— Нека ви обясня тогава. Микроредиците са решетка от миниатюрни петънца от смесването на различни, но познати ДНК-поредици, обикновено прикрепени към повърхността на предметно стъкло. В случая говорим за много такива петънца. Хиляди петънца, които могат да ни дадат информация за състоянията на хиляди гени във всеки даден момент.
— Наистина ли? — възкликна Джак и почти веднага съжали. Знаеше, че е прозвучало глупаво.
— Но се съмнявам, че тестът, за който питате, се отнася за генна експресия.
— Съмнявате се?
— Да. Предполагам, че следващите букви — SNP — трябва да означават единичен нуклеотиден полиморфизъм, което — сигурен съм, че знаете — е точкова мутация в човешкия геном. Вероятно знаете също, че хиляди SNP сега са локализирани толкова точно върху целия човешки геном, че могат да бъдат свързани с специфични мутирали гени, които се предават от поколение в поколение. Свързаните по такъв начин SNP, се наричат маркери. Те са маркери за лошите, мутирали гени.
В съзнанието на Джак просветна някаква лампичка. Не следеше внимателно думите на Дейвид, но нямаше значение. С треперещи пръсти, той побърза да извади листа от картона на Собчак и да го покаже на лаборанта.
— Възможно ли е това да е резултат от MASNP? Мъжът се почеса по главата замислено.
— Положителен MEF2A — прочете той гласно. — Дали е възможно…? Хм. — Той отклони поглед и почука плешивината си с кокалчето на пръста си. След това отново се взря в буквите. — Да! Спомням си: MEF2A. Ако не греша, това е ген, който по някакъв начин се асоциира с коронарните артерии. Не знам точно каква е връзката, но помня, че ако някой получи мутиралата форма на гена, при него впоследствие се увеличава вероятността да развие някакво сърдечносъдово заболяване. Така че на отговора на въпроса ви: „положителен MEF2A“ може да е резултатът от MASNP-изследване, което означава, че според теста индивидът има специфичен SNP, който е знак за мутиралата форма на MEF2A-гена.
Джак внезапно се протегна и разтърси ръката на Дейвид.
— Ще се видим някой път! Благодаря ви! Струва ми се, че току-що разрешихте една мистерия.
— Каква мистерия? — попита мъжът, но Джак вече тичаше към вратата.
Беше влязъл в лабораторията откъм спешното и сега използва същия път, за да излезе. Предполагаше, че има и друг изход, който може би беше по-удобен, но нямаше време да разпитва.
Той излетя през двойната врата, разделяща отделението от чакалнята и почти се сблъска с някакъв човек в инвалидна количка, който очевидно идваше за манипулации. Извини се сконфузено без да спира, прекоси чакалнята и се озова навън. Дъждът се бе подновил, но той не му обърна внимание. Ако онова, което предполагаше бе истина, „АмериКеър“ бяха дори още по-аморални и продажни, отколкото си бе въобразявал. Добре, че Лори бе останала в отделението за наблюдение, а не в някоя болнична стая.
Стигайки до Първо авеню, той зави на юг. Присви очи, докато бягаше под дъжда и ситните капки връхлитаха лицето му, превръщаха се в струйки и се стичаха надолу. Вече се досещаше къде Лори може да се е натъкнала на „положителния MEF2A“ Просто трябваше да го намери. Помисли си дали да не отскочи за петнайсет минути до офиса й. Ако не успееше да го открие бързо, щеше да го остави за после и да отиде в „Манхатън Дженерал“. Дори онази Брунхилда да не го допуснеше отново при Лори, щеше да остане и да чака пред вратата.
Лори се събуди стресната. Фактът, че бе заспала независимо от тревогите си, я уплаши точно толкова, колкото и суматохата, която я бе разбудила. Бяха Джаз и Елизабет — двете бяха влетели в стаята, разговаряйки за друг пациент. Джаз мина от дясната й страна, а Елизабет завъртя краката на леглото и застана отляво.
