ще признаете, че умея както да спазвам отпуска, тъй и да бягам от плен.
— Младият ми приятел е истински елен! — възкликна хуронът. — Краката му са много дълги, създадоха много труд на младите ми хора. Но той не е риба, не можа да намери пътя си през езерото. Ние не го застреляхме. Рибите се ловят с мрежи, не се убиват с куршуми. Ако се превърне отново в елен, ще се отнесем с него като с елен.
— Да, приказвай си, Разцепен дъб, прави, каквото ти е угодно. Това е твое право и знам, че ти е присъщо. По този въпрос няма да спорим, защото всички хора трябва да следват присъщите си склонности. Но ако вашите жени почнат да ме предизвикват и обиждат, което допускам скоро да стане, напомни им, че един бледолик се бори за живота си дотогава, докато е законно и мъжествено, и знае да се откаже от него, както подобава, когато почувства, че е настъпило времето. Аз съм ваш пленник. Правете с мен каквото искате.
— Моят брат бяга дълго по хълмовете и се разхожда на воля по водата на езерото — отвърна Разцепеният дъб по-меко, като същевременно се усмихна — нещо, което младият човек знаеше, че изразява миролюбиви намерения. — Той видя горите, видя водата; кое му харесва повече? Може би е видял достатъчно, за да промени намерението си и да се вслуша в разума?
— Говори, хурон. Нещо се крие в мислите ти и колкото по-рано го кажеш, толкова по-рано ще получиш отговора ми.
— Ето това е прямота! В езика на моя бледолик приятел няма заобикалки, макар че при бягането прилича на лисица. Ще му говоря. Сега ушите му са разтворени повече от преди, а и очите му не са затворени. Сега Сумак е по-бедна откогато и да било. По-рано имаше брат и съпруг. Имаше и деца. Но дойде време и съпругът замина за щастливите ловни полета, без да й каже „сбогом“. Той я остави сама с децата й. Не можеше да попречи на това, инак не би го сторил. Рисът беше добър съпруг. Приятно беше да видиш дивеча — дините патици, гъските и мечото месо, който висеше в колибата му през зимата. Сега те липсват, малките запаси не ще изтраят поради топлото време. Кой ще набави прясно месо? Някои мислеха, че братът не ще забрави сестра си и че ще се погрижи през следната зима колибата и да не бъде празна. Ние мислехме така, но Пантерата изрева и последва съпруга по пътя на смъртта. Сега се надпреварват кой пръв да стигне до щастливите ловни полета. Едни предполагат, че Рисът ще изпревари, а други, че Пантерата скача по-бързо. Сумак мисли, че и двамата ще се движат толкова бързо и ще стигнат толкова далеч, че никой от тях вече не ще се върне. Кой ще храни тогава нея и малките й? Човекът, който принуди съпруга и брата й да напуснат своите колиби, за да се отвори място за него. Той е голям ловец и ние знаем, че жената няма да бъде лишена от нищо.
— Да, хурон, тези работи се уреждат лесно от вашите обичаи, но един бял трудно би могъл да се съгласи с тях. Чувал съм, че някои са спасявали живота си по този начин, но познавам такива, които биха предпочели смъртта пред подобно пленничество. Колкото до мен, аз не търся нито края си, нито пък желая брак.
— Нека бледоликият обмисли това, докато хората ми се приготвят за съвета. Тогава ще му се каже какво ще стане с него. Нека си спомни също колко тежка е загубата на брат и съпруг. А сега върви! Когато ни потрябваш, името на Ловеца ще бъде извикано.
Този разговор беше воден, без да има наблизо някой. От цялата група, която доскоро беше изпълвала поляната, се виждаше единствен Разцепеният дъб. Останалите като че бяха напуснали съвсем това място. Дори покъщнината, дрехите, оръжието и другите имущества бяха изчезнали от лагера и само пепелищата от огньовете и отъпканата земя свидетелстваха, че доскоро там се беше намирала индианска група.
Тази толкова внезапна и неочаквана промяна изненада доста Ловеца и до известна степен го обезпокои, защото никога през пребиваването си у делауерите той не бе виждал да се случва подобно нещо. Но младият мъж подозираше, и с право, че мингосите възнамеряват да променят лагера си и прибягват към тайната на придвижването, за да създадат в него смут.
