— Добре — усмихна се Райли.
— Един момент — каза Лори. — Има нещо, което исках да ви кажа. Напоследък си правих тест и съм позитивна за маркера за BRCA1.
— Преглеждали ли сте се при онколог?
— Още не.
— Ами, не мисля, че това ще се отрази на ситуацията в момента. Нека първо ви обясня как ще процедираме. Първо ще направим кулдоцентеза, за да разберем дали има кръв зад матката. Ще усетите щипане, но това е всичко.
— Разбирам — кимна Лори.
Процедурата премина бързо. Резултатът беше положителен.
— Това до голяма степен решава въпроса за операцията — каза Лора. — Най-много се безпокоя, че продължавате да кървите в коремната кухина. Трябва да спрем кръвоизлива. Освен това се налага да ви прелеем известно количество кръв. Разбирате ли всичко, което ви казвам?
— Разбирам.
— Съжалявам, че трябва да преживеете подобно нещо. Искам да ви уверя, че вината не е ваша. Извънматочната бременност се среща много по-често, отколкото хората предполагат.
— Има нещо в миналото ми, което може би е допринесло. В колежа имах възпаление на таза, което е свързано с поставянето на спирала.
— Може да е допринесло, а може и да не е — каза Лора. — Междувременно искате ли да телефонирате на някога?
— Вече се обадих на човека, който бих искала да е тук.
— Добре, отивам в хирургията, за да видя дали всичко е готово. Ще се върна след малко.
— Благодаря ви отново. И съжалявам, че ви провалих съботната вечер.
— За какво говорите? Важното е да ви оправим.
Лори остана сама. Усети любопитство, сякаш целият епизод се отнасяше до някой друг. Можеше да чуе предателските доказателства за драми, разиграващи се наблизо и да види хората, които бързаха да изпълнят различни спешни поръчения.
Почувства се щастлива, че има лекар като Лора Райли и беше благодарна на Сю, че й я е препоръчала. Убедена в професионализма, който тази жена излъчваше, Лори вече не изпитваше предишния страх от операция. Знаеше, че това се налага. Страхуваше се единствено да не стане поредната жертва на серийния убиец. Тя въздъхна и се опита да изгони тази мисъл от съзнанието си. Насочи мислите си към Джак и се запита да ли е получил вече съобщението й. Предполагаше, че може да й е сърдит и да не дойде. Ако беше така нямаше престава какво трябва да направи.
20.
Джак успя да изиграе Флаш — финт с глава, лъжливо движение за стрелба, пас, светкавично завъртане и за миг Флаш изгуби представа за местоположението му. Докато Флаш се осъзнае, Джак вече бе успял да се промъкне под коша. Уорън бе видял движението с крайчеца на окото си и изстреля перфектен пас към чакащите му ръце. Джак се завъртя и излетя в подскок да пусне топката отгоре и да спечели изравнителната точка. За съжаление, не това се получи. Поради някаква необяснима неточност от страна на Джак топката не отскочи от таблото и не мина през коша, както бе възнамерявал. Вместо това тя се заклещи между ринга и таблото и остана там.
Играта спря. Тотално смутен, че е пропуснал такъв лесен изстрел, Джак подскочи, за да освободи топката. След това, за допълнително унижение, един играч от противниковия отбор я сграбчи, напусна наказателното поле и отстреля един дълъг пас към Флаш, който се възползва от предимството, че Джак е под коша и не го пази. Джак можеше само да изгледа безсилно как Флаш се носи към отсрещния край и стреля — за разлика от самия него — право в техния кош. Мачът свърши. Отборът на Флаш спечели.
Джак се измъкна от игрището, искаше му се да изчезне. Заобиколи няколко локви покрай линията и опрял гръб в металната ограда, се отпусна и седна на едно сухо местенце. Уорън се мотаеше наоколо с ръце на хълбоците и насмешлива усмивка върху лицето. Беше с петнайсет години по-млад от Джак и с тяло, на което можеше да завиди всеки модел на мъжко бельо. Като най-добър играч в квартала и желан съотборник, той мразеше да губи и не само защото това означаваше да остане една или две игри извън игрището. За него това бе лична обида.
