— Това е заповед! — повиши глас Кърт. — Отдавна те гледам как се наливаш и мога да твърдя, че си поне с пет бири по-напред от останалите. Както вече казах, става въпрос за деликатна мисия, която не искам да бъде компрометирана!
— А стига, бе! — ядосано промърмори Стю.
— Точка по въпроса! — хладно отсече Кърт и очите му обиколиха помещението. — Да тръгваме!
Стю Менсън се тръшна на един стол, а останалите нетърпеливо се струпаха пред вратата. Почти всички се отбиха на бара, за да се запасят с бира за из път. Излязоха от кръчмата и започнаха да се товарят в автомобилите.
— Карай зад мен, но не се приближавай много — подвикна Кърт преди да завърти стартерния ключ. Нат отговори с вдигнат палец, после от кабината му екнаха оглушителните баси на групата „Брутал Атак“. Пикапът му беше оборудван с изключително мощна уредба, която едва ли не беше в състояние да избие стъклата на кабината.
Потеглиха един след друг. Нат спазваше указанията на Кърт и караше на почетно разстояние след него. По средата на пътя към Лонг Айлънд отбиха на една денонощна бензиностанция, за да опразнят мехурите си.
— Бирата ни е на свършване — обяви Нат, изгърбен над един от писоарите. — Може би трябва да се отбием в следващото населено място за попълване на запасите…
— Никаква бира до края на акцията! — отсече Кърт.
Втората част от пътуването мина значително по-бързо, просто защото трафикът рязко намаля. Градските задръствания и червени светофари отстъпиха място на тихи селища, ферми и усамотени летни резиденции.
Минаваше полунощ когато навлязоха в Сагамонатък — красиво курортно градче, което през лятото изпълняваше ролята на търговски център на острова. Кърт намали скоростта доста под разрешената, изписана на една табела и пое по Мейн стрийт. Магазините бяха отдавна затворени, оживление се забелязваше само около два бара, разположени един срещу друг. Вратите им бяха широко отворени в топлата октомврийска нощ, от тях се процеждаше тиха, приятна музика.
— Хубаво и тихо градче — отбеляза Стив.
— Да се надяваме, че ще си остане такова — рече Кърт.
— Хей, там има един страхотен еврейски магазин за деликатеси! — обади се възбудено Карл от задната седалка и посочи с пръст към витрината. — Я вижте скапаните им надписи на някакъв шибан език!
— Хич и не си го помисляй! — мрачно отвърна Кърт. — Тук сме по работа!
Преди около месец двамата със Стив бяха идвали на разузнаване и добре знаеха къде отиват, фирмата за торове и пестициди се намираше на съседната улица, която беше успоредна на Мейн стрийт.
Кърт зави наляво и пое по Банк стрийт, а нов ляв завой стотина метра по-нататък ги изведе на Ханкок. В дъното се издигаше правоъгълен бетонен блок, надписът над който гласеше „Компания за пестициди Уутън“. На табелата под светещата реклама се изреждаха дейностите на фирмата — от селскостопанско до градинско наторяване. Паркингът беше вдясно, ограден с мрежа и с тежък катинар на металната врата. До стената бяха паркирани три камионетки с логото на компанията — разкрачена буболечка с неизвестен произход. Двете бяха покрити микробуси, а третата — камионче, чията каросерия беше покрита с брезент.
Кърт спря до тротоара, изключи мотора и изгаси светлините. После смъкна страничното стъкло и направи знак на Нат да се приближи.
— Колко радиостанции имате? — попита той. Бяха се снабдили с евтина система за радиовръзка, която действаше в рамките на два-три квартала, но вършеше добре работа по време на акции.
— Две — отговори Кевин, който седеше на седалката вдясно от Нат.
— Ето ви още една — рече той и им подхвърли апаратчето. — А сега слушайте внимателно. Двама вземат радиостанцията и отиват на следващата пресечка — между Ханкок и Уилоу. Двама се връщат обратно на ъгъла на Ханкок и Банк, с друго радио. Нат, от теб искам да заемеш такава позиция, която ще ти позволи да прибереш патрулите по най-бързия начин.
