— Отпечатъци?
— Изтрити — поклати глава Лу. — Въпреки това момчетата от криминологията продължават да я изследват.
— Какво научихте от балистичната експертиза? — обади се Джак.
— Че пушката е собственост на някакъв вманиачен ловец от Минло Парк. И както можеше да се очаква, спряхме дотам. Оказа се, че предния ден къщата му е била разбита, а единствената липсваща вещ е именно тази пушка…
— И какво ще правите сега? — попита Лори.
— Продължаваме да разследваме уликите. Все още не сме разпитали всички информатори и се молим нещо отнякъде да изскочи. А вие, приятели? Имате ли идея как трупът е напуснал почтеното ви заведение?
— Още не, но съм се заела лично — мрачно го информира Лори.
— Кажи й да се откаже — примоли се Джак. — Това е работа на Бингъм и Уошингтън.
— Той е прав, Лори — рече Лу.
— И още как! — разтревожено промърмори Джак. — При последното й рандеву с мафията я изкараха оттук в закован ковчег, нали?
— Това няма нищо общо със сегашния случай — отсече Лори. Мисля, че трябва да открием какво е станало, просто заради авторитета на тази институция. Откровено казано, не вярвам, че Бингъм и Уошингтън ще си направят труда. Според тях колкото по-бързо се забрави инцидентът, толкова по-добре…
— Мога да ги разбера — поклати глава Лу. — На практика съм сигурен, че комисарят ще прекрати натискът си върху нас в момента, в който проклетите репортери изгубят интерес към случая…
— Аз ще разбера какво е станало! — упорито тръсна глава Тори. — Известна светлина върху инцидента в моргата несъмнено ще помогне и на моето разследване — въздъхна Лу. — Почти сигурен съм, че и тук са действали хората на Вакаро, но ни трябват доказателства…
— Достатъчно! — извика Джак и вдигна ръце. — Аз се махам оттук! Явно вие двамата не се вслушвате в гласа на разума!
Дръпна Вини и се насочи към вратата. Прекоси коридора и надникна в кабинета на Джанис.
— Нещо допълнително за удавника? — попита той. — Нещо, което не е отбелязано в протокола?
— Всичко е вътре — отговори асистентката. — Липсват единствено точните координати на мястото, където Бреговата охрана го е извадила. Оттам ми обясниха, че ще звъннат допълнително, тъй като не били сигурни дали информацията няма да се окаже поверителна. Но според мен това е без особено значение, тъй като едва ли някой ще хукне да търси главата и китките, нали?
— Права си — кимна Джак. — Но все пак ги потърси, информацията трябва да бъде включена в досието.
— Ще оставя бележка на Барт — кимна Джанис.
Барт Арнолд беше началник на отдела за криминологични разследвания.
— Благодаря — усмихна се Джак. — А сега си вдигай чуковете и иди да поспиш…
Както обикновено, тази жена работеше прекалено много, понякога часове след изтичане на смяната й.
— Чакай малко — спря го Джанис. — Току-що се сетих за още нещо, което не е отразено в рапорта: тялото е било извадено от водата абсолютно голо. Без никакви дрехи, дори бельо…
Джак замислено кимна с глава. Информацията беше любопитна. Защо убиецът би си направил труда да съблече трупа на жертвата? Отговорът дойде бързо: защото е искал да бъде сигурен, че самоличността на тази жертва няма да бъде установена. Поради същата причина е отрязал китките и главата. Махна с ръка на Джанис и пое към асансьора.
— Не ми казвай, че ще режем удавник! — гневно изфуча зад гърба му Вини.
— Като четеш спортната страница май наистина изключваш — обърна се да го погледне Джак. — Нима не чу за какво става въпрос? Поне десет минути говорихме единствено за удавника…
Влязоха в кабината и се спуснаха в приземието. Вини умишлено отбягваше погледа му.
— Нещо си вкиснат — отбеляза Джак. — Нима си толкова разстроен от изчезването на някакъв труп?
— Гледай си работата! — отряза го Вини.
Влязоха в залата за аутопсии. Вини отиде да донесе предпазните комбинезони и да подготви тялото за работа, а Джак прелисти папката за последен път. След това влезе в рентгеновото отделение и поиска снимките, направени на удавника непосредствено след пристигането му.
Навлече комбинезона, който на шега наричаха „лунен скафандър“, измъкна от контакта оставената за зареждане батерия за подаване на кислород и я включи. По принцип мразеше да работи със скафандър, но при разложен труп той беше най-доброто решение. В противен случай вонята щеше да го убие.
В този ранен час двамата с Вини бяха сами в залата. Помощникът му винаги се оплакваше от това, но Джак беше непреклонен. Често ставаше така, че той приключваше с първата си аутопсия за деня, когато колегите му започваха своите.
Първата му работа беше да прегледа рентгеновите снимки. Закрепи ги на осветителната рамка, щракна ключа и отстъпи крачка назад. Тялото беше снимано по дължина, без глава и китки изглеждаше доста странно — като някакво извънземно създание. В десния горен квадрант ясно личаха дупките, причинени от едри сачми. Джак остана с впечатление, че изстрелите са били повече от един. Сачмите бяха прекалено много… Под рентгена цветът на оловото беше синкаво сив, а на екрана — бял. Джак понечи да се прехвърли на фрагментираните снимки, но нещо в цвета на сачмите привлече вниманието му. Няколко от тях имаха странна назъбена форма, с нехарактерен цвят. Може би бяха проникнали през особена материя — част от облеклото на жертвата, която реагираше по странен начин на рентгеновите лъчи.
— Сцената ви чака, маестро — подвикна Вини, приключил с подготовката на аутопсията.
Джак обърна гръб на осветената рамка и пристъпи към масата. Трупът беше призрачно бял под ярката светлина на луминесцентните лампи. Беше доста закръглен и очевидно отдавна не беше ходил на почивка в Карибите.
— Ако използвам част от любимата ти терминология, бих казал, че тоя тип не е очаквал служебно повишение — подхвърли Вини.
Джак се усмихна. Черният хумор на Вини беше сигурен признак, че е възстановил душевното си равновесие и вече не се цупи заради инцидента с вестника.
Макар и измито от продължителния престой в солената вода, тялото изглеждаше зле. Многобройните дупки от сачми в горната част на корема съвсем не бяха единствените поражения по него. Освен липсващите китки и глава, по торса и бедрата се виждаха широки рани с назъбени краища.
— Рибите май са си направили банкет — отбеляза Джак.
— О, моля те! — сбърчи нос Вини.
Огнестрелните рани бяха причинили тежки увреждания на вътрешните органи. През дупките се виждаха червата и част от единия бъбрек. Джак повдигна едната ръка и огледа оголената кост.
— Трион — рече той.
— А какви са тези широки прорезни рани? — попита Вини. — Сякаш някой се е опитал да го нареже като коледна пуйка!
— Едва ли — поклати глава Джак. — Според мен го е блъснала лодка, а раните са причинени от витлото…
Започна външния оглед на трупа с изострено внимание. Беше наясно, че при толкова много травми лесно може да пропусне някое по-незабележимо нараняване. Работеше бавно и час по час спираше, за да направи някоя снимка. И търпението му беше възнаградено — в основата на шията, в непосредствена близост до ключицата, откри малка кръгла дупчица. Подобна дупчица имаше и в лявата страна на корема, малко под гръдния кош.
— Какво е това? — попита Вини.
— Не знам. Някакви прободни ранички…
— Колко изстрела е имало в корема, според теб?
— Трудно е да се каже — поклати глава Джак.
