После до ушите им долетя резкия звук на счупено стъкло. Над главите им се разнесоха тихи стъпки.
Отново завикаха за помощ, в пълен синхрон. Джак скочи към вратата и започна да я блъска с юмруци. Изведнъж лампите светнаха, някой започна да се спуска по стълбите към приземието. Разнесе се звук на сцепено дърво, съвсем ясно се чуха гласове. Онези отвън бях проникнали в преддверието на лабораторията.
— Тук вътре! — извика Джак и отново заблъска по вратата.
Не получиха отговор, но нещо метално изтрака от външната страна. Сякаш някой се опитваше да натика стоманен лост в куките на катинара. Звукът на разцепено дърво се повтори, този път по-силен отпреди.
— Нямам идея кой може да бъде това — прошепна Джак.
— Но не мислиш, че…
Младата жена нямаше достатъчно време да довърши мисълта си. Куката изскочи от гредата с противно скърцане, вратата рязко се отвори. Изненадани, но благодарни, Джак и Лори се оказаха лице в лице с намръщения Уорън. Зад него надничаше Флаш.
— Слава Богу! — проплака Лори, втурна се напред и уви ръце около шията на Уорън.
Младежът нежно я отстрани и втренчи ядосан поглед в Джак.
— Започва да ми писва — изръмжа той. — Не обичам да те измъквам от странни ситуации, особено когато наоколо се търкалят мъртъвци!
Лори се отдръпна и избърса радостните сълзи от очите си.
— Колко е часът? — попита Джак.
Уорън стрелна с очи Флаш и разпери ръце:
— Виждаш ли какво означава благодарност?! Човекът иска да знае колко е часът!
— Важно е! — нетърпеливо повиши тон Джак. — Колко е часът?
Уорън вдигна китката си и съобщи, че е десет и четвърт.
— Господи! — простена Лори, бутна младежа и се втурна към изхода. Джак я последва по петите.
— Хей, внимавайте! — извика подир тях Уорън. — Гледката горе не е от най-приятните!
Лори изскочи в антрето и хукна към телефона в кухнята. Джак не изостана дори със сантиметър.
— На кого да се обадя? — задъхано попита тя.
Джак се замисли за миг, после тръсна глава.
— Дай на мен!
Пое слушалката от ръката на Лори, набра 911 и поиска да го свържат със Стен Торнтън от Дирекцията за борба с извънредните ситуации. Поясни, че въпросът е от изключителна важност. Познаваше добре сложната система за комуникации, която използваше Стен Торнтън и беше сигурен, че бързо ще се свърже с него.
Уорън и Флаш също се качиха в кухнята. Тялото на Юри беше проснато на прага, с краката към дневната. Кръвта по хладилника беше засъхнала и имаше тъмнокафяв цвят.
— А бе, вие ще ни дадете ли някакви обяснения? — пожела да узнае Уорън, в чието поведение все още се долавяха признаци на гняв. Джак и Лори едновременно вдигнаха ръце с молба да почака.
— Глей к’во става! — промърмори младежът и отново се обърна към Флаш. — Бием пътя чак дотук, спасяваме им задниците и к’во получаваме в отговор?
Флаш очевидно не го слушаше, зает да разглежда трупа на зет си. Върху лицето на Юри бе застинало изненадано изражение, широко отворените му очи гледаха право в тавана. В центъра на челото му зееше кръгла дупка с размерите на едра сачма.
Междувременно Стен Торнтън най-сетне се появи на телефона. Джак му се представи, прочети гърлото си и започна:
— Мисля, че сте изправени пред най-голямото предизвикателство в кариерата си. Моля ви веднага да проверите дали е имало фалшива тревога за пожар във федералната сграда „Джейкъб Джавитс“, някъде около девет и половина!
— Веднага, или да ви се обадя по-късно? — отвърна с въпрос Стен.
— На секундата! — извика Джак. — Ще чакам на телефона!