Щом завърши предложението си, Разцепеният дъб се отдалечи по пътеката между дърветата и остави Ловеца сам. Вождът изчезна зад храсталаците на гората и всеки неопитен би помислил, че пленникът е оставен да постъпи тъй, както намери за добре. Но макар и малко изненадан от това драматично развитие на нещата, младият човек познаваше твърде добре неприятелите си, за да помисли, че е свободен. И все пак още не можеше да долови докъде смятаха да приложат хуроните своите хитрости и реши да разбере това веднага, щом му се удаде удобен случай. Като се престори на безразличен, той започна да се разхожда по полуострова и постепенно се приближаваше все повече и повече до мястото, където бе слязъл на сушата. Там изведнъж ускори крачките си, макар че грижливо се стремеше действията му да не приличат на бягство, и като разтвори храстите, се намери на крайбрежната ивица. Лодката не беше там, а не се виждаха и никакви следи от нея, въпреки че Ловецът обиколи северния и южния край на полуострова и изследва бреговете и в двете посоки. Явно, че я бяха откарали далеч.
Сега Ловецът разбра вече по-добре истинското си положение. Той беше пленник на малкия полуостров, който без съмнение се пазеше грижливо, и други средства за бягство освен плуването нямаше. И той отново се замисли за този способ. Но сигурно тогава лодката щеше веднага да се впусне да го преследва и отчайващо малките изгледи за успех при това положение го накараха да се откаже от този план.
Тъй, все по крайбрежието, той стигна до място, където храстите бяха изсечени и нахвърляни на малка купчина. Като дръпна няколко от най-горните клони, той намери под тях трупа на Пантерата. Знаеше, че индианците ще го пазят така, докато намерят място, където да го погребат, за да не бъде скалпиран. После замислено погледна към „замъка“, но там всичко изглеждаше тихо и изоставено; обхвана го чувство на самота, което още повече усили мрачната сериозност на момента.
След като постоя известно време мълчаливо край купчината храсти, Ловецът се отправи към средата на полуострова и за своя изненада съзря там Хети, сама и явно очакваща неговото завръщане. Девойката носеше под мишница Библията. А лицето й, по което обикновено се плъзгаше сянка на тиха меланхолия, сега изглеждаше тъжно и унило.
Ловецът се приближи към нея и я заговори:
— Клета Хети — продума той, — напоследък беше толкова тревожно, че съвсем бях забравил за теб; ние се срещаме, тъй да се каже, за да скърбим за онова, което ще стане. Чудя се какво ли правят сега Чингачгук и Вах-та!-вах?
— Защо уби хурона, Ловецо? — отвърна с укор девойката. — Не знаеш ли заповедта, която повелява: „Не убивай!“ Казват, че си убил мъжа и брата на тази жена.
— Вярно е, бедна ми Хети, наистина е вярно и не ще отричам, каквото е станало. Но трябва да си припомниш, девойко, че много неща, които са незаконни в мир, придобиват законност през време на война. Съпругът на индианката беше застрелян в открит бой или по-скоро открит, колкото се отнасяше до мен, защото той разполагаше с необикновено добро прикритие, а брат й сам стана причина за своята смърт, като хвърли томахавката си върху невъоръжен пленник. Присъства ли ти на това събитие, девойко?
— Видях и съжалявам, че стана тъй, Ловецо, защото се надявах, че ти не ще отвърнеш на удара с удар, а на злото — с добро.
— Ах, Хети, това може да се очаква от мисионерите, но би направило несигурен живота в горите. Пантерата жадуваше за моята кръв и беше достатъчно глупав да хвърли в ръцете ми оръжие точно в онзи миг, когато искаше да ме убие. Да не вдигна ръка за самоотбрана би било неестествено и в противоречие с моя опит и навиците ми.
— Ловецо, смяташ ли да се ожениш за Сумак сега, когато тя няма нито съпруг, нито брат да я хранят?
— Нима твоите схващания за брака са такива, Хети? Трябва ли младите мъже да се женят за стари жени и белите за червенокожи? Това е против разума и природата и сама ще го разбереш, ако помислиш малко.
— Винаги съм чувала мама да казва — отвърна Хети, като извърна лице по-скоро инстинктивно, — че хората не бива да се женят, докато не се обикнат повече от брат и сестра и мисля, че точно това искаш да кажеш и ти сега. Сумак е стара, а ти си млад.
— Според мен смъртта е нещо по-естествено и приемливо, отколкото женитбата с тази жена. Кажи ми, Хети, какво е станало с всички хурони и защо те оставиха тук, на полуострова, като че ли и ти си пленничка?
— Аз не съм пленничка, Ловецо, и мога да ида навсякъде, където поискам. Никой не смее да ме