— И какво ще правим там? — попита Кевин. — Само ще си висим в тъмното?
— Ще бъдете наблюдателни постове, тъпако! — сопнато отвърна Кърт.
— И какво ще наблюдаваме? — не мирясваше онзи. — Това градче е заспало като гробище!
— Местните ченгета — отвърна Кърт. — Когато за последен път двамата със Стив бяхме тук, ченгетата постоянно обикаляха с патрулната си кола. Да се надяваме, че няма да изскочат отнякъде, но ако това стане, вие ще трябва да им отвлечете вниманието. Знаете как — правите нещо забранено и те хукват подире ви… По този начин ще можем да задигнем камионетката на спокойствие.
— Не разбирам за какво говориш — промърмори Кевин.
— Създавате някаква бъркотия и толкоз! — ядосано повиши тон Кърт. — Можете да се сбиете на ужким, да се псувате и викате… Ченгетата обичат скандалите и веднага ще довтасат. Ако нещата станат напечени и поискат да ви отведат в участъка, вие ще им позволите това. Разбира се, няма да им казвате нищо. В най-лошия случай ще ви задържат за през нощта, но после ще ви пуснат. Бъдете сигурни в това…
— Разбрах — обади се от мястото си зад волана Нат.
Кевин понечи да възрази, че няма никакво намерение да прекара нощта в пандиза, но Нат го плесна по темето и му заповяда да мълчи.
— Нат, искам да ми се обадиш в момента, в който заемете позиция — нареди Кърт.
— Няма проблем — кимна онзи и стъпи на газта.
Пикапът не беше изминал и тридесет метра, когато иззад ъгъла изскочи патрулна кола и бавно се плъзна към тях.
— Мамка му! — извика Кърт. — Лягайте долу! Всички!
Бойците се подчиниха секунди преди фаровете на патрулната кола да проникнат в кабината.
— Точно от това се страхувах — изръмжа Кърт. Внезапната поява на полицията му напомни за инцидента при кражбата на ферментаторите от една малка пивоварна в Ню Джърси. Там ги изненада някакъв нощен пазач, който изскочи буквално под носовете им, още докато се опитваха да разкачат водопроводните връзки на апаратурата. Кърт не беше взел мерки да разстави постове и ги пипнаха буквално по бели гащи.
За нещастие пазачът се оказа афро-американец и това окончателно извади от релсите Стю Менсън, който си беше на градус, както винаги. Зърнал невъоръженият мъж на метър от себе си, той изкрещя „чернилка“ и го халоса по главата с тежкия водопроводен ключ. Черепът на нещастника се пръсна като зряла диня и това автоматически превърна акцията във високорискована операция. Вместо в кражба, цялата група се оказа замесена в предумишлено убийство. Тази вечер Кърт бе твърдо решен да не се стига дотам.
— Какво направи Нат? — попита шепнешком Стив.
— Не знам, не успях да видя…
Патрулната кола ги отмина. Кърт се надигна да я проследи в огледалцето за обратно виждане. За щастие ченгетата не бяха забелязали нищо нередно и завиха по Банк стрийт. Изви врат в обратна посока и напрегна взор през челното стъкло. Камионетката на Нат беше спряла на ъгъла, от нея слязоха две фигури. Вратичката се захлопна и колата изчезна зад ъгъла. Двамината се стопиха в мрака.
Кърт бавно изпусна въздуха от гърдите си. Едва сега си даде сметка, че беше затаил дъх.
— Да се надяваме, че няма да се върнат, поне за известно време — обади се от задната седалка Кларк.
— Имам лошо предчувствие — поклати глава Стив.
— И аз — въздъхна Кърт. — Но тази камионетка ни трябва.
— Защо не дойдем утре? — изгледа го Стив.
— И утре ще бъде същото — отвърна с въздишка приятелят му. — Освен това я обещахме на Юри за тази вечер…
Замълчаха, напрежението бавно нарастваше. Тишината беше нарушена от Майк.
— На някой да му е останала бира? — попита той.
— Никакво пиене до края на акцията! — гневно отсече Кърт. На моменти направо се вбесяваше от хлапашкото поведение на бойците си. Имаше чувството, че нямат капка разум в главите.
