— Обикновено да. Но понякога си го прибират и сами. Вършили са го хиляди пъти…
— А не извършвате ли някаква последна проверка?
— Разбира се. Преди да натоварят трупа, винаги проверяваме още веднъж входящия номер и преглеждаме документите. Просто защото ще е доста конфузно, ако шофьорите сбъркат покойника, нали?
— Системата изглежда добра — кимна Лори. Проверките бяха напълно достатъчни, а това означаваше, че трупът на Франкони не би могъл да бъде изнесен по случайност.
— Действа безотказно вече няколко десетилетия — кимна и Марвин. — Разбира се, нещата много се улесниха след въвеждането на компютъра. Преди това се е работило само с входящо-изходящи журнали.
— Благодаря ти, Марвин.
— За нищо, док — усмихна се широко младежът.
Тръгна към кабинета си, но преди това се отби на втория етаж и срещу съответната монета получи един сандвич от автомата, поставен в коридора. Подкрепи се с него, после се качи на петия етаж. Вратата на Джак беше открехната, а самият той — ниско приведен над микроскопа.
— Нещо интересно? — подхвърли от прага тя. Джак вдигна глава и се усмихна.
— Много интересно — рече. — Искаш ли да хвърлиш едно око?
Лори пристъпи към бюрото и се наведе над окуляра.
— Прилича ми на чернодробна гранулома — обяви миг по-късно тя.
— Правилно — кимна Джак. — Това е проба от черния дроб на Франкони. По-скоро от остатъците, които успяхме да открием в трупа…
— Странно — промърмори Лори, без да се отделя от микроскопа. — Защо ще трансплантират инфектиран орган? Човек неволно допуска, че са пропуснали да прегледат донора както трябва… Много ли са тези микроскопични грануломи?
— Разполагам само с този срез — отвърна Джак. — Морийн всеки момент ще ми изпрати и останалите… Но съдейки по факта, че тук открих само една гранулома, общият им брой едва ли ще бъде прекомерно голям… Междувременно изследвах и една от замразените секции. Там се наблюдават множество малки кисти, които приличат на спукани балончета. На общия фон на черния дроб те с положителност могат да бъдат видени и с просто око. А това означава, че трансплантационният екип ги е пренебрегнал напълно умишлено…
— В същото време липсват данни за общо възпаление — добави Лори. — И организмът е понесъл трансплантацията добре.
— Даже много добре, ако питаш мен — поклати глава Джак. — Но това е друга тема. Я кажи, какво според теб е това под показалеца?
Лори вдигна ръка и нагласи фокуса на окуляра. Това, което видя, бяха няколко едва забележими точици базофилистична материя.
— Не знам — призна тя. — Може да бъде всичко, дори нещо изкуствено…
— И аз съм на същото мнение — въздъхна Джак. — Може би именно тези точици са причина за грануломата…
— Напълно възможно — изправи се Лори. — Но я кажи какво имаше предвид със забележката, че организмът е приел трансплантацията прекалено добре?
— Според заключението на токсикологичната лаборатория Франкони не е вземал никакви лекарства за потискане на имунните реакции — отвърна Джак. — На фона на тази информация мисля, че липсата на възпалителни процеси е истинско чудо.
— Сигурни ли сме, че става въпрос за трансплантация? — изгледа го Лори.
— Абсолютно — кимна Джак и накратко й разказа за откритията на Тед Линч.
Лори се изненада не по-малко от него.
— Не мога да си представя двама души с абсолютно еднакви ДК-алфа вериги, освен, ако не са еднояйчни близнаци — промърмори тя.
— Очевидно знаеш повече от мен по въпроса — въздъхна Джак. — До преди два дни не бях и чувал за ДК-алфа…
— Докъде стигна с мястото, където е била направена трансплантацията на Франкони? — попита Лори.
— Доникъде — помръкна Джак и й разказа за напразните усилия на Барт, а и за нощта, която сам беше изгубил в безплодни разговори с Европа.
— Пресвети Боже!
— В търсенето включих дори и Лу — добави Джак. — От майката на Франкони научих, че е ходил на нещо като санаториум, от който се върнал нов човек. Мисля, че именно тогава му е била направена трансплантацията. За съжаление тя няма представа къде точно е бил. Лу ще провери в Имиграционната служба дали е напускал страната…
— Ако някой може да ти свърши работа, това действително е Лу — кимна Лори.
— Между другото, той призна, че е подхвърлил информацията на медиите — рече с чувство за превъзходство Джак.
— Не ти вярвам! — стресна се Лори.
— Чух го от собствената му уста и очаквам извинение! — отсече Джак.
— Имаш го — въздъхна Лори. — Но съм дълбоко смаяна. Каза ли защо го е направил?
— Защото се надявал на раздвижване сред полицейските информатори. До известна степен наистина се получило — някакъв тип потвърдил, че трупът на Франкони бил отвлечен по заповед на фамилията Лучия…
— Пресвети Боже! — потръпна Лори. — Това започва да ми прилича на аферата Черино!
— Знам какво имаш предвид — кимна Джак. — Но този път става въпрос не за очи, а за черен дроб!
— Не допускаш, че на територията на САЩ действа клиника за нелегално присаждане на органи, нали?
— He — поклати глава Джак. — В този бизнес без съмнение има страшно много пари, но проблемът е в доставките. Над седем хиляди души в тази страна чакат трансплантация на черен дроб, но твърде малко от тях разполагат с достатъчно пари, за да направят подобно начинание финансово привлекателно…
— Завиждам на категоричността ти — рече Лори. — Напоследък основната движеща сила на американската медицина е печалбата…
— Да не забравяме, че в нея се хвърлят огромни средства — възрази Джак. — В същото време твърде малко богаташи се нуждаят от трансплантация на черен дроб и евентуалната инвестиция в подобна клиника няма как да се изплати. Да не говорим за проблема с донорите… А дори да допуснем, че някой ще се хвърли в подобно начинание, резултатите ще бъдат твърде рисковани и твърде несигурни. Никой бизнесмен няма да си вложи парите в подобно нещо, независимо от степента на своята алчност!
— Сигурно си прав — кимна Лори.
— Убеден съм, че в случая става въпрос за нещо съвсем различно — продължи Джак. — Необяснимите явления са прекалено много — от ДК-алфа теста, до странния факт, че Франкони не е вземал лекарства за потискане на имунните реакции. Пропускаме нещо съществено, изплъзва ни се ключът към разрешаване на загадката…
— Каква реч! — усмихна се Лори. — Все пак се радвам, че възложих случая именно на теб.
— Не зная дали да ти благодаря — направи гримаса Джак. — Защото всичко това наистина ми скъса нервите… Но стига толкова. Снощи, докато играех баскетбол, Уорън спомена, че Натали питала за теб… Искаш ли този уикенд да излезем с тях? Ще отидем на кино, а след това ще похапнем някъде. Разбира се, ако не са заети…
— С удоволствие — отвърна Лори. — Надявам се каза на Уорън, че и аз питам за тях…
— Казах му — кимна Джак. — Не искам да се връщам на старата тема, но все пак ми се ще да те попитам докъде стигна с вътрешното разследване… Информацията на Лу за намесата на известна престъпна фамилия е полезна, но на нас ни трябват подробностите…
— За съжаление доникъде — призна с въздишка Лори. — Цял ден бях в бокса, едва преди малко се
