последното клетъчно ядро!
— Какво означава това?
Тед безпомощно разпери ръце.
— Не знам — въздъхна той. — Нямам никакво смислено обяснение. Математически погледнато, това е напълно невъзможно. Искам да кажа, че шансовете за подобно съвпадение са толкова минимални, че не могат да бъдат взети под внимание. Става въпрос за идентичност на хиляди и хиляди базисни чифтове, които на всичкото отгоре се повтарят многократно, в дълги вериги. Абсолютна идентичност. Това може да се потвърди единствено чрез ДК-алфа теста, който е максимално прецизен…
— Важното в случая е, че все пак става въпрос за трансплантация — поклати глава Джак.
— Ако ме притиснат до стената, сигурно ще се съглася, че е трансплантация — кимна Тед. — Но никога няма да разбера как са открили донор с идентичен ДК-алфа. Подобно съвпадение влиза в областта на свръхестествените неща.
— А какво стана с митохондриалния ДНК-тест, който трябваше да потвърди, че удавникът е Франкони? — попита Джак.
— Господи, човек ти подаде пръст и ти веднага искаш да захапеш цялата ръка! — оплака се Тед. — Току-що взехме кръвната проба, налага се да почакаме за готовите резултати. И без това обърнахме лабораторията наопъки, за да посрещнем невъзможните ти срокове! Освен това трябва да ти призная, че много повече ме интересуват несъответствията между полимаркера и ДК-алфа теста! Това ми се случва за пръв път!
— Добре де, недей да си губиш съня — изправи се Джак и подхвърли купчината обратно в скута му. — Много съм доволен от това, което направи, и най-сърдечно ти благодаря. Това са резултатите, които ми трябваха. Ще те помоля за завъртиш един телефон, когато получиш резултатите от митохондрията…
На практика обаче изобщо не му пукаше за този последен тест. Най-сетне беше получил потвърждение на това, което отдавна подозираше. А рентгеновите снимки бяха достатъчни, за да докажат, че удавникът и Франкони са едно и също лице.
Влезе в асансьора. Трансплантацията най-сетне беше документално доказана, сега оставаше Барт Арнолд да разреши останалата част от загадката. Кабината се разклати и тръгна надолу, а той се запита за емоционалната реакция на Тед относно резултатите от ДК-алфа теста. Даваше си ясна сметка, че Тед не е от хората, които се вълнуват лесно. Следователно тези резултати трябва да са много необичайни, но за съжаление собствените му познания в тази област бяха твърде повърхностни, за да си състави лично мнение. Зарече се да си достави съответната литература и при първа възможност да попълни празнините…
Въодушевлението му се стопи в момента, в който влезе в кабинета на Барт. Криминологът говореше по телефона, но зърнал кой е на прага, той мрачно поклати глава. Джак изтълкува това като лоши новини и търпеливо приседна на дивана.
— Нямаше ли късмет? — попита той в момента, в който Барт остави слушалката.
— Страхувам се, че е точно така — въздъхна колегата му. — Много разчитах на ЦООН, но когато оттам ме увериха, че не са осигурили черен дроб на Франкони, който дори не фигурира в списъка на чакащите, веднага усетих как шансовете ни да открием донора рязко намаляват. Току-що разговарях с човек от Презвитерианската клиника към Колумбийския университет. Той отрече подобна трансплантация да е правена при тях. Същото ми казаха и почти всички останали клиники, които се занимават с подобен род операции. Никой не е чувал за Карло Франкони…
— Но това е невероятно! — възкликна Джак и накратко му разказа за тестовете на Тед Линч, категорично потвърждаващи трансплантацията.
— Не знам какво да кажа — безпомощно въздъхна Барт.
— Ако даден пациент не се е подложил на трансплантация нито в Европа, нито в Северна Америка, къде по дяволите го е направил?! — удивено прошепна Джак.
— Има и други възможности — унило подхвърли Барт. — Австралия, Южна Африка, дори и една-две латиноамерикански страни… Но от ЦООН ме предупредиха, че това е малко вероятно, сигурно за да не кажат невъзможно…
— Сериозно ли говориш? — погледна го с недоверие Джак. Не това се беше надявал да чуе.
— Загадката е пълна — кимна Барт.
— Проклет случай, мамка му! — изруга Джак и стана на крака.
— Възнамерявам да продължа търсенето — погледна го съчувствено криминологът.
— Ще ти бъда задължен…
Джак напусна етажа с усилващо се чувство на отчаяние. Не можеше да се отърве от мисълта, че пропуска нещо съществено, но не виждаше какво може да е то.
Възползва се от услугите на кафе-машината в залата за идентификации, която в този час на деня предлагаше по-скоро някаква утайка, отколкото освежителна напитка. Взе чашата в ръка и се качи в лабораторията.
— Извърших пробите — уведоми го Джон Деврайс. — Отрицателни са както за циклоспирин-А, така и за фК-506.
Джак беше съкрушен. Изправен пред началника на лабораторията, той безмълвно гледаше бледото му намръщено лице. Не знаеше кое е по-изненадващо — фактът, че Джон е направил пробите по най-бързия начин, или че резултатите са отрицателни…
— Сигурно се шегуваш! — промълви най-сетне той.
— Не ми е в стила! — отсече Джон.
— Но пациентът положително е вземал лекарства за потискане на имунната система, тъй като съвсем наскоро е бил подложен на чернодробна трансплантация! Възможно ли е резултатите да са погрешни?
— Не! — отсече Джон. — Правим задължителни проверки на всяка фаза от тестовете.
— Очаквах да намерим следи поне от едното лекарство — въздъхна Джак.
— Съжалявам, но не можем да нагласим резултатите според твоите очаквания — сухо рече Деврайс. — А сега ще ме извиниш, защото имам и друга работа!
Началникът на лабораторията пристъпи към някакъв апарат и започна да натиска бутоните, а Джак безмълвно го наблюдаваше. Измина една цяла минута, преди да му обърне гръб и да тръгне към коридора.
Сега вече го налегна истинската депресия. ДНК-пробите на Тед Линч влизаха в пълно противоречие с резултатите, получени от Джон Деврайс. Ако действително е имало трансплантация, Франкони задължително би трябвало да взема едно от двете най-добри лекарства за тази цел: циклоспирин-А или ФК-506.
Асансьорът го закара до петия етаж. Излезе от кабината и се насочи към хистологията, напразно опитвайки се да открие някакъв смисъл в това, което току-що бе научил.
— Я, ето го добрият стар доктор! — подхвърли на протяжното си ирландско наречие Морийн О’Конър. — Какво ти става, бе докторе? Само един случай ли ти е на главата, че си ни подгонил като овчарско куче?
— Не е един — въздъхна Джак. — Но за сметка на това този ще ме побърка… Какво стана с посявките?
— Няколко вече са готови… Ако искаш, можеш да ги вземеш, но май ще е по-добре да изчакаш цялата серия…
— Не мога да чакам — отвърна нетърпеливо Джак.
Морийн взе една кутийка с микроскопски стъкълца и му я подаде.
— Тук има ли и секции от черния дроб? — попита с надежда Джак.
— Една-две със сигурност — кимна Морийн. — Останалите ще ти изпратя по-късно. Джак кимна и тръгна към кабинета си. Чет беше на мястото си, потънал в работа.
— Здрасти, приятел — вдигна глава той. — Как е работата?
— Зле — въздъхна Джак и включи осветлението на микроскопа си.
— Проблеми около случая Франкони?
Джак кимна и се зае да търси чернодробните секции в кутийката. Откри само една.
— Все едно да очакваш от камъка да потече вода — мрачно промърмори той.