Лори се изправи с усилие. По време на съня си се бе изкривила така, че раменете й опираха в предпазния парапет на леглото. Тя се вгледа в двете жени. Усещаше постоянна, макар и не силна болка в долната част на корема и сухота в устата. Горе, в отделението за наблюдение, й бяха дали парченца лед, но тук не си направиха този труд.
— Боже мой! — изненадано каза Джаз, когато я погледна. — Ако сме знаели, че ще заспиш, можехме да си спестим някои затруднения.
— Говорихте ли с лекаря ми? — попита Лори.
— Говорих с един от тях — отвърна сестрата. Безочливата усмивка отново цъфна на лицето й, сякаш изпитваше удоволствие да я дразни.
— Какво искате да кажете?
— Говорих с д-р Хосе Кабрео — каза Джаз. — Той беше тук, докато твоята д-р Райли без никакво съмнение спи сладък сън.
Лори усети, че пулсът й се ускорява. Спомни си, че и д-р Хосе Кабрео стоеше в списъците на Роджър. Всъщност бе прочела сведенията за него и бе научила както за проблемите в практиката му, така и за пристрастяването към лекарства. Не искаше да има нищо общо с анестезиолога.
— Той беше много разтревожен от действията ти — продължи Джаз. — Наблегна недвусмислено, че изследването за съсирване на кръвта, което са ти назначили, трябва да бъде направено. Освен това беше доста смутен от заплахите ти да махнеш системата си и да станеш от леглото.
— Не ме е грижа какво мисли д-р Кабрео — сопна се Лори. — Вие обещахте да се обадите на лекарката ми. Искам да разговарям с д-р Лора Райли.
— Поправка — каза Джаз и вдигна показалеца си. — Казах, че ще говоря с
— Държа на моя лекар! — изсъска Лори.
— Виждаш ли каква е кибритлия? — обърна се Джаз към Елизабет.
Другата сестра се усмихна и кимна.
Джаз отново върна очи върху Лори:
— Тъй като вече е почти четири сутринта, съвсем скоро желанието ти ще бъде изпълнено. Междувременно ние стриктно ще изпълним нарежданията на д-р Кабрео, които той бе достатъчно любезен да обсъжда с нас заради собствената ти сигурност. — Джаз кимна към Елизабет.
Лори се опита да оформи в изречение чувствата си към д-р Кабрео, когато двете сестри се наведоха рязко към нея, хванаха ръцете й и я приковаха към леглото. Шокирана от внезапното, неочаквано нападение, тя се опита да се освободи, но комбинацията от болката и силата на сестрите направи това невъзможно. Следващото нещо, което осъзна беше, че ръцете й са здраво привързани за леглото. Всичко стана толкова бързо, че направо бе смаяна.
— Така! Задачата е изпълнена! — каза Джаз, когато се изправи. — Сега можем да сме спокойни, че системата ще си стои на мястото и че тази твърдоглава пациентка няма да си тръгне.
— Това е насилие — избърбори Лори. Тя се дърпаше безрезултатно от белезниците, които тракаха по металния парапет на леглото. Белезниците я държаха здраво.
— Д-р Кабрео не смята така — отвърна Джаз с усмивка.
— Стресът от операцията дезориентира някои хора и те трябва да бъдат предпазени от самите себе си. Освен това той смята, че може да си малко разтревожена, за това ти предписа приятно силно и бързо действащо успокоително.
— При тези думи тя извади от джоба си спринцовка, която приготви веднага за инжекция. Свати предпазното капаче със зъби, вдигна спринцовката към светлината и я потупа внимателно с нокътя на показалеца си.
— Не искам никакво успокоително — изкрещя Лори и отново се опита да освободи ръцете си.
— Целта на успокоителното е да предотврати точно този тип отговори — спокойно произнесе Джаз. — Елизабет, ще подържиш ли госпожица Монтгомъри, докато й оказвам честта?
С не много различна усмивка от тази на колежката си, Елизабет хвана Лори за раменете и я притегли назад към себе си. Лори се опита да се извие, но това не бе възможно. Тя усети студения, напоен със спирт тампон върху горната част на ръката си, последван от убождане и кратка, остра болка. Джаз се
