под тежестта му, но все пак успя да го връчи на Джак.
— По дяволите! — изненада се Джак. — Какъв е този атлас?
— Ще ти трябва — увери го Лу. — Не ме питай колко усилия ми струва да го домъкна тук!
— Нищо не разбирам.
— Г-4 с Франкони е пристигнал във франция от Екваториална Гвинея.
— Откъде? — сбърчи чело Джак. — Никога не съм чувал за Екваториална Гвинея. Това държава ли е?
— Разтвори на страница сто петдесет и втора — разпореди се Лу.
— А какво е това Г-4, което споменаваш заедно с Франкони? — обади се Лори.
— Частен самолет — отвърна детективът. — Успях да изпълня молбата на Джак и открих, че Франкони е пътувал извън страната. Отначало мислехме, че е отскочил до франция, но тази информация сочи съвсем друго.
Джак намери страница 152 на атласа. На нея беше отпечатана географска карта, озаглавена „Западно- конгоански басейн“.
— Дотук добре — обяви той. — А сега?
— Ето я тук — приведе се над рамото му Лу. — Тази малка страна между Камерун и Габон. Самолетът е излетял от град Бата, разположен на крайбрежието… — Пръстът му посочи съответната черна точица. Почти цялата територия на страната беше маркирана в тъмнозелено.
Лори стана и също се приведе над рамото на Джак.
— Мисля, че съм чувала името на тази страна — промърмори тя. — Май беше във връзка с писателя Фредерик Форсайт, който именно там написал своя известен роман „Бойни кучета“…
Лу смаяно се плесна по челото.
— Господи, как е възможно да помниш подобни неща? — промърмори той. — А аз не помня дори какво съм обядвал вчера!
— Чета много — сви рамене Лори. — Интересувам се от живота на писателите.
— Но какво може да означава всичко това? — оплака се Джак. — Това тук е най-изостаналата част на Африка, територията на страната изглежда открай-докрай покрита с джунгла! Не може Франкони да е получил черния си дроб там!
— В първия момент си помислих същото — кимна Лу. — Но останалата част от информацията е далеч по-смислена. Потърсих седалището на „Алфа Ейвиейшън“ в Невада, а оттам стигнах и до реалния собственик на компанията. Оказа се корпорацията „ГенСис“ с централен офис в Кембридж, Масачузетс.
— Знам я — кимна Лори. — Това е голяма фирма за биотехнологии, която произвежда различни ваксини. Помня я, защото една моя приятелка, която е брокер на борсата в Чикаго, горещо ми препоръча да купя акции от нея. Непрекъснато ми дава подобни идеи, вероятно, защото си въобразява, че имам свободни пари за инвестиции…
— Биотехнологии, значи… — промърмори замислено Джак. — Това е нещо ново… Вероятно има някаква връзка с нашето разследване, но не мога да си представя какво ще търси една биотехнологическа корпорация в страна като Екваториална Гвинея…
— А какво означава тази дъщерна фирма в Невада? — вдигна глава Лори. — Нима „ГенСис“ се опитва да скрие факта, че притежава частен самолет?
— Съмнявам се, просто защото прекалено лесно открих връзката — поклати глава Лу. — В случай, че действително искат това, адвокатската кантора в Невада щеше да си остане фиктивен собственик на „Алфа Ейвиейшън“. Но вместо това на първото общо събрание на фирмата за президент и главен изпълнителен директор е бил назначен директорът на финансовите въпроси на „ГенСис“…
— Но защо Невада за компания със седалище в Масачузетс? — продължаваше да недоумява Лори.
— Не съм юрист, но сигурно става въпрос за финансови отговорности и данъчни облекчения — отвърна Лу. — Масачузетс е най-ужасното място по отношение на подобни прегрешения. Предполагам, че „ГенСис“ отдава самолета си на лизинг за времето, през което не го използва. А застраховките за подобен вид дейност са най-благоприятни именно в Невада.
