разминаваше по трасето всеки ден, но с които, сякаш по негласно споразумение, никога не се поздравяваше. Дишането му се ускори, но крачката му остана все така равномерна.
Винаги беше съзнавал, че любовта към медицината е удобен претекст да обръща гръб на всички останали проблеми в живота си. Това му стана безпощадно ясно след внезапното напускане на съпругата му. Друг беше въпросът за справянето с тези проблеми. Сравнително неотдавна откри, че научно- изследователската дейност представлява един напълно задоволителен заместител на спасението. Комбинирайки тази дейност с тежката и напрегната всекидневна работа, той се надяваше, че по някакъв начин ще стигне до свободата. На практика не искаше да обърне гръб на клиничната медицина, а просто търсеше начин да разхлаби примката й. Появата на Дениз го направи още по-всеотдаен в работата. Но това съвсем не означаваше, че ще повтори голямата грешка на живота си. Беше твърдо убеден, че ако нещата се развиват нормално и Дениз стане негова съпруга, тя ще бъде такава в пълния смисъл на тази дума. Но преди това трябваше да доведе изследователската си дейност до успешен край. В седем и четвърт — изкъпан, избръснат и пълен със сили, той вече влизаше в кабинета си. Но още на прага замръзна от изненада. По време на краткото му отсъствие стаята сякаш се беше превърнала в склад за стари рентгенови снимки. Ефективен както винаги, Ранди Джейкъбс беше успял да достави почти цялото количество на снимките, които му бяха поискани. Пликовете бяха струпани на високи купчини от двете страни на работната маса. Онези от втория и значително по-кратък списък бяха подредени непосредствено до алтернатора. От тях бяха извадени снимките на задния мозък, които очакваха Филипс акуратно подредени на екраните.
Обзет от нов прилив на ентусиазъм, той седна на столчето пред алтернатора и започна сканирането с помощта на педала под масата. Търсеше единствено патологичните изменения, които беше открил в снимките на Марино, Лукас, Колинс и Макарти. Беше прегледал почти половината, когато в кабинета влезе Дениз.
Видът й беше ужасен. Винаги блестящата й коса изглеждаше мазна, под очите й имаше тъмни кръгове.
Прегърна го за поздрав и се отпусна на съседния стол. Той загрижено й предложи да отскочи до стаята за почивка и да подремне. А след това, ако има желание за работа, може да го потърси в ангиографията. Това означаваше, че е твърдо решен да започне задълбочени изследвания.
— Задръж малко — поклати глава Дениз. — Никакви привилегии за любовницата на господаря. Ред ми е да присъствам на упражненията по церебрална ангиография и възнамерявам да го сторя, независимо дали съм спала, или не!
Мартин моментално разбра, че е допуснал грешка. Дениз не беше от хората, които са склонни на компромис по отношение на професионалните си задължения. Усмихна се и одобрително я потупа по ръката.
— Но ще отскоча да си взема един душ — някак засрамено промърмори тя. — След тридесет минути отново съм тук.
Той я изпрати с поглед, после отново се обърна с лице към осветения екран. Стори му се, че забелязва нещо ново в хаоса, който цареше върху бюрото му, стана и се насочи натам. Откри два болнични картона, към които беше прикрепена бележка от Ранди. В нея пишеше, че останалата част от поръчката ще бъде изпълнена на следващата вечер. Картоните бяха на Катрин Колинс и Елън Макарти.
Филипс ги пренесе пред екрана и отвори този, който беше отгоре. Оказа се на Колинс. Запознаването с основната информация му отне само няколко минути. Катрин Колинс беше бяло момиче на 21 години с неизяснени неврологични отклонения. След обстойно изследване от невролог твърда диагноза не е била поставена, но наличието на множествена склероза не беше изключено.
Филипс се въоръжи с търпение и изчете всичко докрай. В края на анамнезата беше отбелязано, че преди около месец пациентката е престанала да посещава лабораторията. Анализите до тази дата бяха чести, обикновено придружени с препоръка за повторно изследване. Явно на момичето му беше писнало.
