стоеше мъжът. При запознанство от такова разстояние цветът му не изглеждаше толкова тъмен както в началото, а по-скоро шоколадовокафяв. Може би не беше от чиста раса, но беше красавец, над шест фута и с добро телосложение: нито слаб, нито пълен, приличаше на атлет.
Баща му го поздрави с приповдигнат глас:
— А, ето ви и вас, героят на деня.
И още преди да е свършил, леля Фло стана от канапето, бързо дойде до него и протегна ръце.
— Здравей! Боже мой! Станал си неузнаваем.
Дон я хвана за ръцете, после се наведе към нея, целуна я по бузата и каза:
— Ти също, лельо Фло.
Това, помисли си той, е вярно, защото гласът й звучеше малко напевно според него, а тоалетът й, състоящ се от бледоморав костюм от кадифе и връхна дреха, която й отиваше и беше преметната на облегалката на стола, беше страхотен. От спомените си за леля Фло като малко небрежна, жизнерадостна и мила, нямаше и следа в изисканата дама, която сега каза:
— Да те запозная с Харви.
Тя се обърна и го поведе за ръката към тъмнокожия мъж:
— Това е годеникът ми, мистър Харви Клемънт Линкълн Рочестър — тя наблягаше на всяка дума и се усмихваше широко на своя избраник.
Мъжът протегна ръка и каза:
— Приятно ми е. А колкото до Рочестър, веднага ще ви обясня, че нямам нищо общо с клоуна на Джак Бени; Линкълн няма нищо общо с президента, както и Клемънт няма нищо общо с министър-председателя на Англия, нито пък Харви с измисления заек, ако сте гледали филма.
Всички се смееха, а най-високо от тях Джо. Дон, гледайки ги, не можа да не се присъедини към общото одобрение, което видя в очите им и смехът се вля в собствения му регистър. Хареса му този човек. Но, за бога, ако той знаеше нещо, щеше да осуети плановете за днес, защото тя щеше да полудее. Ако беше протестант или дори атеист, можеше да се примири, но един чернокож, който сигурно щеше да й стане зет! О, господи, това, че е адвокат, не променяше много нещата в случая. Но сега, от учтивост той попита госта:
— Като адвокат, сър, с какви дела се занимавате?
— На мошеници; предимно богати.
— О, Харви, това не е през цялото време. Имаш дела и на бедни.
Тя звучно целуна голямата ръка на облегалката на канапето и той, като я погледна, каза:
— Бедни или богати, всички те са мошеници?
Джо го гледаше. Представяше си го в съда: там би бил влиятелен; дори само присъствието му би означавало сила. А този глас… през последните няколко минути за втори път той се обърна към Фло с думата „жена“. По начина, по който я произнесе, тя прозвуча като милувка,
— Добре, тогава — каза Фло, като се надигна от мястото си — Планината ще отиде при Мохамед.
После погледна встрани към годеника си и го попита:
— Ще се справиш ли докато се върна?
А отговорът на Харви бе:
— Нали знаеш как се чувствам без теб, затова не се бави.
Трябва да е объркал компанията, си мислеше Фло, докато се изкачваше по стълбите, не само с думите, но и с тона си.
Колкото повече Фло се приближаваше да вратата на Уинифред, толкова по-изправено вървеше. Почука и никой не и отговори, тя внимателно отвори вратата и там, близо до прозореца, беше седнала сестра й.
Фло затвори вратата след себе си и измина половината от разстоянието до Фло, преди да проговори.
— Здравей! — каза тя.
Но след като устните на Уинифред се свиха, стори й се, че е паднала бомба. Разбира се, че Дон й беше казал; сигурно ги беше видял да пристигат.
— Как си?
Като чу това, Уинифред се обърна и процеди през зъби:
— Как смееш?
— Как смея какво?
— Знаеш какво имам предвид, не се прави на глупачка! Да водиш чернокож тук!
— О, това ли било! — Фло сви рамене, преди да продължи. — Той не е чернокож; от смесена раса е и това няма никакво значение; изглежда добре, хубав е. Адвокат, джентълмен и с добро име.
— Престани! Имал бил добро име. Дори няма да го пуснат в работническите клубове в града. И ти го направи нарочно, нали, ти и той тайно го направихте.
— Какво имаш предвид, аз и той? Той не знае нищо за теб.
— Имам предвид Даниъл.
— Даниъл ли? Как да го разбирам?
— Осведомена съм, че едва не сте се сблъскали в Лондон и че си му казала, че си секретарка на някакъв адвокат, за когото си сгодена.
— Да, да, точно това му казах на Даниъл. Но той никога не се е срещал с адвоката, въпреки че сега ми стана ясно, защо ме покани на сватбата: мислила си, че съм се издигнала и ще си придадеш важност, ако кажеш, че сестра ти е сгодена за адвокат. Господи! Въобще не си се променила, Уини.
— И двете не сме се променили. Първия път трябваше да се ожениш за един беден застрахователен агент, пияница.
— Хари не беше пияница, не в този смисъл, той беше алкохолик и достатъчно свестен човек. Но според теб той беше някой, от когото да се срамуваш. Също като татко. Спомняш ли си татко?
— Да, да, спомням си баща ти.
— Тогава не е ли за учудване, че не пожела, да отидеш да го видиш, дори на смъртно легло. Дори от приличие не отиде да видиш мама. Не, на теб ти трябваше имущество и ти се лепна за Даниъл. Не че толкова много го харесваше, но можеше да ти осигури средства. Както и стана, нали?
Носът на Уинифред се набръчка и тя каза, изпълнена с омраза:
— Ти… ти нищо не знаеш за това. Винаги ще бъдеш на долното стъпало. Когато преди малко влезе в тази стая, говореше с акцент, който всеки невежа би забелязал, но сега отново си ти, нали? Тогава можеш да слезеш долу и да изведеш цветнокожия вън от къщата ми. Можеш да се извиниш и да кажеш, че сте дошли само за малко. Разбра ли?
Фло бавно се изправи в целия си ръст и засенчи дребната, пълна фигура пред себе си. За секунда замълча, а след това каза:
— Дойдох за сватбата на Дон и двамата с годеника ми ще присъстваме на тази сватба. След това ще присъстваме и на тържеството. И чак тогава, вероятно, ще помислим за тръгване. Мистър Рочестър е джентълмен, с образование далеч по-солидно от това на мъжа ти и на синовете ти и ако не се отнасяш с него поне цивилизовано, можеш да се приготвиш за крясъци, защото ме познаваш, Уини: имам силен глас и мога да представям нещата, особено семейните истини, по доста забавен начин и така да накарам хората да се смеят, докато размишляват. Страшно ме бива, нали? Е, мога да те уверя, че ще си свърша работата. Ако до половин час не слезеш долу, обещавам ти един от най-добрите спектакли в живота ми, единствено заради гостите ти, сто и трийсет, доколкото разбрах. Помисли си за това, Уини! Помисли си!
И след като каза това, тя бавно се обърна и излезе от стаята. Стъпките и отекваха уверено, докато слизаше по стълбите.
Когато влезе в гостната, годеникът й говореше:
— Баба ми и дядо ми се заселили тук към края на миналия век. Те дошли от Калифорния и били на служба при един джентълмен и семейството му в покрайнините на Лондон. Имали един син, който израснал в същия дом и станал нещо като прислужник; и непосредствено след последната война се оженил за една от
