и той изведнъж си помисли, че знае за какво става въпрос: ще му покажат годежни пръстени, защото Лу най-сетне се е решил да й направи предложение!
— Идваш ли? — настоя Лори.
— Късно е — смутолеви той. — Освен това трябва да взема душ…
— Хей, старче — появи се гласът на Лу. — Вдигай си задника и идвай! Изгаряме от нетърпение да видиш нещо!
— Добре — предаде се Джак. — Вземам един душ и след четиридесет минути съм при вас…
— Окей, старче, чакаме те.
Джак бавно остави слушалката.
— Старче ли? — озадачено промърмори той. Подобни епитети не бяха в стила на Лу, вероятно вече е на седмото небе…
— Не знам как да ти оправя настроението — отчаяно въздъхна Дарлийн. Беше си облякла чисто нова копринена нощничка, но Реймънд дори не я забелязваше. Лежеше на дивана с торбичка лед на челото и плътно стиснати клепачи.
— Сигурен ли си, че не искаш да хапнеш? — попита младата жена. Беше висока над метър и седемдесет и пет, с изрусена коса и щедри форми, точно два пъти по-млада от Реймънд със своите двадесет и шест години. Бяха се запознали в един уютен бар в Ийст Сайд, който носеше странното име „Зала за търгове“. Тогава Дарлийн се подвизаваше като фотомодел. Реймънд отмести леда и отвори очи.
— Не съм гладен, стомахът ми се е свил на топка — промърмори той. — Толкова ли е трудно да разбереш подобно нещо?
— Не знам защо си толкова разстроен — въздъхна Дарлийн. — Току-що онази докторка от Лос Анджелис телефонира, за да приеме офертата ти. А това означава, че скоро сред клиентите ни ще фигурират и филмови звезди. Би трябвало да празнуваме…
— Проблемът няма нищо общо с бизнеса — промърмори Реймънд и отново затвори очи. — Той си върви като по часовник. Но неприятностите съвсем не са за подценяване. Първо Франкони, а сега и тоя смахнат Кевин Маршал… — Умишлено премълча за задочния проблем със Синди Карлсън, за който не желаеше дори да мисли.
— Но защо все още се косиш за Франкони? — учуди се Дарлийн. — Този проблем отдавна е разрешен.
— Я по-добре иди да гледаш телевизия! — не успя да скрие раздразнението си Реймънд. — Остави ме да си страдам на спокойствие!
— Какво ще кажеш за препечена филийка със сирене? — отказа да се подчини Дарлийн.
— Остави ме на мира! — изкрещя Реймънд и се надигна до седнало положение. Продължаваше да притиска леда към зачервеното си лице, очите му бяха страдалчески изцъклени.
— Добре де, мога да позная кога съм нежелана — наду се Дарлийн и тръгна да излиза. В този момент телефонът иззвъня. — Аз ли да вдигна? — погледна към Реймънд тя.
Той кимна. Каза й да говори от кабинета, но да се оправя сама. Ако търсят него да каже, че не е тук и не знае кога ще се върне.
Дарлийн смени посоката и изчезна зад вратата на кабинета. Реймънд пусна една въздишка на облекчение и притисна торбичката с лед към челото си. Но само след секунда Дарлийн отново се появи.
— Не беше телефонът, а домофонът — обяви тя. — Някой си Франко Понти настоява да те види по важна работа. Казах му, че ще проверя дали си тук…
Реймънд отново се надигна. В първия момент не можа да се досети откъде му е познато това име. Но веднага след това си даде сметка, че така се казваше една от горилите, придружаваща Вини Доминик при вчерашната им среща.
— Какво решаваш? — попита Дарлийн.
— Ще говоря с него — преглътна Реймънд и вдигна деривата, който беше окачен на стената до дивана.
— Здрасти, док — рече Франко. — Щях да съм много разочарован, ако не беше вдигнал…
— Късно е, готвя се за лягане — сдържано отвърна Реймънд.
— Извинявам се, но двамата с Анджело Фачоло искахме да ти покажем нещо…
— Хайде да го отложим за утре — рече Реймънд. — Ще ви чакам между девет и десет сутринта.
— Спешно е, док — въздъхна Франко. — Хайде, не ни създавай затруднения. Вини Доминик много държи да се запознаеш веднага с качеството на услугата, която ти свършихме!
Реймънд направи безуспешен опит да измисли някакво оправдание. Главоболието му се усили.
— Ще ти отнеме само две минути — добави Франко.
— Страшно съм уморен — започна Реймънд. — Страхувам се, че…
— Спести си дъха, докторе! — смени тона Франко. — Предупреждавам те, че ако не слезеш веднага, горчиво ще съжаляваш! Ясно ли е?
— Добре — капитулира Реймънд. Даваше си ясна сметка, че Вини Доминик и неговите хора не хвърлят заплахите си на вятъра. — Слизам веднага… Стана, излезе в антрето и откачи палтото си от закачалката.
— Излизаш ли?! — смаяно го погледна Дарлийн.
— Нямам друг избор — кисело отвърна Реймънд. — Вероятно трябва да съм доволен, че не настояха те да се качат…
В асансьора направи опит да се успокои, но главоболието му беше прекалено силно за подобен род усилия. Неочаквани визити от тоя сорт превръщаха живота му в ад. Нямаше идея какво искат да му покажат, но предполагаше, че то има някаква връзка със Синди Карлсън.
— Добър вечер, док — поздрави го пред входа Франко. — Извинявай за безпокойството…
— Хайде да си спестим любезностите — изръмжа Реймънд, опитвайки се да демонстрира характер.
— Ще свършим за минутка — увери го Франко и махна с ръка към крадения форд, който беше паркиран редом с противопожарния кран. На багажника се беше облегнал Анджело с цигара в ръка. Реймънд последва Франко към колата, Анджело се изправи и отстъпи крачка назад.
— Искаме да хвърлиш един поглед в багажника — рече Франко и пъхна ключа в отвора на задния капак. — Ела поблизо, защото светлината е слаба…
Реймънд се напъха между задницата на форда и паркираната в съседство кола. Един кратък поглед към безжизнения труп в багажника му беше достатъчен. Стана му лошо, понечи да се отдръпне. В същия миг блесна фотографска светкавица. Франко затвори багажника и потърка ръце.
— Излезе ли снимката? — извърна се към Анджело той.
— Трябва да изчакаме малко — отвърна другият бандит. В ръцете си държеше фотоапарат за моментални снимки „Полароид“. Реймънд неволно простена, очите му пробягаха по пустата улица. Страхуваше се, че някой друг е видял трупа на момичето в колата.
— Изглежда добре — изръмжа Анджело и подаде влажната снимка на партньора си. Франко я пое така, че и Реймънд да може да я види.
— Чиста работа — доволно се ухили той.
Реймънд с мъка преглътна. Снимката беше достатъчно ясна. На нея беше запечатана шокираната му физиономия на фона на мъртвото момиче.
— Това беше всичко, док — рече Франко и прибра снимката в джоба си. — Обещах да не ти отнемаме от времето…
— Защо го направихте? — изграчи безпомощно Реймънд.
— Идеята беше на Вини — сви рамене бандитът. — Рече, че няма да е излишно да документираме услугите, които ти правим. Просто за всеки случай…
— За какъв случай?
— Казва ли ти някой? — разпери ръце Франко. Двамата бандити влязоха в колата и потеглиха. Реймънд остана на тротоара, докато фордът се изгуби от погледа му.
— Пресвети Боже! — простена той, обърна се и бавно тръгна към дома си. Решаването на всеки проблем му създаваше нови…
