предлагаха. Тогава, разбира се, те живееха съвсем скромно: доста скъпичко излиза да спазваш благоприличие, особено когато обичаш конете!
— Какво говорите, Отче, даже и без конете.
— Да, да. — Свещеникът протегна ръка и потупа Даниъл по рамото. — Както, и да е, как я караш?
— По-лошо от това не би могло и да бъде, Отче.
— По-лошо от това? Хайде, изповядай се!
— О, едва ли ви е до изповед и то тук по това време, а и веднага, след като сте се завърнали от стария Томи. Сигурно, цял ден сте се наслушали.
— Винаги съм готов за изповеди. Но ти няма нужда да се изповядваш, просто леко ме открехни. Какво те тревожи, освен всички други неща, за които зная. А и отдавна не си се изповядвал, нали?
Даниъл зае поза, обичайна когато беше притеснен — с приведено тяло, с лакти върху колене, с хванати една в друга ръце, впери поглед в огъня и тихо каза:
— Увлякъл съм се по една жена.
— За бога, кажи ми нещо, което не знам.
Даниъл се обърна към свещеника:
— Тя не е такава.
— Че с каква друга можеш да се хванеш?
— Има и добри жени, Отче.
— Даниъл, да не би да искаш да поучаваш един шейсет и четиригодишен свещеник за нещата от живота? Изглежда си забравил, пък и не само ти, че ние сме мъже и някои от нас не са били свещеници през целия си живот. Аз, например, до двайсет и петата си година не съм и помислял да ставам свещеник.
— Тогава защо го направихте? — Върху лицето на Даниъл се появи лека усмивка и той добави: — След като сте знаели толкова много?
— Защото Той нямаше да позволи.
Очите на отец Рамшоу почти се скриха под горните клепачи и той вдигна поглед към тавана.
— Без малко да се оженя, когато бях на двайсет, но Той си каза думата. Бащата на момичето искаше да ми разбие главата, а брат й щеше да ми строши краката, ако се откажех. А аз избягах. И честно да ти кажа, оттогава насам мислено съм го вършил това. Е, не толкова често напоследък. Някога, но не толкова отдавна, имаше един човек, който се страхуваше да се изповядва пред епископа, защото бяха ме възпитавали да вярвам, че човек може да греши и в мислите си, и с действията си. Но, разбира се, удоволствието от второто не може да се сравни с удоволствието от първото.
Даниъл се изправи към облегалката на фотьойла й тялото му се тресеше от смях:
— Отче, не вярвам на нито една дума от това.
— Работата е там, че никой не вярва. Винаги мислят, че се шегувам, но нали знаеш, че във всяка шега има и малко истина. Това, което сега чу от мен, можеш да приемеш за свята истина. Както и да е, коя е тази почтена жена, за която се тревожиш? Познавам ли я?
Изминаха няколко секунди преди Даниъл да успее да каже:
— Казва се Маги.
— О, не, само Маги не.
— Тя е, Отче. Сега ме разбирате, нали?
— Ами да, трябваше да се досетя.
— Какво искате да кажете?
Даниъл се обърна към канапето и погледна свещеника, втренчил се в огъня.
— Точно така. Тя беше за теб през цялото това време. Защо мислиш, че тя остана у вас, и то при Уинифред? Защото, нека да ти кажа, ужасно е, когато един мъж трябва да се примири с една жена, но много по-ужасно е, според мен, когато жена трябва да се примири с друга жена, особено когато тя е Уинифред. Самият господ не може да иска такава преданост. А да се посветиш по такъв начин е все едно да се поболееш. Наоколо живеят доста като Уинифред. Между нас да си остане, все едно, че не я познаваш, майката на Анет е една от тях. Що се отнася до бащата, той е направо маниак на тема религия. Човек трябва да бъде умерен във всичко. Знаеш ли, Даниъл, ние, католиците имаме много недостатъци. Бога ми, така е. И основният от тях, както винаги съм си мислил, е, че гледаме на себе си като единствени избраници на всевишния. Ако можехме да си избием това от главите, нашата религия щеше да бъде безупречна. Но за това, че изказвам такова мнение, могат да ме отлъчат от църквата, защото от друга страна, няма по- снизходителна или по-толерантна секта. Как иначе ще можеш да се напиеш в петък вечер на заплата, да набиеш жена си, после в събота вечер да се изповядаш, а в неделя сутринта да се причестиш, преди да си се отправил към клуба за поредното напиване. Казвам ти, ние сме най-толерантните от всички божи създания и затова не изпадаме в крайности.
— Жалко, Отче, че не стана дума за това пред Уини преди няколко години.
— О, момчето ми! Говорил съм с Уини. И до ден днешен правя това и с останалите й роднини. Но дали си взимат поука? Не. По-скоро биха послушали отец Коуди, бълващ ужасии. Повярвай ми, Даниъл, те са повече тръни, отколкото жени. Защо, по дяволите, ми изпратиха този младок? Аз отдавна съм минал по този път. Нещата около Фелбърн се затягат. И това се говори на най-високо място. Хората били забравили, че има ад, или поне този стар глупак, отец Рамшоу е забравил. Вместо да изпраща хората да сядат на голо върху горещи решетки, старият глупак предлагал нещо като хубава чакалня, където те можели просто да почакат и размишляват върху изминалия си живот, да се разкайват за всичко лошо и за греховете си, ако щете даже; най-лошото нещо, което съм споменавал от амвона, ти знаеш това, на най-обикновен език е, че хората не се уважават… Но да се върнем на Маги: как стана всичко това след толкова дълго време.
Даниъл отново наклони тялото си напред и със снижен глас каза:
— Много просто; изглежда всичко беше нагласено. Това се случи през почивния й ден. Откарах я до града. Странно, но за първи път бяхме в колата заедно; имам предвид двамата насаме. Преди години, когато тя извеждаше Стивън през почивния си ден, ги оставях у братовчедката й. Там я заведох и сега и тя ме покани да вляза. Навън от къщата тя изглежда съвсем различна и докато говореше, аз я погледнах и видях тази умна жена, живяла в къщата ми в продължение на двайсет години и топлотата, която тя излъчваше. Тогава разбрах това, което от години носех в себе си. Не само я желаех, но я обичах. И това е всичко. Явно, както и вие казвате, и тя изпитва същите чувства към мен, въпреки че са дълбоко прикрити. Какво да правя, Отче?
— Какво можеш да направиш? Ако ти кажа да я отстраниш от живота си, ще кажеш как е възможно, след като живеете в една и съща къща? Ако ти кажа, че ако жена ти подразбере нещо, скъпо ще заплатиш, няма да сбъркам. Ти как мислиш?
— Искам да напусна Уини, Отче. Веднъж Дон да се ожени и да се измъкне от лапите й — той повдигна глава към тавана — смятам да я напусна. Ще взема със себе си Стивън, Маги и това е всичко. Мислил съм за това и то сериозно.
— Не можеш да го направиш, не можеш; тя никога няма да те остави на мира. Знаеш какво се случи предния път, и по-предния. Тя отново ще го направи, само за да тежи на съвестта ти, докато си жив, защото след като загуби Дон, тя няма за какво повече да живее. Учудвам се как е позволила нещата около сватбата му да стигнат до тук.
— Ще ви кажа, Отче, аз се погрижих за това.
— Ти! Трябваше да се досетя, че имаш пръст в тази работа, тъй като тя никога няма да пусне юздите по собствено желание. Спомням си че ходеше да гледа как играе футбол в събота и го изчакваше, за да го откара в къщи, ако ще и сняг или град да валеше.
— Да, за да не би някое момиче да го заговори. А най-новото знаете ли, Отче? Какво мислите ме накара да направя тази вечер?
— Нямам представа, Даниъл. Казвай!
— Тя не просто ме помоли, а настоя да отида и да разбера дали той е девствен.
— О, не. Не може да бъде! — свещеникът се разсмя.
— Смейте се, Отче, но е така.
— Какво я е прихванало?
— Каквото винаги я прихваща. Тази нейна мания да го държи здраво до себе си, докато е жив. Чист и
