— Тук открихме двете гилзи, което ни кара да смятаме, че убиецът е бил на двайсет крачки зад жертвата по време на стрелбата.
Лу кимна.
— А тук — продължи инспекторът, посочвайки към старата маса за аутопсии, — е станало разчленяването.
— Обикновена зала за аутопсии — направи коментар Лу. — Било е удобно за убиеца.
— Може да се каже. — Той посочи към шкафа. — Дори е имал достъп до подходящи инструменти. Установихме кои ножове и триони са били използвани.
— Добра работа — похвали го Лу. — А сега нека видим мястото, където е бил намерен трупът.
— Няма проблеми. — Фил тръгна обратно към залата. Излязоха през единична врата в къс коридор и отминаха малък, задръстен с вещи офис. В края на коридора стоеше дебела дървена врата, която се отвори със силно изщракване. От вътрешността излезе студена мъгла от формалдехид на талази и легна бавно върху пода.
Лори и Джак знаеха какво трябва да представлява помещението вътре. Беше охладител, в който държаха труповете, преди да ги подложат на аутопсия.
— Жертвата е намерена в количка в дъното, покрита с чаршаф — каза Фил и посочи централната пътека — Оттук не се вижда добре. Искате ли да влезем навътре?
— Мисля, че ще се откажа. Това място ме кара да настръхвам — пое си дъх Лу.
— Изненадан съм, че тялото е било намерено толкова бързо — каза Джак. — Останалите изглеждат така сякаш висят тук от години.
Лори извъртя очи. Винаги се изненадваше от способността на Джак да се шегува с всичко.
— Убиецът не е искал тялото да бъде намерено или идентифицирано — добави тя.
— Предлагам да се качим в офиса на д-р Русо — обади се Лу.
Понеже беше събота, административният етаж бе почти пуст. Един униформен полицай, който четеше вестник, скочи при появата им. Зад него бе затворената врата на офиса на Роджър, с опъната пред нея жълта полицейска лента.
— Надявам се, че вътре не е влизал никой — обърна се Лу към униформения.
— Не и след като се обадихте сутринта, лейтенант.
Лу Солдано кимна и отмести лентата, но преди да е успял да отвори, някой го извика по име. Той се обърна и видя висок, строен мъж с вид на кинозвезда, който крачеше към него с простряна ръка. Песъчливо-русата му коса проблясваше в златно, лицето му бе загоряло, което караше сините му очи да изглеждат още по-сини. Имаше вид на човек, който сякаш току-що се е върнал от Карибите. Лу се стегна.
— Аз съм Чарлз Кели — каза мъжът и стисна силно ръката на лейтенанта — и съм президент на „Манхатън Дженерал“.
Лу се беше опитал да се свърже с него предишния ден, но му беше отказано, сякаш тази среща бе под достойнството на президента.
— Съжалявам, че не успях вчера да ви приема — продължи той. — Беше ужасен ден.
Лу кимна. Забеляза, че Чарлз хвърля погледи към Лори и Джак и побърза да му ги представи.
— Боя се, че познавам д-р Степълтън — произнесе сковано президентът.
— Добра памет — кимна Джак. — Беше преди поне осем години, когато бяхте загазили с онези опасни микроби и аз ви помогнах.
Мъжът премести очи върху Лу.
— Какво правят те тук? — Гласът му не беше особено радушен.
— Помагат ми в разследването.
Той кимна сякаш обмисляше обяснението му.
— В понеделник ще уведомя д-р Бингъм, че са били тук. Както и да е, просто исках да ви се представя, лейтенант, и да ви уверя, че съм готов да ви помогна с всичко възможно.
— Благодаря — каза Лу. — Мисля, че в момента се справяме добре.
— Има нещо, което бих искал да ви питам.
— Окей, давайте.
