всичко… Нима ще се натъкнем на ксенографтия?
— Хей, не започвайте пак с лекарския си жаргон! — оплака се Лу. — Какво за Бога означава ксенографтия?
— Невъзможно! — поклати глава Лори. — Ксенографтията причинява спонтанна реакция на отхвърляне. А в чернодробната секция, която ми показа, липсват следи от остри възпалителни процеси.
— Вярно — кимна Джак. — При това не е вземал лекарства за потискане на имунната система.
— Кажете ми за какво става въпрос — удари го на молба Лу. — Каква е тази ксенографтия?
— Процес, при който на човек се трансплантира животински орган — кратко отвърна Лори. — Нещо като онова присаждане на сърце от бабун на бебето Фей, което предизвика шумен скандал преди години? — присви очи Лу.
— Точно — кимна Лори.
— Новите лекарства за потискане на имунната система върнаха интереса към Ксенографтията — добави Джак. — Напоследък са регистрирани далеч по-успешни трансплантации от случая с бебето Фей…
— Главно при присаждане на свински сърдечни клапи — рече Лори.
— Естествено, това повдига цял куп въпроси от морално естество и хвърля в истерия различните природозащитни групи.
— Възможно ли е по време на посещението си в Африка Франкони да е получил черен дроб от примат? — попита Лу.
— Не виждам как — въздъхна Джак. — Тук Лори е напълно нрава. Няма никакви следи от отхвърляне на органа, а такива винаги съществуват — дори и при перфектна съпоставимост. Изключение правят единствено органите на еднояйчни близнаци.
— Но Франкони е бил в Африка — настоя Лу.
— И когато се е върнал оттам е бил нов човек — въздъхна Джак, вдигна ръце и се изправи. — Не зная какво да мисля. Това е пълна загадка за мен, особено при наличието на намеса от страна на организираната престъпност…
Лори също стана.
— Тръгвате ли си? — изгледа ги Лу.
— Да — кимна Джак. — Лично аз съм уморен и объркан, а снощи почти не спах. Не изпуснах телефона няколко часа подред след идентифицирането на Франкони. Въртях на всички европейски организации за трансплантация на органи, чиито номера успях да открия…
— А какво ще кажете да хапнем набързо в „Малката Италия“? — предложи Лу. — Ей, къде е, зад ъгъла…
— Без мен — отказа Джак. — Имам да въртя педалите, а на този етап всякаква храна ще ме довърши…
— Аз също отказвам — рече Лори. — Искам да се прибера у дома, тъй като мечтая за един душ. Втора вечер подред оставам до късно и съм гроги…
Лу кимна и каза, че има още малко работа. Гостите му се сбогуваха, върнаха временните си пропуски на постовия във фоайето и напуснаха сградата. Успяха да хванат едно такси малко по-нататък, пред главния вход на кметството.
— По-добре ли си? — попита Джак след като колата пое нагоре по Боуъри. По лицата им пробягваха разноцветни светлини.
— Много по-добре — кимна с облекчение Лори. — Нямаш представа колко ми олекна след като тръснахме всичко в ръцете на Лу.
— Мисля, че просто нямаше друг начин — въздъхна Джак. — фактът, че става въпрос за намеса на организираната престъпност в трансплантацията на органи, е достатъчно обезпокоителен, да не говорим за присъствието на техен човек в Съдебна медицина!
— А ти как си? — изгледа го Лори. — Хвърли много усилия за идентификацията на Франкони…
— Работата беше трудна, но интересна — отвърна Джак. — Особено след като направихме връзката с биотехнологически гигант като „ГенСис“… Винаги съм се плашил от тайнствеността, с която подобни компании обгръщат своята научно-изследователска дейност. Действат буквално по системата, използвана от военните по време на Студената война. Никой не знае какво правят, за да възвърнат инвестициите си. Преди десетина-двадесет години не беше така — всички биомедицински изследвания бяха на светло, хората имаха достъп до тях…
— Жалко, че няма още някой като Лу, на когото да тръснеш своите грижи — усмихна се Лори.
— Наистина — въздъхна Джак.
— Какво възнамеряваш да правиш оттук нататък?
— Възможностите ми май се изчерпаха — унило призна Джак. — Предстои ми да чуя мнението на един ветеринарен патолог, а след това не знам…
— Значи вече ти е хрумнала мисълта за ксенографтия? — изненадано го погледна Лори.
— Не предложението не беше мое — призна той. — Направи го един паразитолог в болницата, според когото грануломата в чернодробната проба може да се дължи на някакъв непознат паразит…
— Не е зле да подхвърлиш тази идея и на Тед Линч — рече Лори. — Той е специалист по ДНК- анализите, в торбата му сигурно ще има нещо, което да каже категорично „да“ или „не“…
— Браво на теб! — погледна я с възхищение Джак. — Как можеш да даваш толкова разумни предложения, въпреки умората? Удивяваш ме, още повече, че собственият ми мозък отдавна е изключил!
— Комплиментите винаги са добре дошли — закачливо отвърна Лори. — Особено на тъмно, когато не ме виждаш как се изчервявам…
— Започвам да мисля, че единственият начин да разреша проклетата загадка е едно бързо пътуване до Екваториална Гвинея — рече с въздишка Джак.
Лори рязко се извъртя и направи опит да надникне в очите му.
— Шегуваш се, нали?
— Нямам друг начин — сви рамене Джак. — Не мога да позвъня в „ГенСис“, не мога да отскоча до централата им в Кебридж и да кажа: „Здрасти, я кажете какво става в Екваториална Гвинея“…
— Хей, това е Африка! — погледна го с ужас Лори. — На другия край на света! Какво те кара да мислиш, че ще откриеш нещо там, след като не можеш да го откриеш в Кембридж?
— Може би ще ги изненадам — отвърна Джак. — Предполагам, че нямат много гости там…
— Това е чиста лудост! — отчаяно вдигна ръце Лори.
— Спокойно, не съм казал, че тръгвам — усмихна се Джак. — Казах само каква мисъл се върти в главата ми…
— Предлагам да я изхвърлиш оттам! — категорично отсече Лори. — Стигат ми и останалите грижи!
— Трогнат съм! — иронично подхвърли Джак.
— Как не! — изгледа го тя. — Ако беше трогнат, щеше да се вслушаш в молбата ми да не се разкарваш из града с проклетото колело!
Таксито спря пред блока й, тя понечи да отвори чантичката си, но Джак я спря:
— Аз черпя — рече той.
— Хубаво — кимна Лори, отвори вратата и изведнъж се спря. — Ако ще си ходиш с такси, по-добре ела горе да хапнем нещо…
— Няма начин — поклати глава Джак. — Колелото ме чака, трябва да си го прибера. А с пълен стомах положително ще заспя…
— Може да ти се случи и нещо по-лошо — подхвърли Лори.
— Тогава да не рискуваме — ухили се той.
Лори слезе от колата и се приведе над прозорчето.
— Обещай, че няма да хукнеш за Африка още тази нощ! — настоятелно прошепна тя. Джак замахна да я плесне, но тя пъргаво отскочи назад. — Лека нощ, Джак.
— Лека нощ, Лори. Ще ти се обадя веднага след като разговарям с Уорън.
— О, бях забравила — кимна тя. — Ще чакам да позвъниш.
Затръшна вратичката и изчака таксито да завие зад ъгъла на Първо авеню. После се насочи към входа на сградата. Странен тип е този Джак, рече си. Странен, но привлекателен…