— Какви ги вършиш, по дяволите? — не издържа той накрая. — Как можа да изпуснеш такава топка? Мислех, че си се оправил, но това определено е едно от най-жалките ти изпълнения.
— Съжалявам, човече — каза Джак. — Предполагам, че не съм бил съсредоточен.
Уорън се изсмя подигравателно, преди да се отпусне до Джак с щръкнали нагоре колене. Срещу тях се заформяше група от петима, готови да вземат Флаш и неговия отбор. Въпреки лошото време и фактът, че е събота през нощта, се беше събрала голяма тълпа.
Джак бе възстановил до известна степен формата си през последните няколко седмици, но този следобед натякванията на Лори и влизането й в ролята на жертва го бяха извадили от равновесие. Той можеше да й съчувства заради онова, с което се сблъскваше, но от негова гледна точка тя нямаше представа какво значи наистина да си жертва. И като връх на всичко продължаваше да се дразни на чувството му за хумор, което бе единствената му защита срещу грубата реалност, в която съдбата и „АмериКеър“ го бяха хвърлили. А най-лошото от всичко беше, че не искаше да слуша какво мисли той за нейната изненадваща бременност. След като го зашемети с новината, той очакваше да сподели с нея чувствата си, всичките „за“ и „против“. Беше започнал да възприема идеята за ново семейство като реална и дори осъзна, че не се плаши чак толкова, колкото си мислеше. До този следобед, когато тя отново го притисна за незабавни отговори.
— По дяволите! — въздъхна той, свали лентата от челото си и я хвърли на тротоара.
Уорън го изгледа въпросително.
— Човече, в лоша форма си! Нека да позная! Лори продължава да те действа.
— Представа нямаш — отвърна Джак. — Канеше се да му разкаже, когато чу далечно, глухо избипкване. Грабна раницата си, дръпна ципа и извади клетъчния си телефон, който обикновено не носеше на игрището, освен когато е дежурен на повикване. Но тази вечер след скарването с Лори го взе, в случай, че го потърси. Когато го отвори, видя че има съобщение от нея.
— От нея е — каза той с раздразнение. Нямаше представа какво да очаква, а на чудо не се надяваше, затова с нежелание реши да го изслуша. Още след първите думи се изправи. Долната му челюст увисна и той застина.
— Мили боже! Откарали са я с линейка в „Манхатън Дженерал“ за спешна операция.
Излязъл най-сетне от вцепенението, той се наведе да си вземе нещата и се разбърза.
— Трябва да я измъкна от там! — Той хукна към изхода.
— Спри! — извика Уорън подире му.
Но Джак нито спря, нито намали, знаейки колко сериозна може да е извънматочната бременност.
— Какво ще кажеш да те закарам дотам? — извика Уорън. — Возилото ми е на ъгъла.
— Фантастично!
— Иди и се преоблечи, аз ще те чакам тук.
Джак махна с ръка преди да спринтира през улицата. Вземаше по две стъпалата към апартамента си и в движение смени анцуга с дънки и риза. Бързаше да отиде в болницата, преди Лори да е влязла в операционната. Не му харесваше идеята да я оперират, а още по-малко — това да стане в „Манхатън Дженерал“.
Верен на думата си, Уорън го чакаше в черния си джип отвън. Джак скочи вътре и колата потегли със свирене на гуми.
— Сериозна ли е операцията? — попита Уорън.
— И още как! — отвърна Джак. Докато връзваше вратовръзката си, не спираше да се укорява, че е реагирал толкова емоционално на избухването й този следобед. Трябваше просто да я остави да се наприказва без да я подлага на опасност, но беше изгубил контрол.
— Сериозно ли е? — попита за втори път Уорън.