— С тези две убийства в рамките на толкова малко време ми се иска да ви помоля да бъдете колкото се може по-дискретен, особено за жестоките подробности, разкрити днес. Освен това бих искал да ви помоля почтително цялата информация, която ще бъде публикувана, да мине през нашия отдел „Връзки с обществеността“. Трябва да мислим за институцията и да ограничим всякакви допълнителни щети.
— Боя се, че някаква част от зловещите факти вече е стигнала до медиите — призна лейтенантът. — Нямам представа как е изтекла, но бях принуден да дам малка пресконференция. Мога да ви уверя, че не съм споменавал никакви подробности. В подобно разследване това не е желателно.
— Точно това мисля и аз — каза Чарлз, — макар и по различни причини. Във всички случаи оценяваме помощта, която можете да ни окажете при тези трудни обстоятелства. Желая ви късмет в работата!
— Благодаря, сър — кимна Лу.
Президентът на болницата се завъртя и се насочи към офиса си.
— Ама че задник! — поклати глава Джак.
— Бас ловя, че е завършил Харвард — процеди злобно лейтенантът.
— Стига — прекъсна ги Лори, — трябва да се връщам в Патологическия.
Лу отвори вратата и тримата влязоха в офиса на Роджър.
Докато Лори се колебаеше на прага, двамата мъже се отправиха директно към бюрото. Тя обходи с очи стаята. Беше неестествено да е тук, а Роджър да го няма. Беше се запознала с него само преди пет седмици и знаеше дълбоко в себе си, че не го познава достатъчно, но го харесваше и може би дори го обичаше. Бе усетила интуитивно, че е добър човек и я бе подкрепил, когато се нуждаеше от това. В известен смисъл можеше дори да се окаже, че донякъде се е възползвала от него, което я накара да изпита вина.
— Лори, влизай! — извика й Лу.
Тя прекрачваше прага, когато клетъчният й телефон иззвъня. Беше операторът от Патологическия със съобщението, че има нов случай от полицейския арест. Тя го увери, че се връща след час. Смъртните случаи в ареста бяха всеизвестни, а това определено означаваше, че трябва да се заеме с тази аутопсия преди понеделник.
— Доста неща взехме — каза Лу, когато тя се присъедини към тях. — Тези листове може да се окажат най-важното. Някои от имената са отбелязани дори със звездички. — Той подаде листовете на Джак, който им хвърли по един поглед, преди да й ги подаде. Тук бяха и данните за д-р Хосе Кабрео и д-р Мотилал Наджах.
— Времето, когато се е преместил в „Дженерал“ и фактът, че предпочита да работят нощна смяна говорят достатъчно красноречиво — промърмори Лори.
— Чудя се защо заповедта за ареста му не е тук — попита Лу. — Това е важно за човек, който има достъп до контролирани субстанции.
Лори вдигна рамене.
— Ето още един списък, който Русо е отбелязал със звездичка — каза Лу. — Хора, които са се преместили от „Свети Франциск“ в „Манхатън Дженерал“ между средата на ноември и средата на януари.
Списъкът се състоеше от седем имена и отделенията в болницата, в които работят.
— Всички тези хора са имали лесен достъп до пациентите, особено по време на нощната смяна.
Лейтенантът кимна.
— Други осем лекари, уволнени от „Дженерал“ през последните шест месеца. Мога да си представя, че измежду тях има някой умопобъркан, на когото би му се искало да си го върне на „АмериКеър“.
— Звучи логично — съгласи се Джак. — Може би трябва да добавите и моето име към този списък.
— Трябва ми цял екип, за да се справи с всичко това — каза Лу. — Ако Наджах не е нашият човек, ще се наложи да разпитаме останалите. Хм. Какво е това? — Той вдигна един диск.
— Да го проверим — каза Лори. — Тя го взе и включи компютъра на Роджър, написа бързо паролата му, което накара Джак да вдигне изненадано вежди. Забеляза реакцията му, но я игнорира.
Сиди-то съдържаше дигиталните болнични сведения за всичките случаи от серията й, включително и за
