направим нещо и то бързо, за да предотвратим още нещастия. Може нашият предполагаем сериен убиец да е достатъчно умен и след определен брой убийства да се мести в друга болница. Ако го прави, значи наши колеги в някоя друга болница или дори в друг град ще започнат да трупат съответните папки.
— Хей, Куинс може да не са били първата болница, в която е действал.
— Прав си. — Лори потръпна — Не ми беше хрумвало.
— Ще се заема веднага с това — обеща Роджър.
— На повикване съм през целия уикенд — каза тя, — което означава, че вероятно ще съм в Патологическия, затова ми звъни там. Ще се радвам, ако мога да помогна с нещо. Знам, че ще е по-трудно, отколкото съм предполагала.
— Ще видим. Може и да успея да намеря някой компютърен гений от персонала, който да ни помогне. — Роджър подреди листовете, които Лори му беше дала. — А сега имам да ти кажа нещо интересно за нашите случаи. Случайно разкрих нещо любопитно.
— О? — вдигна вежди Лори. — И какво е то?
— Не казвам, че е нещо забележително, но е свързано с всичките седем случая, включително с Мълхаузън миналата нощ. Всички те са били скорошни абонати на „АмериКеър“, от около година. Всъщност, разбрах го случайно, когато погледнах абонатните им номера.
За миг Лори продължи да го гледа неподвижно. Обмисляше този нов факт и се питаше как може да бъде изтълкуван. Не й идваше нищо наум, макар това да й напомни коментара на Джак от предишния ден по време на конференцията, когато се разбра, че и в „Свети Франциск“ — друга институция на „АмериКеър“, е имало подобни смъртни случаи. Джак беше казал, че нещата загрубяват. Тогава нямаше време да го попита какво трябва да означават думите му, но сега, след като Роджър й спомена този нов факт, беше нетърпелива да го попита какво е искал да й каже.
— Наистина не знам дали това е важно — повтори Роджър. — Но във всеки случай е любопитно.
— Вероятно в някакъв аспект е важно — замислено произнесе Лори. — Но не знам в какъв. Всичките тези жертви са били млади и здрави. „АмериКеър“ активно набира такива клиенти. И е само в нейна вреда да ги губи.
— Така е. Няма никакъв смисъл, но реших, че трябва да те информирам.
— Радвам се, че го направи — каза тя, след което се изправи: — Трябва да се връщам. Предполага се, че не са ми дали да правя аутопсията на Мълхаузън, за да изляза със становището, че смъртта на Макгилън и Морган е настъпила по естествен начин.
— Не бързай толкова! — спря я Роджър. Той я хвана за ръката и я накара да седне отново. — Няма да се измъкнеш толкова лесно. Но първо ми кажи кой те заставя да изкараш, че смъртта е била естествена.
— Заместник-шефът, Калвин Уошингтън. Оплака се, че Харолд Бингъм е бил притиснат от офиса на кмета.
Роджър поклати глава. Лицето му изразяваше отвращение.
— Не съм изненадан като знам какво ми каза президентът на болницата вчера. За мое добро било да знам, че „АмериКеър“ ще иска този проблем да се потули.
— Нищо чудно. Това сигурно е кошмар за пиара им. Но да има чак натиск от страна на кмета?
— Още съм нов, но имам чувството, че „АмериКеър“ е с много стабилен политически гръб — иначе как щяха именно те да получат договора за здравното осигуряване на града. Добре знаем, че здравеопазването е голям бизнес и около него винаги има много интриги за какво ли не.
Лори кимна, сякаш е разбрала, но всъщност нищо не й бе ясно.
— Ще подпиша смъртните актове със становище за естествена смърт, но се надявам, че в скоро време ще мога да ги поправя с твоя помощ.
— Стига сме приказвали само за работа — прекъсна я Роджър. — По-важното е как си ти. Наистина бях разтревожен и да ти кажа честно, трябваше насила да се въздържам да не ти звъня на всеки петнайсет минути.