Разтвори папката на Елън Макарти, която беше значително по-тънка. Тя беше на двадесет и две, с два документирани припадъка. И нейните изследвания прекъсваха без никакво обяснение, но някъде преди около два месеца. В едно от полетата за забележки дори беше отбелязано, че след седмица пациентката трябва да бъде подложена на енцефалограма по време на сън. Но тази процедура така и не беше извършена. Диагноза също липсваше.
Появи се Хелън с обичайните проблеми за деня. Но преди да го запознае с тях, тя му поднесе чаша горещо кафе и парче орехов сладкиш. А с тях и първата неприятна новина: Фергюсън им дал срок да опразнят склада до обед, иначе щели да събират материалите си по улицата.
Мартин нямаше представа какво може да направи. Отделът и без това беше натъпкан на два пъти по- малка площ от всички предписания. Каза на Хелън временно да прехвърлят материалите в кабинета му, просто за да разкара от главата си онзи шибан бюрократ. По-нататък щеше да мисли какво може да се направи.
Хелън кимна с глава и премина на проблема с лабораторните техници, които бяха намислили да се женят. Филипс директно отказа да се занимава с тях и нареди да ги прехвърлят на Робинс. На което секретарката търпеливо обясни, че именно Робинс е повдигнал въпроса и чака решение от ръководството.
— Мамка му! — изруга Филипс. В случая се оказа притиснат до стената. Ако уволни проклетите откачалки, те лесно щяха да си намерят работа, докато той трябваше да търси нови хора, които несъмнено ще се окажат неподготвени. — Попитай ги колко време възнамеряват да отсъстват… — От устата му излетя тежка въздишка. Той самият не беше излизал в отпуска повече от две години.
Хелън прелисти бележника си. Корнелия Роджърс от машинописната секция отново била болна, за девети ден през текущия месец. Това беше нов рекорд, тъй като за петте месеца работа в неврорентгенологията, мадамата отсъстваше средно по седем дни. Филипс беше запитан как ще реагира.
Как ли, стисна зъби той. Единственото му желание беше да подложат онази кекла на бой с тояги, а след това да я завържат и да я хвърлят в Ийст Ривър.
— Ти какво предлагаш? — успя да се овладее той.
— Мисля, че е време да й направим официално предупреждение.
— Добре, имай грижата…
Преди да напусне, секретарката му напомни, че в един следобед има упражнения в скенера с поредната група студенти.
— Направи ми една услуга — спря я Филипс. — В отделението лежи пациентка на име Лин Ан Лукас. Погрижи се да я подготвят за мозъчен скенер и политомография, които трябва да бъдат направени още тази сутрин. Ако има някакви проблеми, кажи на лаборантите, че това е моя лична молба. Нека се обадят преди да започнат…
Хелън си записа нещо в бележника и излезе, а Мартин побърза да насочи вниманието си към двата картона, фактът, че и двете момичета бяха показали неврологични симптоми, беше доста окуражаващ, особено при случая с Катрин Колинс, за която имаше подозрения за заболяване от множествена склероза. По отношение на Елън Макарти трябваше да направи справка с клиничната картина на заболяването и да види дали тя включва припадъци. Да, включваше. В по-малко от десет процента от случаите, но все пак включваше… Но защо и двете момичета бяха прекъснали лечението? Проследяването на заболяването им щеше да е трудно, а вероятно и невъзможно, особено ако бяха решили да се обърнат към други специалисти, в други градове.
Хелън звънна да му съобщи, че в кабинета по церебрална ангиография го очакват. Той навлече престилката с оловно покритие, взе картоните на Колинс и Макарти и излезе. Спря се пред бюрото на Хелън, остави папките и я помоли да открие пациентките с молба да дойдат в клиниката за допълнителен рентген. Предупреди я да действа внимателно, за да не ги изплаши, но едновременно с това да им внуши, че тези изследвания са от важно значение за здравето им.
Дениз го чакаше на долния етаж. Беше взела душ и сменила дрехите си. Трансформацията във външния й вид изглеждаше чудотворна. Умората беше изчезнала от лицето й, светлокафявите очи гледаха будно под хирургическата маска. Филипс изпита желанието да я докосне, но се задоволи само с продължителен поглед, в който се четеше обожание.
