— Проверих дали случаите в Куинс са аналогични на тези в „Дженерал“. И се оказа, че са аналогични. Открих и друго любопитно нещо. Чувал ли си за тест, наречен MASNP? Предполагам, че е съкращение, но не съм го чувала.
— Нито пък аз — каза Джак. — Къде си го видяла?
— Върху стандартизираните предоперативни предписания в картоните на всички случаи — каза Лори. Взе един картон от купчината и му го подаде. — Има го във всичките. Предполагам, че е част от рутинна практика на „АмериКеър“, най-малкото в тези две болници.
— Интересно — промърмори Джак и поклати глава. — Провери ли в какви единици се записват резултатите?
— Опитах, но не открих никакви резултати.
— В нито един картон?
— В нито един!
— Ами, мисля, че можем да изясним това в понеделник, ще помолим някой от съдебните следователи да погледне.
— Добро хрумване. — Лори си го отбеляза върху друга бележка — Има и друго любопитно около тези жертви. Всички те, без изключение, са скорошни абонати на „АмериКеър“, присъединили са се в рамките на последната година.
— Звучи успокоително, особено като се има предвид, че и ние спадаме към тази категория.
Тя се засмя насила.
— Не се бях сетила.
— Планът се разраства толкова бързо, че мога да си представя какъв огромен процент представлява това.
— Така е, но продължава да ми се вижда странно.
— Нещо друго за отбелязване? — попита Джак.
— Има едно нещо… — Тя погледна разхвърляните по писалището картони и издърпа картона на Собчак, след което разтвори електрокардиограмата. — Тази диаграма кара ли някаква камбанка в теб да зазвъни? Записана е от реаниматорите в момента, когато са взели пациентката, непосредствено преди правата линия.
Джак се вгледа в завъртулките, твърде объркан, за да признае, че никога не е бил добър в разчитането на електрокардиограми дори и при по-спокойни обстоятелства. Отрано бе решил да стане офталмолог и не обръщаше особено внимание на неща, които нямаше да му трябват.
Завъртя глава и върна картона на Лори.
— Ако непременно трябва да кажа нещо — изглежда така, сякаш отвеждащата система на сърцето е отказала и това е очевидно от начина, по който е изписана графиката. Но не трябва мен да питаш, по-добре се консултирай с кардиолог.
— Точно това се каня да направя.
— Какво става със списъците на Роджър? — попита той. — Остана ли ти време да ги прегледаш?
— Още не. Трябваше да направя една аутопсия, тук съм от не повече от час, час и половина. Първо ще приключа с картоните, мисля, че те най-много ще ни помогнат. Там трябва да е скрито разковничето.
— Не мислиш ли, че може да е случайно?
— Не. Има нещо, което свързва тези пациенти, освен онова, което вече знаем.
— Не съм сигурен. Просто жертвите са се оказали на погрешното място в погрешното време.
— Открихте ли нещо за Наджах?
— И да и не — каза Джак. — Арестували са го, но не иска да сътрудничи. Възмущава се, че е дискриминиран и е жертва на расова основа. Откараха го в ареста, но той не иска да говори. Настоява да изчака адвоката си, който утре щял да се върне от Флорида.
— А оръжието?
— Изпратиха го за балистична експертиза. Ще трябва да почакаме за резултатите. Но съм сигурен, че междувременно той ще бъде освободен под гаранция.
— Какво мисли Лу, дали той е нашият човек?
— Оптимист е, особено като се има предвид поведението му. Лу казва, че ако човек е невинен, се старае да сътрудничи. Разбира се, Лу се е съсредоточил единствено върху това кой е застрелял медицинската сестра и Русо. Не мисли за твоята серия.
— А ти?
— Както казах, допада ми идеята ти, че е анестезиолог. Като се има предвид опита му, може да е ликвидирал тези пациенти по начин, който ни е трудно да разберем. Колкото до предположението, че той е стрелял по сестрата и Русо, то е добавъчно, тъй като се основава на информацията ни, че притежава деветмилиметров пистолет. Проблемът е, че такива оръжия — с лопата да ги ринеш.
— Не мислиш ли, че този, който е убил пациентите е убил също сестрата и Русо?
— Не съм убеден.
— А аз съм — каза тя. — Логично е. Сестрата вероятно е забелязала нещо подозрително. Смъртта й настъпва на сутринта след добавянето на още два случая към серията ми. Колкото до Роджър, отишъл е специално в болницата за да разговаря с хора които смята, че могат да бъдат потенциални заподозрени. Може да са се скарали с Наджах. Може дори да го е видял в стаята на Пруит.
— Възможно е — кимна Джак.
— Радвам се, че са арестували Наджах. Ако е той, два пъти ще помисли, преди да направи нещо, като знае, че Лу му диша във врата, което на свой ред означава, че тази нощ ще спя малко по-добре. А междувременно ще прегледам списъците на Роджър внимателно.
Джак кимна одобрително няколко пъти. След малко каза:
— Знам, че е встрани от темата, но дали можем да започнем оттам, където бяхме спрели последната нощ?
Лори го погледна изучаващо. Беше забелязала, че типичното му подигравателно изражение беше изчезнало сега, когато разговорът преминаваше на лични теми. В душата й се надигна вълна от смесени чувства — безсилие и раздразнение. Всичко това, което ставаше — от вината за смъртта на Роджър до болката ниско в корема, я караше да избягва повече разочарования.
— Какъв е проблемът? — попита той, след като тя не отговори. Интерпретирайки погрешно колебанието й, той вдигна вежди въпросително и презрително добави: — Да не би все още да не му е дошло времето или мястото?
— Правилно си го схванал! — избърбори тя, опитвайки се да не губи самообладание. — Градската морга не е най-подходящото място да се дискутира създаването на семейство. А и за да съм честна с теб, изведнъж осъзнах, че съм приключила разговорите по въпроса. Фактите са пределно прости. Казах ти как се чувствам, казах ти, че съм бременна. Това което не знам е как се чувстваш ти и дали си в състояние да изоставиш ролята си на погълнат единствено от себе си човек. Ако това искаш да ми кажеш, давай! Кажи ми го! Уморих се да го обсъждаме, уморих се да чакам да стигне до съзнанието ти.
— Виждам, че това наистина не е времето и мястото за такъв разговор — раздразнено каза той и се изправи. — Мисля да изчакам по-благоприятно стечение на обстоятелствата.
— Прави каквото искаш! — сопна му се Лори.
— Знаеш къде можеш да ме намериш — каза той, преди вратата да се хлопне след него.
Тя се обърна към бюрото си, отпусна глава в ръце и въздъхна. За миг се поколеба дали да не изтича след Джак, но дори и да го направеше, не знаеше какво да му каже. Беше очевидно, че той не се канеше да й каже това, което й се искаше да чуе. В същото време се запита дали не беше прекалено настоятелна още повече, че не му бе казала за последните симптоми и страха да го признае дори пред себе си: страхът да не пометне, което би променило всичко за пореден път.
Беше малко след четири следобед, когато Дейвид Розенкранц зави и спря колата си на паркинга пред малкия търговски център, където се намираше офисът на Робърт Хоторн. В миналото сградата бе функционирала като склад, но като голяма част от възстановения Сейнт Луис, бе събудена за нов живот. На
