такси…
Лори остави каничката на масата и се изправи.
— Ще използвам таксито ти до моргата, ако нямаш нищо против — обяви тя.
— Какво? — изненадано я погледна Джак. — Не ми казвай, че отиваш на работа, особено пък по това време! Ти дори не си на повикване!
— Искам да си поговоря с нощния санитар и охраната — отвърна Лори и излезе в антрето, където бяха окачени палтата им.
— Но за какво? — продължаваше да недоумява Джак.
— Искам да разбера как изчезна тялото на Франкони — отвърна младата жена и му подаде пилотското яке. — Вече разговарях с вечерния екип, изчаках ги да се появат на работа…
— И какво научи?
— Нищо особено. Трупът е бил докаран някъде около девет без четвърт, придружен от полиция и репортери. Било е истински цирк. Предполагам, че именно по тази причина не са го снимали на рентгена. Идентификацията е била извършена от майка му, сцената е била безкрайно емоционална. Към единадесет без четвърт са го поставили в хладилна камера 111. Очевидно е, че отвличането е било осъществено през нощната смяна — между единадесет и седем…
— Но защо си пъхаш носа във всичко това? — попита Джак. — Защо не оставиш администрацията да се оправя?
— Да речем, че проявявам личен интерес към случая — отвърна Лори, облече палтото си и взе ключовете.
Джак извъртя очи и излезе в антрето.
— Ще си имаш неприятности, Лори! — загрижено рече той. — Помни ми думата!
Лори излезе на площадката, натисна бутона за повикване на асансьора и отправи втренчен поглед към госпожа Енглър, която отново надничаше през открехнатата врата на дома си.
— Тази жена ще ме подлуди! — промърмори вече в кабината тя.
— Не слушаш какво ти говоря! — погледна я обидено Джак.
— Слушам, но няма да се откажа. Убедена съм, че има връзка между тази афера и спречкването ми с предшественика на Франкони. Тези гангстери очевидно си въобразяват, че могат да правят каквото им скимне. И че законите не важат за тях. Помниш ли Поли Черино, за когото Лу спомена сутринта? Той е убил няколко души, само защото не е имал търпение да си изчака реда за трансплантация на роговица! По това можеш да съдиш за морала им. Аз обаче няма да се примиря с това! Не може да идват в моргата и да прибират трупа на човека, когото току-що са убили!
Излязоха на Деветнадесета улица и поеха надолу към Първо авеню. Лори вдигна яката на палтото си. Температурата беше ниска, откъм Ийст Ривър духаше доста студен вятър.
— Какво те кара да мислиш, че зад тази кражба стоят гангстерите? — попита Джак.
— Не е нужно да си ракетен специалист, за да се досетиш — промърмори Лори и вдигна ръка пред едно такси, което профуча покрай тях, без да намалява ход. — Франкони сключи сделка с обвинението и щеше да даде показания срещу фамилията Вакаро, чиито босове явно са изпаднали в ужас. Позната история…
— Добре, убили са го — кимна Джак. — Но защо ще отмъкват трупа?
— Нямам претенции да мисля като гангстер — сви рамене Лори. — Признавам, че нямам представа за какво им е притрябвал трупа. Може би, за да го лишат от достойно погребение, а може би от страх, че аутопсията ще открие улики за убиеца. Не знам и в крайна сметка това не ме интересува…
— А може би трябва да те интересува — подхвърли Джак. — Мисля, че в момента, в който интересът ти към случая стане достояние на фамилията, положението ти ще стане опасно…
— Възможно е — отново сви рамене Лори. — Имам навика да се набутвам между шамарите. Предполагам, че го правя, защото работата е най-важното нещо в живота ми, поне за момента…
— Ето едно свободно такси — рече Джак и по този начин си спести коментара на откровението й. Може би инстинктивно почувства, че тази тема ще го въвлече в по-интимен разговор.