Преплете пръсти за късмет и затвори очи. Лори сграбчи ръката му и започна беззвучно да се моли.
В слушалката се чуваше как Стен иска връзка с началника на Противопожарната служба. В кратката пауза на очакването той обясни на Джак, че в „Джейкъб Джавитс“ вероятно е имало сигнал за тревога, но той е бил причинен от дефектен димен детектор. Секунди по-късно началникът на Противопожарна охрана потвърди тази информация.
— Добре, ясно — кимна Джак и направи опит да организира мислите си. — Позвънете на някой от отговорниците в сградата, веднага! Попитайте ги дали е бил изключен записът на автоматичните предупреждения за посетителите и има ли някакъв прах в сградата.
— Това не ми харесва! — загрижено промърмори Стен, но веднага използва пряката връзка си връзка с охраната на небостъргача. След малко отново беше на линията с Джак.
— Отговорът и на двата въпроса е утвърдителен — рече той. — Цялата сграда е посипана с някакъв ситен прашец. Знаете ли какъв е той?
— Антракс! — простена Джак. — Пригоден за военни цели антракс!
— Пресвети Боже! — уплашено възкликна Стен. — Къде се намирате? Как научихте за това?
— Намирам се в една къща на Оушънвю Лейн номер 15 в квартал Брайтън Бийч — поясни Джак. — На пода в краката ми лежи един руски имигрант, убит от нюйоркски пожарникар, който членува в банда, наричаща себе си Арийска народна армия. Руснакът е изградил тук цяла лаборатория, а в гаража му има специализиран автомобил за пестицидна обработка на посевите, който също е пълен с антракс. В мазето има лаборатория, оборудвана с ферментатор. Той по всяка вероятност е зареден с необработен антракс. Допреди малко бяхме затворени в това същото мазе…
— Пресвети Боже! — повтори възклицанието си Стен. — Заразени ли сте?
— Най-вероятно не — отвърна Джак. — Руснакът е знаел какво прави и искаше да ни запази живи. Освен това лабораторията е оборудвана с добра вентилационна система, която по всяка вероятност има и добри филтри…
— Добре, стойте там! — влезе в ролята си Торнтън. — Не напускайте къщата! Ние ще дойдем при вас, ясно?
— Да, добре — кимна Джак. — Но си мислех дали не е по-добре веднага да се върнем в моргата. Имам предвид себе си и доктор Лори Монтгомъри, която също беше пленник. Моргата скоро ще бъде претъпкана и ще има нужда от помощ…
— Само след като ви обеззаразим! — отсече Стен. — Ще стоите там и няма да мърдате! След броени минути ще отцепим района.
Линията прекъсна.
Джак сви рамене, окачи слушалката и въздъхна.
— Изпуснахме ги!
Гласът му прекъсна от вълнение. Лори го прегърна и притисна главата му до гърдите си. Очите й се насълзиха от състрадание.
— Хей, човече — обади се Уорън. — Мисля, че е крайно време да ни обясниш какво става!
Джак кимна и напълни дробовете си с въздух. Наложи му се да избърше очите си от напиращите сълзи.
— Нали помниш какво ти казах, приятелю? — обърна се той към Уорън. — Следващият път в който някой трябва да спасява някого, аз ще бъда човекът, който ще спаси теб…
— Да, ама аз не съм глупак като теб, докторе! — изгледа го Уорън.
— Ех, ако беше се появил тук поне с един час по-рано!
— Значи пак съм лош! — нацупи се младежът.
— Нищо подобно! — размаха ръце Джак. — Страшно съм ти благодарен, че отново се появи, при това съвсем навреме!
— Трябваше да изчакам и да видя дали вие двамата ще се появите на работа — поясни Уорън. — Не го направихте и тогава реших, че е станало нещо… Рано сутринта видях, че бричката ми я няма, а Плюнката докладва, че изобщо не си се мяркал из махалата. Но кой знае защо стигнах до заключението, че вие двамцата сте се сдобрили и в момента сладко си нанкате в някой мотел…
