културното общество на жените мисълта, че съпругът им ще бъде богат. И понеже майчиният дълг е признат за по-силен от всякакви други съображения, при предявяване на своите права вдовицата не чувстваше онова стеснение, което би изпитвала всяка пресметлива жена у нас при подобен случай. И когато излезе пред цялата група, децата, които водеше със себе си за ръка, оправдаваха всяка нейна постъпка.
— Ти ме виждаш пред себе си, жесток бледолики човече — започна жената, — и твоят ум трябва да ти подскаже каква е целта ми. Намерих тук само теб. Не можах да открия никъде Риса, нито Пантерата. Търсих ги в езерото, в горите, сред облаците. Не мога да кажа къде са отишли те.
— Никой човек не знае, добра Сумак, никой човек не знае — прекъсна я пленникът. — Когато духът напусне тялото, отива в неизвестен за нас свят. Но нека се надяваме, че ги очаква само добро. Без съмнение вашите двама воини са потеглили за щастливите ловни полета и когато му дойде времето, ти сигурно ще ги намериш там. Жената или сестрата на храбрец би следвало да очаква, че той ще завърши така земния си път.
— Жестоки бледолик, какво ти сториха моите двама воини, та ги уби? Те бяха най-добрите ловци и най- смелите млади хора в племето. Великия дух смяташе да ги остави да живеят, докато изсъхнат като клоните на хемлока и паднат от собствената си тежест.
— Не, не, добра Сумак — прекъсна я Ловецът, чиято любов към истината бе тъй непреодолима, че не можеше да слуша равнодушно подобни хиперболи, дори когато излизаха от разкъсаното сърце на една вдовица. — Не, не, добра Сумак, това надхвърля малко качествата на двамата червенокожи. Нито един от тях не беше млад, както и ти не можеш да се наречеш млада. А що се отнася до волята на Великия дух, според която те трябвало да загинат иначе, то печална заблуда е, че всичко, което искал Великия дух, наистина става така. И после истина е, че никой от твоите приятели не ми е сторил зло, но вдигнах ръка срещу тях, защото те се готвеха да ми сторят зло. А това е естествен закон — да вдигнеш ръка, за да не загинеш от ръката на другия.
— Така е. Сумак има само един език. Тя може да говори само едно: бледоликият уби хуроните, за да не убият те него. Хуроните са справедлив народ. Те ще забравят това. Главатарите ще затворят очи и няма да твърдят, че са го видели, младите мъже ще повярват, че Пантерата и Рисът са отишли на лов в далечни земи, а Сумак ще хване за ръка децата си, ще отиде в колибата на бледоликия и ще каже: „Виж, това са твоите деца — те са също и мои, храни ни и ние ще живеем с теб“.
— Не мога да приема тия условия, жено, макар че съчувствам на загубите ти, които сигурно са тежки, не мога да приема тези условия. Ако живеехме някъде наблизо, нямаше да бъде голям подвиг за мен да те снабдявам с дивеч, но нека бъда искрен към теб — не чувствам никакво желание да стана твой съпруг и баща на децата ти.
— Погледни това момче, жесток бледолик. То няма баща, който да го научи да убива елени или да сваля скалпове. Виж това момиче! Кой млад човек ще дойде да потърси съпруга в колиба без стопанин? А в Канада имам още деца и Ловецът ще намери да храни толкова уста, колкото пожелае сърцето му.
— Казвам ти, жено — възкликна Ловецът, който дори не беше помислил, че вдовицата ще повтори предложението си и когото образната картина, рисувана от нея, бе почнала да дразни. — Всичко това не значи нищо за мен. Племето и роднините трябва да се грижат сами за своите сираци, като ги предоставят на онези, които нямат деца. Колкото до мен, аз нямам потомство и не искам жена. А сега върви си, Сумак. Остави ме в ръцете на вашите вождове, защото цялото ми същество се бунтува против това, да те взема за съпруга.