Пътуването до пресечката на Първо авеню и Тридесета улица беше кратко. Лори слезе и изненадано се обърна към Джак, който стори същото.
— Не е нужно да идваш — рече тя.
— Знам, но ще дойда — отвърна той. — Ако още не си забелязала, твоето поведение ме тревожи… — След тези думи се наведе над прозорчето и плати на шофьора.
Тръгнаха между паркираните катафалки и Лори отново настоя да действа сама. В моргата проникнаха през входа откъм Тридесета улица.
— Нали каза, че умираш за възглавницата си?
— Възглавницата ще почака — тръсна глава Джак. — Мисля, че няма да мръдна на крачка от теб, просто, защото си спомних как са те изкарали оттук в закован ковчег…
— Онова беше друго — отвърна Лори.
— Така ли? — иронично подхвърли Джак. — Нали пак ставаше въпрос за гангстери?
Лори прекрати протестите си, съзнавайки, че в думите му има истина.
Първият човек, когото видяха, беше нощният пазач Карл Новак, който седеше в остъклената си кабина. Любезен мъж с посивели коси и прекалено широка униформа, той играеше на компютъра и вдигна глава едва когато Джак и Лори се изправиха на прага.
— С какво мога да ви помогна? — попита Новак, после позна Лори и се извини. Лори го попита дали знае за изчезването на трупа.
— Разбира се — кимна Новак. — Шефът на охраната Робърт Харпър се обади у дома и беше бесен…
Лори бързо усети, че възрастния човек едва ли ще й каже нещо ново. С лека изненада изслуша становището му, според което нищо особено не беше станало. Тук трупове идват и си отиват всеки Божи ден от годината… Запитан дали се е отклонявал, Новак призна, че на два пъти е отскочил до тоалетната. Но и двата пъти се бавил съвсем малко, като преди това е уведомявал дежурния санитар Майк Пасано…
— А къде се храните? — попита Лори.
— Тук — отвърна Новак и извади от чекмеджето си една пластмасова кутия с капак.
Лори благодари и се оттегли, следвана по петите от Джак.
— Нощем всичко изглежда различно — рече той, докато прекосяваха широкия коридор, който водеше към хладилните камери и залата за аутопсии.
— Без дневната суматоха е малко страшничко — призна Лори. В канцеларията седеше Майк Пасано, наведен над формулярите. Току-що бяха докарали някакъв труп на удавник, открит от катер на Бреговата охрана. Усетил присъствието им, Майк вдигна глава.
Беше младеж на двадесет и няколко години с вид на сицилианец и подчертан лонгайлъндски акцент, дребен и жилав, изпъкнали скули на лицето. Всичко у него беше тъмно — коса, очи, кожа. Макар да го срещаха из патологията всеки ден, нито Джак, нито Лори бяха работили с него.
— Хей, доктори — подвикна той. — За удавника ли сте дошли?
— Не — отвърна Джак.
— Проблем ли има?
— Няма проблем. Просто не е приятен като гледка.
— Искаме да си поговорим за снощи — подхвърли Лори.
— Какво за снощи?
Младата жена повтори въпроса, който беше задала на Карл. Младежът изведнъж почервеня, готов да избухне. Забелязал това, Джак я дръпна навън.
— Спокойно — промърмори той, когато се отдалечиха на безопасно разстояние.
— Но аз не съм ядосана — погледна го с недоумение тя. — Нито пък се държах предизвикателно…
— Съгласен съм — рече той. — Хич ме няма в дипломацията с колегиалните отношения, но това момче явно се впрегна от въпроса… Ако искаме да получим някаква информация от него, ще трябва да пипаме много внимателно…
— Може би си прав — кимна след секунда размисъл Лори. Върнаха се в канцеларията. Лори понечи да каже нещо, но Майк я изпревари:
— За ваше сведение мога да кажа, че доктор Уошингтън ме събуди по телефона рано сутринта, точно във връзка с тази история. Изчете ми едно конско за служебните задължения, макар че си бях свършил
