Бързият душ се отрази благотворно на Джак. Реши да измине разстоянието до Лори с колелото главно защото този път младата жена пропусна да му забрани това. Но взе всички предпазни мерки да се държи по-далеч от Сентрал Парк. Миналогодишният инцидент там му беше обица на ухото, затова пое по добре осветеното платно на Сентрал Парк Уест и се насочи право към Кълъмбъс Съркъл.
Там сви надясно, пресече Петдесет и девета улица и излезе на Парк авеню. Просторните асфалтирани платна бяха пусти и той стигна до улицата на Лори буквално за нула време. Заключи велосипеда за близкия стълб с целия си арсенал от катинари и влезе във входа. Пред вратата на Лори се забави за миг, колкото да се успокои и да избере най-подходящата линия на поведение. Отвори му самата тя, на лицето й грееше усмивка. Хвърли се на врата му и го целуна, още преди той да успее да реагира. В свободната й ръка се поклащаше чаша с вино.
— Охо — отдръпна се миг по-късно тя и очите й пробягаха по разрошената му коса. — Забравих колоездачните ти мераци. Само не ми казвай, че си дошъл тук с проклетия велосипед!
Джак само сви рамене, на лицето му се появи виновна усмивка.
— Добре, че все пак си успял да стигнеш дотук — въздъхна Лори, дръпна ципа на коженото му яке и започна да го съблича.
От антрето се виждаше удобно настаненият върху дивана Лу, който се беше ухилил до уши. Лори го хвана за ръката и го поведе към хола.
— Какво искаш най-напред? — попита тя. — Изненадата или лапането?
— Дай да я видим тази изненада — промърмори Джак.
Лу скочи и включи телевизора, а Лори направи знак на Джак да заеме мястото му.
Смутено се подчини. Не видя никакъв пръстен, а и приведеният над видеото Лу не изглеждаше като човек, който току-що се е сгодил. Лори изчезна в кухнята и миг по-късно се появи с чаша вино за Джак.
— Не знам как се пуска това чудо — нетърпеливо промърмори Лу. — У дома само щерката се занимава с видеото…
Лори издърпа дистанционното от ръцете му, после го инструктира да включи телевизора. Джак отпи една глътка. Виното не беше много по-различно от това, което беше донесъл предната вечер.
Лори и Лу се настаниха от двете му страни на дивана. Джак ги огледа, поклати глава и попита:
— Къде ви е изненадата?
— Там — кратко отвърна Лори и махна с ръка към снежинките, които тичаха по екрана.
Объркан повече от всякога, Джак с недоумение гледаше логото на Си Ен Ен, последвано от образа на леко отегчен мъж, който напускаше някакъв ресторант в Манхатън. Беше заобиколен от цяла тълпа телохранители.
— Да включа ли звук? — попита Лори.
— Не е необходимо — поклати глава Лу.
Джак мълчаливо изгледа записа, а след това хвърли изпълнен с недоумение поглед към ухилените физиономии на двамата.
— Хей, какво става тук? — попита той. — Колко бутилки сте опукали?
— Разбра ли що за запис е това? — попита Лори.
— Бих казал, че онзи тип го застреляха — отвърна колебливо той.
— Името на „онзи тип“ е Карло Франкони — тържествено обяви Лори. — Нещо да ти направи впечатление?
— Напомня ми лентата, на която беше запечатано убийството на Ли Харви Осуалд — сви рамене Джак.
— Пусни му го пак — подхвърли Лу.
Джак изгледа кадрите за втори път. Вниманието му беше раздвоено между екрана и физиономиите на приятелите му. Те гледаха напрегнато.
— Е? — попита Лори, след като записът свърши.
— Не знам какво очаквахте да видя — призна с въздишка Джак.
