очаквахме, но всичко е наред.
— Слава богу — въздъхна Джак. — Какъв беше проблемът?
— Продължително кървене. Загубила е много кръв, а съсирването й не ни харесваше. Сега е в отделението за възстановяване, където исках да остане, така че да можем да наблюдаваме статуса на съсирване, както и кръвното налягане.
— Планът звучи добре.
— Виждам, че сте облекли престилка.
— Надявах се да размислите и да ми позволите да наблюдавам.
— Съжалявам — усмихна се Лора. — Знам от Лори, че връзката ви не е само професионална. При раждане бих се радвала бащата да присъства, но не и при операция като тази.
— Не е нужно да се извинявате — каза Джак. — Тя е добре и това е най-важното.
— Всъщност, добре е, че сте с престилка. Получих разрешение да влезете за кратко посещение, знаейки, че ще одобрите идеята.
— Наистина бих искал да вляза — призна той. — Но, кажете, наистина ли беше извънматочна бременност?
— Да. В стеснението на фалопиевата тръба, съвсем близо до утробната стена, заради което може да е бил кръвоизливът. Самата фалопиева тръба беше видимо абнормална и се наложи да я отстраним заедно с десния яйчник. Хубавото е, че левият яйчник и тръба изглеждат напълно нормални, така че способността й за забременяване няма да бъде съществено повлияна.
— Ще се радва да го чуе — каза Джак. Сега когато вече знаеше, че Лори е на път да се оправи, можеше да си позволи да мисли за загубата изненадан от собствената си емоция. Беше натъжен, макар да мислеше, че ще изпита облекчение, както самата Лори бе допуснала. Само преди няколко дни вярваше, че ще има дете, а сега всичко бе свършило.
Като махна с ръка да я последва Лора го въведе в канцеларията на операционната. На голямото писалище седяха няколко жени, наведени над листове. На отсрещната стена стоеше таблото с графика. Отляво се виждаха няколко операционни зали. Най-отгоре на таблото, оформено в колонки, бе оставено място за имената на пациентите, анестезиолога, хирурга, операционната сестра и назначената процедура. Джак видя, че предстоят осем случая. Забеляза зачертано името на Лори.
Отделението за възстановяване се намираше непосредствено зад писалището. Представляваше голяма бяла стая с шестнайсет легла — по осем от двете страни. Всяко бе снабдено с внушително количество анестетично оборудване, включително с редица монитори за следене на кръвното налягане и пулса проводници за ЕКГ и апарат за насищане на кръвта с кислород. Само четири от леглата бяха заети. Изглежда всичките пациенти спяха, независимо от ярката светлина и впечатлението за прекомерно движение. Към всеки пациент имаше назначена медицинска сестра, която периодически проверяваше всичко — жизнени показатели, количество отделена урина, респираторен статус, телесна температура — и записваше всичко в картона, прикрепен към съответното легло. Измежду останалите дейности, сестрите трябваше да регулират количеството подавани течности или лекарства. Една сестра с накъдрена руса коса и яко телосложение седеше зад централното бюро. Излъчваше натрапчиво полицейско чувство за контрол. Лора представи Джак. Сестрата се казваше Теа Папарис.
— Предполагам знаете, че можете да останете вътре само няколко минути — каза Теа. Гласът й беше толкова заповеднически, колкото и физическото й присъствие.
— Оценявам, че изобщо ме допускате да вляза — демонстрира той нехарактерен за него респект пред правилата. При по-нормални обстоятелства би пренебрегнал тези бюрократични изисквания, но сега, когато до голяма степен здравето на Лори зависеше от неговото поведение, се опитваше да бъде благоразумен.
— Имате чудесна съпруга, докторе — усмихна се Теа. Тя е истинска вълшебница, независимо от въздействието на упойката. — За секунда вниманието й се насочи към монитора върху бюрото. Един от пациентите бе получил учестен пулс с компенсаторно прекъсване. Джак използва възможността да погледне Лора, която се бе изчервила виновно, което означаваше, че е излъгала за семейния статус на Джак, за да го допуснат в отделението.
