Макар да не го признаха на глас, двамата не бяха шокирани от новината. Почти очакваха да чуят точно това — както и можеше да се очаква от нямо момче, родено от мъртва майка и способно да пише имена и дати, без да е учено.
— Момчето е седмият син, в това няма съмнение — отсъди Паулин, след като каменоделецът си отиде. — Има голяма сила в него.
— Добра или зла? — с треперещ глас попита Йосиф.
Паулин погледна приятеля си и сви устни, но не отговори.
Най-неочаквано в скриптория нахълта сестра Магдалена.
— Брат Ото ми каза, че сте тук — задъхано каза тя, затръшвайки вратата след себе си.
Йосиф и Паулин се спогледаха заговорнически.
— Наистина сме тук, сестро — рече Йосиф. — Нещо обезпокоило ли те е?
— Това! — Магдалена протегна ръка. В юмрука й имаше свитък пергамент. — Една от сестрите го намерила в детското спално под сламеника на Октавус. Откраднал го е от скриптория, няма съмнение. Можете ли да го потвърдите?
Йосиф разви пергамента и двамата с Паулин го зачетоха.
| Kal ba Lakna | 21 12 782 Natus |
| Flavius de Napoli | 21 12 782 Natus |
| Симеон | 21 12 782 Natus9 |
| ???? | 21 12 782 Natus |
| Juan de Madrid | 21 12 782 Natus |
Йосиф вдигна очи. Текстът беше изписан със сбития почерк на Октавус.
— Това е на еврейски, познавам буквите — прошепна Паулин и посочи единия от редовете. — Не зная обаче какви са онези над тях.
— Е? — остро попита сестрата. — Можете ли да потвърдите, че момчето го е откраднало?
— Моля те, седни, сестро — въздъхна Йосиф.
— Не искам да сядам, приоре, искам да разбера истината и после да накажа сурово малкия крадец.
— Умолявам те, седни.
Магдалена седна с неохота на една скамейка.
— Пергаментът определено е бил откраднат — започна Йосиф.
— Покварено дете! А какъв е този текст? Прилича ми на някакъв странен списък.
— Съдържа имена — обясни Йосиф.
— На повече от един език — добави Паулин.
— Какво е значението му и защо Освин е в него? — подозрително попита тя.
— Освин ли? — изненада се Йосиф.
— На втората страница, на втората страница! — каза сестрата.
Йосиф обърна на втората страница.
Oswynus Vectis 21 12 782 Mors
Лицето на Йосиф пребледня като платно.
— Боже мой!
Паулин стана и се извърна, за да скрие тревогата си.
— Кой от братята е написал това? — поиска да знае Магдалена.
— Никой, сестро — отвърна Йосиф.
— Тогава кой го е направил?
— Момчето. Октавус.
Йосиф изгуби бройката на прекръстванията на сестра Магдалена, докато двамата с Паулин й разказваха какво знаят за Октавус и чудодейната му способност. Накрая, когато завършиха и не остана нищо за казване, тримата се спогледаха нервно.
— Това несъмнено е дело на Дявола — обяви най-накрая Магдалена.
— Има и друго обяснение — рече Паулин.
— И какво е то? — усъмни се тя.
— Божие дело. — Паулин внимателно подбираше думите си. — Не може да има съмнение, че Бог избира кога да прати на този свят дете и кога да приеме нечия душа в лоното си. Бог знае всичко. Знае кога простият човек се обръща към Него с молитва, знае кога врабче пада от небето. Откъде можем да сме сигурни, че това момче, което се различава от всички останали с раждането и заложбите си, не е средство на Господа да запише идването и заминаването на Неговите чада?
— Но той може да е седмият син на седмия син! — изсъска Магдалена.
— Да, чували сме поверията във връзка с такова същество. Но кой е срещал някога такъв човек? И кой е срещал човек, роден на седмия ден от седмия месец на седемстотин седемдесет и седмата година? Не можем да твърдим със сигурност, че способностите му са от Лукавия.
— Аз лично не виждам нищо зло в дарбите на момчето — с надежда се обади Йосиф.
Изражението на Магдалена се смени от уплашено на гневно.
— Ако казаното от вас е истина, излиза, че скъпият ни абат ще умре още днес. Моля се на Бог да не е така. Как можете да твърдите, че това не е зло? — Тя стана и грабна листата. — Няма да пазя това в тайна от абата. Трябва да го научи и единствено той трябва да реши съдбата на момчето.
Беше твърдо решена и нито Паулин, нито Йосиф бяха склонни да я разубеждават.
Тримата отидоха при абата и след следобедната молитва го съпроводиха до покоите му в близост до катедралната зала. В отслабващата светлина на следобеда въглените в огнището горяха като кехлибари, докато му разказваха историята и се опитваха да разгледат измъченото му лице, надвесено над масата заради изкривения гръбнак.
Абатът ги слушаше. Проучи пергаментите, като спря за момент при вида на собственото си име. Зададе въпроси и обмисли отговорите. След това сложи край на събранието, като удари с юмрук по масата.
— Нищо добро не виждам в това — рече той. — В най-лошия случай, това е дело на Дявола. В най- добрия е сериозно разсейване от монашеския живот на това братство. Ние сме тук да служим на Бог с цялото си сърце и сили. Това момче ще ни отклони от мисията ни. Трябва да го прогоните.
Щом чу последните думи, Магдалена въздъхна с облекчение.
Йосиф прочисти гърлото си.
— Баща му няма да го вземе обратно. Детето няма къде да отиде.
— Това не е наша грижа — каза абатът. — Отпратете го.
— Студено е — замоли се Йосиф. — Няма да преживее нощта.
— Господ ще се погрижи за него и ще реши съдбата му — отсече абатът. — А сега ме оставете сам.
Оставиха Йосиф да извърши каквото трябва и след залез-слънце той покорно хвана момчето за ръка и го поведе към портата на манастира. Една мила млада сестра бе обула краката му в дебели чорапи и го бе облякла с допълнителна риза и малко наметало. От пронизващия вятър откъм морето бе толкова студено, че водата замръзваше.
Йосиф вдигна резето и отвори вратата. Блъсна ги силен порив на вятъра. Приорът нежно побутна момчето напред.
— Трябва да ни напуснеш Октавус. Но не се бой, Бог ще те пази.
Момчето не се обърна назад, а впери празен поглед в непрогледната нощ. Сърцето на приора се късаше, че трябва да се отнесе сурово с Божие създание — може би дори обричаше детето на бяла смърт. При това не обикновено дете, а дете с необичаен талант, ако Паулин беше прав, дошло не от бездните на ада, а може би спуснало се от рая. Но Йосиф бе послушен слуга, предан на първо място на Бог, чието мнение по този въпрос не му бе съвсем ясно, а след това на абата — а неговото решение бе недвусмислено и категорично.
Потръпна и затвори портата след себе си.
