джак бавно се извърна към Лу.
— Какво ти се иска да направиш?
— Да си ида у дома и да се гръмна! — мрачно отвърна онзи.
— Искаш ли компания?
Потънаха обратно в столовете си. Джак се чувстваше напълно разнебитен, фактът, че Лори щеше да се омъжва беше далеч по-лош от евентуалното й заминаване. Вместо да се премести на Западното крайбрежие, тя сякаш се местеше на Венера. Епизодът го накара да се стресне и да си даде сметка, че