Теа върна вниманието си отново към тях.
— Та какво ви говорех? А, да! Съпругата ви е изключително мила. Повечето от хората, с които се срещаме тук, съвсем не са такива, голяма част не искат да ни сътрудничат и са дори доста войнствени. Но не и съпругата ви. Тя наистина е страхотна.
— Благодаря — кимна Джак. — Оценявам вниманието, което й отделяте.
— Това ни е работата — усмихна се жената.
Лора махна на Джак да я последва и двамата се насочиха към най-отдалеченото легло до стената. Един от медицинските помощници с впечатляваща татуировка на морска сирена върху левия бицепс нагласяше системата на Лори. Продължаваха да й преливат кръв.
— Как е тя, Пит? — попита Лора и погледна към таблото, преди да застане до леглото.
— Спокойна и гладка като коприна — усмихна се мъжът. — Кръвното налягане и пулсът са стабилни.
— Отлично — кимна Лора. Тя сложи ръка върху челото на Лори и я извика по име.
Лори бавно вдигна клепачи и челото й се набръчка от усилието да задържи очите си отворени. Погледна към лекарката, после към Джак и се усмихна спокойно, протягайки ръка към него.
— Спомняш ли си, че ме помоли да ти кажа, когато операцията мине? — попита Лора.
— Всъщност, не — призна Лори, без да откъсва очи от Джак.
— Е, така беше. В момента си добре. Кръвоизливът е спрян. Бих ти препоръчала да не се тревожиш, но виждам, че си спокойна.
Лори бавно обърна глава към нея.
— Благодаря за всичко, което направихте и съжалявам, че провалих съботната ви нощ.
— Не се тревожи.
— Още ли съм в постанестезиологичното?
— Да.
— И ще прекарам нощта тук?
— Със сигурност. Помолих да те оставят тук и да те наблюдават, докато дойда. Интензивното беше пълно, но така е май дори по-добре. Надявам се, че нямаш нищо против. Щеше да ти е трудно да заспиш там, с цялата суетня наоколо. А сега — добави тя — ще ви оставя за малко двамата. С теб, Лори, ще се видим сутринта в седем. Сигурна съм, че всичко ще е наред и ще можем да те преместим на етажа на гинекологията. Знам, че са претоварени през нощта, но утре ще го уредим. Окей?
Лора махна с ръка, усмихна се и излезе. Лори и Джак се спогледаха.
— Колко е часът? — попита със слаб глас Лори.
— Около полунощ.
— Господи! Кога се изниза вечерта? Времето наистина лети, когато човек се забавлява.
Джак се усмихна.
— Добре е, че се шегуваш отново. Как се чувстваш?
— Страхотно. Знам, че звучи странно, но нямам никакви неприятни усещания. Най-лошото нещо е, че устата ми пресъхва. Но когато и това премине, ще мога да кажа, че съм добре закърпена. Беше глупаво от моя страна да допусна проблемът да излезе от контрол.
— Не мисля, че трябва да се самообвиняваш.
— Но е така Да не реагирам на симптомите, да изтласквам от съзнанието си всичко, което може да е потенциално неприятно, е черта от характера ми. Зарових глава в пясъка като щраус. Истинска дъщеря на майка си! Оказва се, че приличам на нея много повече, отколкото ми се иска да призная.
— Започваш да ме плашиш с подобни прозрения. Да не би да се дължат на упойката? — пошегува се Джак. — Какво са ти дали, някакъв серум на истината? Не ми отговаряй! Нека да говорим за нещо по-важно. Казаха ли ти, че си имала извънматочна бременност?
— Сигурна съм, че са ми го казали, но краткосрочната ми памет не е в най-добрата си форма.
— Когато научих, че вече си добре, изпитах странно чувство…
— Странното е, че го казваш — каза тя с лека усмивка — Бил си разстроен, че се е наложило да мина