— Ще ти пусна няколко кадъра на забавена скорост — рече Лори и хвана дистанционното. Картината замръзна в момента, в който Франкони се качваше в лимузината. Младата жена ловко я докара до мига на изстрелите, после стана и пристъпи към екрана: — Ето ти входящата рана — посочи с пръст тя, после прескочи един кадър и спря в момента на падането…
— Проклет да съм! — ахна Джак. — Май ще се окаже, че моят удавник е Карло Франкони!
Лори обърна гръб на телевизора, очите й блестяха.
— Точно така! — развълнувано рече тя. — Готова съм да заложа пет долара, че е именно той, въпреки че все още говорим за предположение… Но входящите рани на трупа съвпадат напълно!
— Приемам облога — ухили се Джак. — Но все пак искам да ти напомня, че това е сто пъти повече от досегашните ти залагания…
— Значи съм абсолютно сигурна! — кимна Лори.
— Много е бърза при асоциациите — призна с уважение Лу. — Направи връзката толкова лесно, че чак ми стана неудобно.
— Я стига! — блъсна го в рамото Лори. — Аз също се изчервих — засмя се Джак.
— А пък аз никога не мога да разбера кога говориш сериозно — погледна го с подозрение Лори, светкавично доловила ироничната нотка в гласа му.
— Това е най-добрата новина от седмици насам — призна вече сериозно той.
— Добре, с изненадите бяхме дотук — кимна Лори, изключи телевизора и добави: — А сега на масата!
По време на вечерята разговаряха главно за Франкони. Основният въпрос, на който търсеха отговор, беше кратък и ясен: защо на никого не е хрумнала идеята, че удавникът и Франкони са едно и също лице.
— Мен ме заблудиха раните от ловна пушка, които Франкони не можеше да има — тръсна глава Лори. — А и фактът, че обезглавеният труп е бил открит чак край Кони Айлънд. Ако го бяха извадили от Ийст Ривър, вероятно щях да си помисля други неща…
— И аз бях заблуден от същото — рече Джак. — А когато открих, че раните от пушката са били причинени след смъртта, съсредоточих цялото си внимание върху черния дроб. Между другото, Лу, случайно да знаеш дали Франкони се е подлагал на трансплантация на черен дроб?
— Не знам такова нещо — поклати глава полицаят. — Години наред беше болнав, но никога не съм се интересувал от какво. Не съм чувал за никакви трансплантации…
— Ако не му е присаден, черен дроб, значи удавникът няма нищо общо с него! — отсече Джак. — Въпреки липсата на категорично потвърждение от ДНК-тестовете, аз съм твърдо убеден, че удавникът е получил черен дроб от донор!
— С какво друго можете да докажете, че удавникът и Франкони са едно и също лице? — попита Лу.
— Чрез кръвна проба от майката — отвърна Лори. — У всеки от нас съществуват митохондриални ДНК, които наследяваме само от майка си. По тях веднага ще разберем дали удавникът е Франкони. Убедена съм, че майка му ще се съгласи, защото именно тя дойде да го идентифицира…
— Жалко, че при приемането на трупа са пропуснали да го вкарат в рентгена — въздъхна Джак. — Това щеше да ни свърши цялата работа…
— Вкарали са го! — възбудено извика Лори. — Току-що разбрах, че Марвин му е направил снимки!
— Тогава къде са те, по дяволите?
— Бингъм ги е взел. Трябва да са в кабинета му.
— Предлагам да направим кратка разходка до моргата! — надигна се Джак. — Искам веднага да изясня този въпрос!
— Кабинетът на Бингъм сигурно е заключен — възрази Лори.
— Е, в такъв случай ще прибегнем до някой по-творчески подход…
— Амин! — прекръсти с, е Лу. — Това може би ще се окаже пробивът, който ми трябва!
Приключиха с храната, почистиха кухнята (по изричното настояване на Джак и Лу), след което скочиха в първото свободно такси и потеглиха към моргата. Там проникнаха през товарната рампа и се насочиха право към канцеларията на дежурните.
— Господи! — изненада се Марвин, зърнал на прага си Лори и Джак. По това време на денонощието в