— Съжалявам, че съм те разтревожила — каза тя, докато се питаше как хем да не го лъже, хем да не му казва нищо за сполетелия я проблем. — Но както ти казах и вчера, аз се държа. Просто моментът е труден.
— Разбирам. Мога да си представя как щях да се чувствам на твое място, ако ми бяха казали подобно нещо. Би трябвало да се измисли по-щадящ начин да се съобщава това на пациентите.
— Социалната работничка се опита. Но американската медицина винаги е била такава. Технологията е движещата сила, а това как пациентите ще приемат едно или друго нещо — на второ място.
— Иска ми се да знаех как да те подкрепя.
— Боя се, че за момента наистина не можеш. Това е моята лична одисея. Но оценявам желанието ти.
— Какво ще правиш тази вечер? Защо не се срещнем?
Лори се вгледа в бледите му очи. Притесняваше я, че не беше откровена с него докрай, но не можеше да се застави да му каже, че е бременна и че ще вечеря с Джак, защото тя и Джак са заченали дете. Не можеше да му каже не защото мислеше, че няма да е в състояние да го приеме, а главно поради собственото й чувство за интимност, затова че докато не го кажеше на Джак, не биваше да го споделя с никого, та бил той и човек като Роджър.
— Защо да не хапнем по-рано? — настоя той. — Няма да говорим за болести, ако не искаш. Дотогава можем да съм се добрал до базата данни на личния състав в „Свети Франциск“. Кой знае, току виж съм се докопал до нещо, макар да е петък.
— Роджър, след всичко, което ми се случи, имам нужда от някакво пространство, поне за няколко дена. Това е подкрепата, от която се нуждая в момента. В състояние ли си да го приемеш?
— Да, но не ми харесва.
— Оценявам разбирането ти. Благодаря ти. — Лори отново се изправи, същото направи и Роджър.
— Разрешаваш ли поне да ти се обадя?
— Да, макар да не съм сигурна, че ще ми се говори. Може би ще е по-добре аз да ти звънна.
Роджър кимна. Настъпи кратка, смутена тишина, преди той да се протегна и да я прегърне. Тя му отвърна с измъчена усмивка и понечи да тръгне.
— Само още един въпрос. — Роджър застана между нея и вратата. — Има ли нещо общо този „труден момент“, както го описваш, с факта, че все още съм женен?
— За да съм честна — съвсем малко — призна Лори.
— Да знаеш само колко съжалявам, че не ти казах. Трябваше да го направя по-рано, но в началото ми се струваше твърде самонадеяно да си мисля, че те е грижа. Искам да кажа, че мен самият не ме интересуваше, нямаше никакво значение. След това, когато се запознахме и се влюбих, когато знаех, че за теб ще има значение, вече ми беше неудобно, че не съм ти казал.
— Благодаря ти за извинението, както и за обяснението. Сигурна съм, че това ще ни помогне да оставим цялата ситуация зад гърба си.
— На това се надявам. — Той стисна нежно раменете й, след което отвори вратата на офиса си. — Пак ще говорим.
Тя кимна.
Роджър я гледаше как се движи между бюрата, как после тръгва по дългия коридор. Гледа я чак докато се изгуби от поглед, след което затвори вратата. Във въздуха още се носеше парфюма й. Искаше му се да вярва, че не е оплескал отношенията им като не е бил откровен с нея, макар да продължаваше да таи неща, които тя имаше право да знае, ако връзката им се развиваше. Противно на онова, което беше предполагал, съществуваха неразрешими аспекти в отношенията със съпругата му, включително неполучената взаимност, което не бе имал куража да признае пред Лори, макар тя да събра смелост да му каже, че съществува нещо подобно в отношенията с бившето й гадже Джак.
Най-голямата му тайна, която криеше от всички, включително от настоящите си работодатели беше, че е бил наркозависим. Докато беше в Тайланд, бе привикнал към хероина. Бе започнал съвсем невинно, като