Не е необходимо да описваме подробно въздействието от този категоричен отказ след предложението на жената. Ако в гърдите й — като у всяка жена — имаше още място за нежност, при този прям отговор тя се изпари докрай. Ненавист, гняв, накърнено самолюбие и вулкан от ярост избухнаха изведнъж в нея и я накараха да обезумее, сякаш докосната с магическа пръчка. Без да отговаря с думи, тя нададе страхотен рев, който отекна под горските сводове, а след това се нахвърли върху жертвата си и я хвана за косите, сякаш искаше да ги изскубне от корен.
Мина известно време, преди да успеят да разтворят ръцете й, за да освободят младия човек. За щастие на пленника нейната ярост бе сляпа, инак той беше напълно безпомощен. И ако действията й бяха насочени по-сигурно, може би щяха да бъдат съдбоносни. Но сега, когато младите воини я откъснаха от жертвата, тя бе успяла да отскубне само два-три кичура.
Обидата, нанесена на Сумак, се смяташе за обида на племето не защото уважаваха толкова жената, а защото смятаха накърнена честта на целия хуронски народ. Иначе всички намираха Сумак за толкова зла, колкото е неприятно и растението, от което беше получила името си. А сега, когато най-големите поддръжници — съпругът и братът й — бяха мъртви, малцина се стараеха да прикриват своето отвращение от нея.
Но независимо от това въпрос на чест беше за всеки да вземе участие в наказанието на бледолик, който беше презрял хуронката и хладнокръвно бе предпочел смъртта, вместо да облекчи племето, като поеме грижата за вдовицата и нейните деца.
Младите мъже проявяваха вече нетърпението си да започнат измъчването на пленника — Разцепеният дъб разбираше много добре това. И тъй като останалите старейшини нямаха нищо против, той се видя принуден да даде знак за началото на адската сцена.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА
Не се бои стръвницата — пристъпва
към глутницата псета озверени,
глиганът пред ловеца не изтръпва
и спи спокойно в храстите еленът.
В гъстака тих, сред девствения лес,
спокойствие и мир царят от днес.
В такива случаи диваците обикновено подлагаха на най-сурови изпитания нервите на жертвите си. От друга страна, у индианците се смяташе за въпрос на чест пленникът да не проявява страх и да не показва външно, че изпитва болки; той трябваше сам да предизвиква враговете си към такива насилнически действия, които да причинят по-скоро смъртта му. Известни бяха множество случаи, когато мъчените бяха съкратили значително страданията си, подхвърляйки на своите мъчители подигравателни упреци и хули, щом видеха, че тялото им отстъпва пред болките и страданията, причинени от адската изобретателност, която с положителност надминаваше всички жестоки способи при религиозните гонения. Ловецът обаче мъжествено бе решил, че като бял не бива да използва дори и това средство и по-добре да понесе всички страдания, отколкото да опозори цвета на кожата си.
Щом разбраха, че им се позволява да започнат, неколцина от най-дръзките и нетърпеливите млади мъже се намериха на арената, с томахавки в ръце. Там те се приготвиха за хвърляне на опасните си оръжия, като имаха за цел да улучат дървото колкото може по-близо до главата на жертвата, но без да засегнат самия пленник. Опитът бе толкова рискован, че вождовете разрешиха да вземат участие в него само онези, които бяха известни като добри майстори с това оръжие, защото преждевременната смърт на пленника би осуетила очакваното забавление. Рядко пленникът оставаше напълно невредим от подобни изпитания, дори когато действаха и най-сигурните ръце. И често се случваше да последва смърт, без ударът да е бил предумишлен. В случая с нашия герой Разцепеният дъб и по-старите воини се опасяваха, че съдбата на Пантерата би могла да се използва от някои разярени воини като причина да се убие пленникът, и при това по същия начин и със същото оръжие, от което беше паднал този хурон. И точно това обстоятелство правеше изпитанието с томахавките двойно по-критично за Ловеца.
Изглежда обаче, че всички, влезли сега в кръглото място, което ще наричаме занапред „арена“, предпочитаха да покажат сръчността си, отколкото да отмъщават за смъртта на своите другари. Те гледаха на изпитанието по-скоро като на съревнование помежду си и не изпитваха жажда за мъст — за тях