— Добре ли познаваш тази брокерка, за която спомена? — извърна се Джак към Лори.
— Приятелка ми е — кимна младата жена. — Бяхме състудентки в университета Уеслея.
— А можеш ли да, я попиташ дали знае за някаква връзка на „ГенСис“ в Екваториална Гвинея? Предполага се, че познава в детайли дейността на фирмата, след като ти препоръчва акциите й…
— Без съмнение е така — кимна Лори. — Джийн Корвин беше изключително амбициозна студентка, в сравнение с нея ние изглеждахме като бавноразвиващи се…
— Може би да позвъни оттук? — извърна се към детектива Джак.
— Няма проблеми — кимна Лу.
— Още сега? — изненада се Лори.
— Ще я хванеш на работа — рече Джак. — А именно там трябва да държи документацията за компанията, нали?
— Сигурно си прав — промърмори Лори, настани се зад бюрото на Лу и набра „Справки“ в Чикаго.
Джак използа времето да изцеди от Лу всичко относно последните му проучвания. Беше наистина впечатлен от начина, по който детективът беше успял да се добере до информацията за Екваториална Гвинея. Приведени над атласа, двамата установиха, че малката африканска държавица действително се намира съвсем близо до екватора.
— Просто не мога да си представя как изглежда подобно място — призна с въздишка Лу.
— Аз пък мога — вдигна глава Джак. — Там е горещо, пълно с всякакви гадни насекоми и непоносима влага.
— Звучи страхотно — мрачно, поклати глава Лу.
— Не бих си прекарал отпуската там — кимна Джак. — Но от друга страна е максимално затънтено, нали?
Лори приключи с телефона и се завъртя заедно със стола.
— Джийн се оказа точно толкова организирана, колкото очаквах — рече тя. — За броени секунди извади информацията за „ГенСис“, след което ме попита какво количество акции съм закупила. Беше съкрушена като разбра, че не съм купила нищо. В последно време цената на тези акции скочила тройно, а самите те били разделени на части, тъй като станали прекалено скъпи за цялостно закупуване…
— Това добре ли е? — попита Лу.
— Даже отлично — кимна Лори. — Ако действително бях вложила пари в тези акции, сега със сигурност бих могла да си подам оставката и да живея от дивидентите… Джийн каза, че в момента „ГенСис“ е втората по големина биотехнологическа компания в света, управлява я президент на име Тейлър Кабот.
— А каза ли нещо за Екваториална Гвинея? — попита Джак.
— Разбира се — кимна Лори. — Една от главните причини за успеха на компанията е фермата за примати, създадена в Екваториална Гвинея. Първоначално я използвали за ограничени изследвания в рамките на компанията, после на някого му хрумнало да я предложат на сродни биотехнологически и фармацевтични фирми. Успехът надхвърлил и най-смелите очаквания…
— Значи ферма за примати в Екваториална Гвинея, а? — сбърчи чело Джак.
— Точно така — кимна Лори.
— А приятелката ти има ли представа за причините подобна ферма да бъде създадена именно там?
— Според меморандум, издаден от някакъв специализиран екип за икономически анализи, „ГенСис“ се е спряла на Екваториална Гвинея поради изключително благоприятните условия, предложени от тамошното правителство. То дори променило законодателството си, за да улесни дейността на компанията. По всяка вероятност „ГенСис“ се е превърнала в основен източник на валутни постъпления за страната…
— Можеш ли да си представиш мащабите на корупцията, съпътстваща подобно начинание? — попита Джак, извръщайки се към Лу.
Детективът само подсвирна.
— Меморандумът сочи още, че голяма част от въпросните примати обитават територията на Екваториална Гвинея, а това им позволява да заобикалят международните ограничения за експорт-импорт на застрашени животински видове, каквито например са шимпанзетата — добави Лори.
— Значи, ферма за примати — промърмори Джак с поклащане на глава. — Това може да означава
