трябвало да ви помогнат, но ако имате проблем веднага ми позвънете. А в случай, че ви трябва помощ на място, в самия Карсън Сити, потърсете Тод Арънсън. Той е началник отдел „Убийства“ в тамошната полиция, много свестен човек…
Няколко минути по-късно Лу получи връзка с канцеларията на Щатския секретар в Невада. Телефонистката го свърза с една изключително любезна служителка на име Бренда Уайтхол.
Лу обясни, че му е нужна информация за фирмата „Алфа Ейвиейшън“, регистрирана в Рино, Невада.
— Момент, ако обичате — рече жената и в слушалката долетя тихо потракване на компютърна клавиатура. — Аха, ето я… Изчакайте малко да намеря папката…
Лу вдигна крака върху бюрото и се облегна в стола си. Страшно много му се допуши, но успя да издържи на изкушението.
— Ето ме пак — прозвуча след малко гласът на Бренда Уайтхол на фона на шумолене на хартия. — Какво точно искате да знаете?
— А вие с какво разполагате? — отвърна с въпрос Лу.
— Със съдебната регистрация — отвърна жената, замълча за момент, после добави: — Дружество с ограничена отговорност с основен партньор „Алфа Мениджмънт“…
— Какво ще рече това на обикновен английски? — попита Лу. — Съжалявам, но нямам познания в областта на корпоративното право…
— Означава, че „Алфа мениджмънт“ е собственик на въпросното ООД — търпеливо отвърна жената.
— А разполагате ли с имена на живи хора?
— Естествено. Съдебната регистрация задължително включва имената и адресите на директорите, служителите и посредниците в дейността на съответното ООД.
— Това ми звучи малко по-окуражаващо — въздъхна Лу. — Ще ми ги продиктувате ли?
В слушалката отново прозвуча шумолене на хартия.
— В този случай разполагаме само с едно име и адрес — обади се след малко Бренда.
— Един човек носи всичките дини под мишницата си? — учуди се Лу.
— В този случай е така — отвърна жената. — Дайте ми името и адреса — рече Лу и придърпа лист хартия.
— Самюел Хартман от „Уийлър, Хартман, Готлиб и Сойър“. Адресът е Родио Драйв номер 8, Рино…
— Това ми прилича на юридическа кантора — отбеляза Лу.
— И действително е такава — отвърна Бренда. — Името ми е познато.
— Значи няма да стане нищо — въздъхна Лу. От опит знаеше, че юридическите кантори рядко предлагат някаква информация за своите операции.
— Много фирми в Невада се ръководят по тази начин — поясни Бренда. — Чакайте да видим дали има някакви допълнителни клаузи…
Този път паузата се проточи повече. Гласът на Бренда се появи в слушалката точно когато Лу вече бе решил да затвори и да поиска съдействието на Пол за проверка на Самюел Хартман.
— Открих някои промени — каза жената. — На първото общо събрание на „Алфа мениджмънт“ господин Хартман си е подал оставката като президент и отговорен секретар. На негово място е бил назначен Фредерик Рус.
— Отбелязан ли е адресът на господин Рус? — попита Лу.
— Да. Длъжността му е главен директор по финансовите въпроси на корпорация „ГенСис“ със седалище в Кембридж, Масачузетс. Адресът е площад Кендал, номер 150…
Лу записа новата информация, след което благодари на Бренда с цялата любезност, на която беше способен. Дори не можеше да си представи, че би получил подобно съдействие от канцеларията на щатския секретар в родния си Олбъни. Понечи да набере номера на Джак и да го информира за собственика на самолета, но телефонът рязко иззвъня под ръката му. Беше Марк Сървърт, готов със своята информация.
— Имаш късмет — обяви той. — Успях да хвана човека, който има връзки в Европейската централа за контрол на полетите. На всичкото отгоре се оказа, че работи точно това, от което се интересуваш — координира всички презокеански полети на летище Кенеди. Поддържа непрекъснато контакт с европейските си колеги и без проблеми получи отговор на запитването за полета на Н-69СУ, осъществен на 29 януари. Въпросното самолетче е кацнало в Лион след директен полет от Бата, Екваториална Гвинея…
— Господи, това пък къде е? — объркано попита Лу.
— А бе и аз не знам точно — въздъхна Марк. — Не разполагам с карта, но предполагам, че става въпрос за една страна в Западна Африка…
— Странно — промърмори Лу.
— Още по-странно е, че още в момента на кацането пилотът е поискал коридор за излитане за Титърборо, Ню Джърси. А това, доколкото съм запознат с нещата, означава само едно — той е кацнал и веднага е рулирал за излитане…
— Вероятно е заредил — подхвърли Лу.
— Положително — рече Марк. — Но в такъв случай би трябвало да представи полетен план с презареждане в Лион, вместо два отделни такива… Искам да кажа, че в Лион нещата биха могли да се проточат и да му се наложи да чака с часове. Това, което е направил е рисковано, явно е действал на късмет…
— Може би са променили плановете си в последния момент — рече Лу.
— Възможно е — съгласи се Марк. — Или пък не са искали да се разбере, че пристигат от Екваториална Гвинея…
— Това не ми беше хрумнало — призна Марк. — Вероятно по тази причина аз съм обикновен бюрократ във ФАА, а ти си мъдър и проницателен детектив…
— Мъдър и проницателен ли? — засмя се Лу. — Напротив, тази професия ме превърна в духовен инвалид, циничен и подозрителен…
— Все пак е по-добре, отколкото да си чиновник — държеше на своето Марк.
Лу благодари за помощта, размениха обичайните обещания непременно да се видят, после прекъснаха разговора.
Останал неподвижен зад бюрото си, детективът се запита защо един корпоративен самолет за двайсет милиона долара е превозвал някакъв накротрафикант-мафиоз от Куинс, Ню Йорк, до далечната африканска страна, за която никой не е чувал. Третият свят едва ли е Меката за човек, на когото предстои сложна и тежка операция за присаждане на черен дроб…
Вкарала входящия номер на Франк Глийсън в компютърния терминал, Лори потъна в дълбок размисъл. Искаше да разгадае каква е връзката между тази информация и изчезването на трупа на Франкони. В главата й бавно започна да се очертава една идея.
Изведнъж скочи на крака и стремително се насочи към моргата. Марвин не беше в канцеларията. Откри го пред отворената врата на камерата-охладител, зает да подготвя носилките за предстоящото извозване на мъртъвци.
Застана на прага, леденият въздух я блъсна в гърдите. В съзнанието й за миг се мернаха ужасните картини на инцидента по аферата Черино, които също включваха хладилна камера. Неволно потръпна и бързо се отказа от идеята да разговаря с младежа на място. Подвикна името му и и каза, че ще го чака в канцеларията.
Пет минути по-късно Марвин беше там. Остави върху бюрото купчина формуляри и пристъпи към умивалника.
— Всичко наред ли е? — подхвърли Лори, колкото да завърже разговор.
— Мисля, че да — отвърна Марвин, избърса ръцете си с книжна салфетка и се настани зад бюрото.
— След последния ни разговор научих нещо доста любопитно — съобщи Лори.
— Какво по-точно? — облегна се в стола си Марвин.
— Вкарах в компютъра входящия номер на Франк Глийсън. Оказа се, че тялото е постъпило при нас преди цели две седмици, при това без име. Става въпрос за неидентифициран труп…
