което на всичкото отгоре не беше инхалаторно, а от по-често срещаната кожна форма.
— На този етап предположението ми е антракс — невъзмутимо кимна Джак. — И ако лабораторията го потвърди, ще стане наистина интересно. Естествено, може да се окаже, че имунната система на този пациент е унищожена по неизвестни за никого причини. В такъв случай вирусът може да се окаже най- обикновена разновидност на градинските патогени…
— От опит знам, че човек рискува много когато се обзалага с теб, но все пак говориш за едно изключително рядко заболяване, поне за Съединените щати — подхвърли Калвин.
— Не помня колко е рядко — отвърна Джак. — Но отлично си спомням, че най-характерните му симптоми са именно хеморален медиастинит и менингит…
— А защо да не е предизвикан от нещо далеч по-обикновено, например менингококи? — вдигна глава Калвин.
— Не ги изключвам — кимна Джак. — Но поради наличието на хеморален медиастинит считам шансовете им за незначителни. Освен това липсва мозъчното възпаление, което е характерно за менингококите.
— Хубаво — примирено кимна Калвин. — Но ако наистина се окаже антракс, искам веднага да ме уведомиш. Сигурен съм, че в Комисариата по здравеопазването ще проявят интерес. Предполагам вече са те уведомили, че искам да направиш и една друга аутопсия…
— Да, но се питам защо… Нали вие с шефа винаги се оплаквате от липсата на дипломатичност у мен? Починал в ареста пациент винаги причинява политически безредици. Сигурен ли си, че искаш да ме забъркваш в подобно нещо?
— Хора извън отдела настояват за твоите услуги — навъсено отговори Калвин. — Фактът, че си опериран от чувство за такт явно е допаднал на определени представители на афро-американската общност в този град. За мен и шефа може и да си трън в задника, но Бог знае как си успял да си изградиш професионален авторитет пред известни обществени лидери…
— Това е благодарение на мачлетата по баскет в квартала — увери го с усмивка Джак. — На тях имам репутацията на честен играч, който никога не прибягва до дребни измами…
— Защо винаги ме иронизираш? — ядоса се Калвин. — В момента ти направих комплимент!
— Защото предпочитам критиките — сви рамене Джак. — Комплиментите ме карат да се чувствам засрамен.
— Господи, дари ме с търпение! — простена Калвин и театрално извъртя очи. — Виж какво, приятелю. Възлагайки тази аутопсия на теб, ние ще избегнем евентуалните обвинения в опит за прикриване на престъпление!
— Жертвата е афро-американец, така ли? — вдигна вежди Джак.
— Естествено — нетърпеливо отвърна Калвин. — А полицейският служител е бял. Схвана ли картинката?
— Да.
— Много добре. Когато си готов да започнеш, просто свирни. Ще ти дам едно рамо. Всъщност, тази аутопсия ще я направим двамата…
Калвин напусна залата, а Джак хвърли един мрачен поглед към Вини.
— Ей сега вече не ни мърдат три часа край масата! — простена той. — Калвин е старателен, но бавен като буболечка!
— Много заразен ли е антраксът?
— Спокойно — вдигна ръка Джак. — Няма да пипнеш нищо. Доколкото си спомням, антраксът не се предава при физически контакт…
— Никога не съм сигурен, че мога да ти повярвам — хвърли му подозрителен поглед Вини.
— Понякога и аз не си вярвам — горчиво се усмихна Джак. — Но в този случай можеш да ми се довериш.
Това беше краят на приказките. Двамата приключиха аутопсията на Папарис без да отронят нито дума повече. Лори се появи в „питбокса“ точно когато Джак събираше органните проби и се готвеше да ги качва горе. Позна я по характерния смях, тъй като и нейното лице беше скрито в каската на биоскафандъра. Придружаваха я още двама души — вероятно Лу и онзи агент на ФБР. Те също бяха в скафандри.
Джак се помота още малко, после се приближи към масата, около която се бяха събрали тримата. Смях вече нямаше.
— Твърдите, че това момче е било разпънато на кръст? — попита Лори, повдигнала дясната ръка на трупа. От дланта стърчеше голям шестнадесетмилиметров пирон.
— Точно така — отвърна гласът на Лу. — И това е било само началото. После са заковали една греда напреко на телефонния стълб и са разпънали момчето…
— Пресвета Дево! — промърмори Лори.
— След това са се опитали да го одерат — добави Лу. — Поне отпред…
— Ужасно!
— Мислите ли, че през цялото това време момчето е било живо? — обади се Гордън.
— Страхувам се, че е било точно така — прехапа устни Лори. Това личи по количеството на кръвта. Несъмнено е било живо…
Джак направи крачка напред с намерението да въвлече Лори в кратък диалог, но в същия момент зърна трупа. От устата му излетя кратко изхълцване, въпреки че в моргата бързо се свикваше на какви ли не гледки. Трупът на Брад Касиди беше разчекнат, с частично одрана кожа, избодени очи и отрязани гениталии. На много места кожата му беше надупчена от удари с нож, а тази от долната част на корема лежеше преметната върху краката. Върху нея се забелязваше татуирана фигурка на викинг, а в средата на челото имаше малък пречупен кръст.
— Защо викинг? — обади се Джак.
— О, Джак, здравей! — радостно го поздрави Лори. — Вече си приключил с първия си случай за деня, нали? Запознахте ли се с агент Гордън Тиръл? Как мина колоезденето тази сутрин?
— Добре — кратко отвърна Джак. Въпросите го засипаха в толкова бърза последователност, че той намери за уместно да отговори само на последния от тях.
— Джак държи да се придвижва по улиците с помощта на велосипед — поясни на останалите Лори. — Твърди, че това му продухвало мозъка.
— Не бих казал, че това е най-безопасният начин за придвижване — поклати глава Гордън.
— Не е — съгласи се Лу. — Но и на мен понякога ми се иска да яхна колелото, защото друг начин за преодоляване на задръстванията няма.
— Стига, Лу! — изгледа го втренчено Лори. — Не говориш сериозно!
Джак изпита чувството, че се откъсва от действителността. Воденето на леки разговори от тоя сорт от хора в скафандри, заобиколили каменна маса с обезобразен труп му се струваше пълен абсурд. Затова тръсна глава и повтори въпроса си относно татуирания викинг.
— Свързан е с арийската митология — обясни Гордън. — Английските скинари го заимстват от нея заедно с облеклото и ботушите. Нали именно Англия е родината на тези течения?
— Но защо точно викинг? — не се отказваше Джак. — Досега си мислех, че повечето от тях си падат по нацистките символи.
— Интересът им към викингите се поражда от един силно ревизионистичен прочит на историята — каза Гордън. — Според скинарите именно викингите-разбойници, които колят и убиват наред, олицетворяват идеала за мъжка чест…
— Според Гордън именно затова е бил одран — подхвърли Лори, извръщайки се към трупа. Убиецът, или убийците не са искали този младеж да умре с тези мъжкарски символи.
— Аз пък бях убеден, че този вид изтезания са изчезнали още през Средновековието — процеди Джак.
— Виждал съм и други картинки като тази — рече с въздишка Гордън. — Хлапетата съвсем не си поплюват…
— Това са си чисти психопати! — отсече Лу. — Тръпки ме побиват от тях!
— Лори, извинявай, ще ми отделиш ли две минути? — смени темата Джак.
— Разбира се — отвърна младата жена, извини се на останалите и последва Джак в едно от
