от време на време не поглеждаше Уинифред с безпокойство. Тя се разхождаше в свободната площ пред вратата на стаята, по шестнайсет крачки в двете посоки.
Никой нямаше да си спомни кога за първи път тя започна да крачи из стаята, въпреки че всеки щеше да си припомни как тя изкрещя, когато Даниъл се опита да я заведе за ръка до стола и едва не събори Фло на земята с рязкото замахване на ръката си; и когато Джо каза: „Моля те, мамо, няма да си помогнеш така“, а тя скръцна със зъби.
Единственият, който все още не се беше приближил до нея беше Харви. Сега той влезе в стаята с поднос за чай, сложи го на масата и подаде на всеки чаша чай. И когато върху подноса останаха две чаши, той взе едната, обърна се и бавно тръгна към Уинифред, като и се изпречи и застана пред нея с чаша чай. За секунда той си помисли, че тя ще я блъсне от ръката му. Но за голямо учудване, тя не само взе чашата от него, но седна на най-близкия стол все едно, че кризата беше преминала.
Изглежда напрежението изчезна от стаята. Но само за малко, защото едва бяха отпили от чая, когато вратата се отвори и се появи сестрата от нощната смяна. Като погледна към мистър и мисис Алисън и се обърна към тях по име, тя каза:
— Сега бихте ли дошли с мен да видите дъщеря си? Тя се съвзе. Но можете да останете съвсем за малко.
И двамата скочиха от местата си като че ли беше включена една и съща електрическа инсталация и докато сестрата отваряше вратата, Уинифред я хвана за ръката и попита:
— А сина ми?
Сестрата каза:
— Все още е в операционната, мисис Коулсън. Докторът ще ви се обади веднага щом операцията свърши. Запазете спокойствие.
След като вратата се затвори, Уинифред отново започна да крачи напред-назад. Но сега повтаряше под носа си: „Запази спокойствие. Глупаци! Запази спокойствие. Запази спокойствие.“ Думите се процеждаха през стиснатите й зъби и когато тя повиши глас, Даниъл бързо стана от мястото си, хвана я за раменете и изсъска:
— Достатъчно! Престани! И се опитай да си представиш, че не си единствената, която се притеснява.
Малко грубо я блъсна към стола, изправи се над нея, като лицето му почти докосваше нейното и изръмжа:
— Пак те прихващат, и бога ми, така ще те цапна през лицето, че трудно ще виждаш. Разбра ли?
За втори път през тази седмица той заплашваше да я удари и когато тя го погледна, очите й бяха изпълнени с такава омраза, че той почти можеше да я подуши. Изправи се задъхан, като че току-що се бяха мъчили да го удушат и се обърна към Джо и Харви, които стояха един до друг, готови сякаш да се намесят и да го възпрат.
След малко всички отново седнаха и Фло, като ги огледа, каза:
— Хайде, изпийте си чая. Изстива. — И като послушни деца мъжете взеха чашите си и отпиха от тях.
След около десетина минути вратата се отвори и се появиха двама мъже, които се представиха като мистър Ричардсън, хирургът и доктор Уолтърс. И двамата изглеждаха изтощени, особено хирургът, който беше пребледнял.
Уинифред скочи от мястото си и се втурна към тях. Той я потупа по ръката и каза:
— Всичко е наред. Всичко е наред.
— Как е той? Как е синът ми?
— Седнете. Седнете.
Тя нетърпеливо поклати глава и остана права, а мистър Ричардсън, след като отмести поглед от нея към другата жена и тримата мъже и задържа погледа си върху Даниъл, каза тихо:
— Операцията продължи доста дълго.
— Той… той ще се оправи ли?
— Ще трябва да се изчака; доста е пострадал.
— Ще живее ли? — Уинифред запита настойчиво. Той я погледна право в очите и каза:
— Това също не се знае, мисис Коулсън. — Гласът му беше напрегнат. — Ще ви обясня — той отново погледна Даниъл. — Няма да може да използва краката си. Пострадал е гръбнакът в областта на прешлените. Това може би няма да се окаже толкова сериозно, но белият дроб е разкъсан, а черният също е пострадал. От черния дроб ми се струва, че може да има сериозни последствия. Но все още е твърде рано Сега ще ви посъветвам да се приберете в къщи и да си починете. По-късно ще има достатъчно време да…
— Аз няма да се прибера в къщи. Трябва да го видя. Ще бъда до него.
— Страхувам се, че няма да можете да останете, поне тази вечер не, мисис Коулсън.
Гласът на доктора беше категоричен:
— Моментът е много опасен. Елате пак сутринта и ще продължим, но в момента абсолютно забранявам да го безпокоите.
Сякаш тялото на Уини щеше да се пръсне: гърдите й се надигаха, а бузите й се бяха издули като че ли задържаше дъха си.
Гласът на Фло изглежда разчупи леда, когато тя попита:
— Как е Анет… жена му?
Сега доктор Уолтърс отговори на Фло:
— О, имала е голям късмет — каза той. — Счупена ръка, натъртени ребра и леко сътресение. Учудващо е, че се е отървала с толкова малко. Ще се оправи. Тя също има нужда от тишина и спокойствие. И както ви каза мистър Ричардсън, ще постъпите правилно, ако се приберете в къщи и си починете. Ние също. — Той наклони глава към колегата си: — С удоволствие бих си легнал. Надявам се, че ме разбираш.
— Да, разбира се. — Това беше гласът на Джо. — Ще… ще постъпим както казвате, докторе. И… много ви благодарим.
— О, да, да. — Думите на Джо като че ли напомниха на Даниъл, че трябва да бъде любезен и той се поколеба, преди да продължи. — Малко сме замаяни. Стана… стана така неочаквано. Сватбата… Току-що бяха тръгнали… Просто невероятно…
Мистър Ричардсън кимна, преди да каже каквото се полага в такива случаи:
— Случват се такива неща. Никой не знае защо. Но винаги има надежда. Сега ви пожелавам лека нощ. — Той се наведе към Даниъл и след това излезе, следван от доктор Уолтърс.
С изключение на Уини, всички се приготвиха да тръгват; тя продължаваше да стои и вцепенено гледаше напред. След като я погледна, Даниъл мина край нея и излезе. Фло също я погледна; даже се спря пред нея преди да излезе.
Джо спря и каза:
— Хайде, мамо; утре щом като станем ще те докарам тук.
За малко му се стори, че тя е абсолютно решена да остане там, където стоеше, но когато погледна назад към чернокожия мъж, застанал на няколко крачки от нея и изглежда не възнамеряваше да мръдне оттам преди нея, тя се втурна напред, като се отскубна от ръката на Джо.
Джо и Харви размениха погледи; тръгнаха заедно след нея.
Когато се прибраха в къщи, беше два часа сутринта и Уини, която още не беше проговорила, тръгна направо към стаята си. Някакво чувство на зашеметеност изглежда беше обхванало и останалите, докато отпиваха от горещия чай, приготвен от Маги — тя без да се оплаква от късния час беше приготвила стаи за Фло и Харви.
С изключение на Стивън, всички бяха на крак преди осем сутринта. Предната вечер бяха дали на Стивън много силни успокоителни. Очевидно той беше станал свидетел на катастрофата от прозореца на таванската си стая, дълго крещя и стена и беше станал толкова необуздан, че се наложи да повикат лекар.
Маги беше на крак от шест часа. Приготви закуска, която никой не докосна. Седеше в дневната си с лице срещу Даниъл. Очите й бяха зачервени и подути, а гласът й съкрушен.
— Не можа да избяга в крайна сметка, нали?
Даниъл мъчително преглътна преди да отговори:
